Овидий
Метаморфози (7)

Възсъздаването на животните

Всички останали твари сама си създаде Земята

с форми различни, когато от огъня слънчев бе сгряна

неизтощената влага. В блата и мочури набъбна

от топлината калта и родливият кълн на нещата,

в майчина сякаш утроба, кълнял в животворната почва,

лека-полека нарасна и някакъв образ получи.

Щом седмоустният Нил, напоените ниви оставил,

в старото свое легло си възвърна отново водите,

свежата глина се сгря от небесния зной и селякът

твари безброй по нивята сред рохките буци открива.

Някои тъкмо сега са във време на своя зародиш,

други са още в развой и лишени от части телесни,

сякаш са осакатени. И често на същото тяло

гледаш — една част живее, пък другата още е буца.

Там, дето влага и пек са попаднали в правилни смески,

двете зачеват плода и заражда се всичко от двете.

С влагата огънят води борба, но от влажната жега

всичко се пръква. Раздор и единство рода улесняват.

Ето, когато твърдта, от потопа тинясала още,

бе от небесния лъч и високия пек сгорещена,

видове неизчислими създаде — отчасти възвърна

старите форми, отчасти роди чудновати и нови.