Овидий
Метаморфози (82)

Венецът на Ариадна

След като двойния образ от бик и младеж там затвори

и от актейска кръв бе минотавърът два пъти кърмен,

третата смяна след девет години накрай укроти го

и щом с моминската помощ достигна развито кълбото

трудната порта, която не беше друг дваж преминавал,

бързо Егидът отплава оттам с дъщерята на Минос

право към Дия и там на брега безсърдечен остави

своята спътничка. Там я откри изоставена, скръбна

Либер. Обикна я богът, утеха й даде — от нея

вечна звезда да блести: от челото отне й Венеца

и на небето го прати, лети той през лекия въздух

и при летежа минават елмазите в искри лъчащи

и се задържат на място — между Коленилия образ

и Змиеносеца горе остават във вид на корона.