Овидий
Метаморфози (72)

Пелий

Но хитрината не свършва. Фасидката, сякаш в разтрога

с Язон съпруга, уж търси закрила пред прага на Пелий.

Но я приемат дома дъщерите. Над техния татко

тегнеше старост дълбока. Колхидката в най-скоро време

хитро подмами момите под вид на престорена дружба.

И докато им разказва най-чудната своя заслуга —

как подмладила тя Езон (нарочно си разказа бави),

у дъщерите на Пелий възниква надежда, че може

да подмладее с подобно изкуство и техният татко,

и за това я помолват, каква не цена обещават.

Някое време Медея мълчи, колебае се сякаш,

важна, държи в неизвестност сърцата, които я молят.

Скоро съгласна им казва: „Да имате повече вяра

в този мой дар, доведете водача на вашето стадо,

старшия между овцете, магесан да стане на агне.“

Тозчас довеждат овен, изтощен от безчетни години,

с хлътнали слепи очи, над които се вият рогата.

Нож хемонийски му вбива Медея в посталото гърло,

капки кръв само изцапват желязото. И потопява

в кухия медник овена вълшебката, заедно с него

сокове мощни. И чудо! Те цялото тяло смаляват

и му опадват рогата, с рогата загубва години

и изсред медния съд се дочува поблейване тънко.

Скоро за обща почуда изскача от медника агне,

тозчас игриво то припва и търси бозайното виме.

Пред вцепенените щерки на Пелий така се доказа

истинността на обета и по-силно те настояха.

Триж в иберийски води потопи и разпрегна конете

Феб, на четвъртата нощ засияха лъчисти звездите.

Ето сега на Еет дъщерята измамница сложи

върху жаравата чиста вода и недействени билки.

Вече омаян от сън, бездиханен е сякаш, лежеше

царят с отпуснато тяло, а с царя и цялата стража,

с припева бяха приспани, с мощта на магесните клетви.

Вече по знак на Медея сестрите прекрачиха прага

и оградиха леглото. „Защо не пристъпвате, плахи?

Меча вадете — им рече — и старата кръв източете,

та да напълня отново с младежка кръв празните жили.

Възраст, живот на баща ви във ваши ръце се намират:

има ли обич у вас, не таите ли празни надежди,

с меча на помощ елате, негодната кръв извлечете

и изтръгнете с желязо от своя баща старостта му.“

От благочестие всяка към неблагочестие тръгва,

да не простъпи, простъпка извършва. Не могат сестрите

да наблюдават как удрят, очи от бащата извръщат

и напосоки с десници нанасят жестоките рани.

Ако и в кърви облян, се опира на лакътя Пелий,

мъчи се, полуразкъсан, в леглото си да се надигне

и посинели ръце посред толкова мечове дига:

„Щерки, що вършите? — вика. — И кой ви насочва ръката

към гибелта на баща ви?“ Отпада с ръцете духът им.

Той не завърши: гръкляна, речта му преряза Медея

и на парчета нарязан го хвърли във врящата течност.