Овидий
Метаморфози (59)

Сирените

Все пак изглежда, че той е заслужил с езика — издайник

тази отплата, но вие защо, Ахелоеви щерки,

имате птичи пера и крака, а лица на девойки —

дето напролет, когато береше цветя Прозерпина,

о, песнопойки сирени, играехте заедно с нея?

След като вие напразно я дирихте вред по земята,

искахте този час още да сети скръбта ви морето,

да се крепите с криле, не с гребла на вълните отгоре,

и боговете ви чуха молбата — веднага видяхте

как ви жълтеят телата и как ги покриват перата.

Но им остана ликът на девойки, гласът им човешки,

да не загине дарът на езика им и на устата

и песента им, родена да гали слуха, да го мами.

А раздвоен между брат и сестра огорчена и скръбна,

Юпитер разполови кръговрата на всяка година:

вече богинята, в двете царства божество приобщено,

месеца шест е при майка си, месеца шест при съпруга.

И по душа, по лице изведнъж се тя преобразява —

тази богиня, която пред Дита изглежда печална,

мигом с челото си грейва подобно на слънце, което,

скрито зад облак дъждовен, изскача победно из облак.