Овидий
Метаморфози (61)

Линк

Тук замълча Аретуза. Богинята на плодовете

впрегна си двойка змии в колесницата, паст им заюзди

и полетя между земната твърд и небето по въздух,

а колесницата лека в града Тритонидин отпусна

на Триптолем. Семена му предава тя да ги разсейва

в грубата почва отчасти, отчасти въз по-ранна угар.

След като мина високо над Азия и над Европа

на колесницата той, къмто скитския бряг се въззема —

Линк управляваше там. Посещава палата на царя.

Как и защо е дошъл, за родина, за име запитан:

„Моята родна страна е прочутата Атина — рече, —

мене зоват Триптолем. Не дойдох ни със съд през

вълните,

нито по суша пеша. Предостави ми въздухът пътя.

Нося дара на Церера, по ширните ниви разсеян,

той да донася богат урожай и храна благодатна.

Варварин, той завидя и да може дара да обсеби,

даде на госта подслон и додето потъва той в дрямка,

с меч се промъкна при него, но тъкмо гръдта

да прониже,

в рис го превърна Церера и пак на мопсопския момък

ти повели да подкара в ефира свещения запрег.“

Старшата наша сестра тъй завърши надпева уречен.

Единогласно на нас, хеликонските музи, признаха

нимфите първото място. Понеже не спряха, надвити,

да ни охулват онези: „Не ви ли е доста — извиках, —

дето заслужихте мъст с препирнята си, та към вината

сипете и ругатни? Но търпежът ни няма да трае

вечно: зовът на гнева ни най-сетне към мъст ще ни

тласне.“

А Ематидите с присмех грозящата реч пренебрегват,

но докато се опитват да викат и шумно да махат

дръзки ръце, забелязват, че никнат из техните нокти

птичи пера и че цели плещите им с пух се покриват.

Всяка у другата вижда как расне в лицето на всяка

рогова човка и нови пернати в леса се заселват.

Докато махат ръце да раздират от мъка гръдта си,

висват във въздуха те — злоречивите свраки в гората.

Птици, запазват и днеска предишната красноречивост,

пазят брътвежа си хрипкав с безкрайната воля за говор.