Овидий
Метаморфози (84)

Пердикс

Както зариваше в гроба трупа на сина си нещастен,

зърна го яребица бърборина от тинеста вада.

Плесна с криле и така радостта си чрез песен издаде,

беше единствена птица, незнайна до тези години,

стана току-що перната за вечен твой, Дедале, укор.

Нему сестра му предаде, незнаеща бъдната участ,

да обучава сина й, дарен със способност да схваща.

Щом отпразнува момчето рожден ден дванадесет пъти,

също зъбчатата кост от гръбнака на риба изкусно

за образец то използва и с остро желязо наряза

по непрекъснат ред зъби, така изнамери триона.

Същото съедини два железни ръкава на възел,

тъй че, когато са равно един от друг отдалечени,

първата част да стои, а пък втората кръг да описва.

Дедал от завист го хвърли от святата твърд на Минерва

в бездната долу и слъга, че сам се бил плъзнал. Палада —

тя подпомага творците — в мига го подхвана, на птица

тя го превърна, с пера го във въздуха още облече.

Подвижността на ума му предишен премина в крилете,

мина в краката. Остана да носи той първото име.

Птицата все пак не вдига високо във въздуха тяло,

тя си не вие гнезда върху горни вършини и клони,

а до земята лети и в трънаци яйцата си снася,

от висини се бои, незабравила древната случка.

Вече в етнейски предели намери покой след бедите

Дедал. Оръжие дигна тогава от дружба за него

Кокал, така го избави. От жалкия данък Атина

вече бе освободена чрез славния подвиг Тезеев.

Храмове кичат богато, приканват бойкиня Минерва,

канят и Юпитер, канят и другите сили, които

тачат с оброчната кръв, с дарове и с обилни тамяни.

По градове арголийски разнесе скитална Мълвата

юначността на Тезей и народите в плодна Ахея

молеха за помощта му при всяка голяма угроза.

И Калидон с настойчива молба пожела помощта му,

ако и там Мелеагър да бе. За молбата причина

беше глиганът, слуга и мъстител на гневна Диана.