Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Metamorphoses, 8 (Обществено достояние)
- Превод отлатински
- Георги Батаклиев, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Публий Овидий Назон. Метаморфози
Съставил бележките: Георги Батаклиев
Редактор: Радко Радков
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков
ИК „Народна култура“, София, 1974
История
- —Добавяне
Европа
След като Атлантиад отмести за нечистата мисъл
и за речта, изостави земята с Паладино име
и за размахал криле, полетя през ефира небесен.
Вика го скоро бащата встрани, неиздал любовта си:
„Верен вестителю — казва — на моята воля, ти,
сине,
без да се бавиш, слезни с обичайния шеметен полет
ей на онази земя, що към майка ти гледа отляво
и от туземните хора сидонска се тя назовава.
В нея иди и подкарай стадата на царя, които
ей там далеч в планината пасат, към брега на
морето!“
Рече, и вече подбрани юници поемат отгоре
към обявения бряг: в съпровод от тирийски девойки
често играеше там на великия цар дъщерята.
Но не живеят ведно, помежду си не се съчетават
обич с величество. Той изоставя достойния скиптър —
той, господар и баща на небесните, които в десница
мълнии тройни държи и разтърсва, щом кимне,
земята.
После, превърнат на бик, се умесва в чардата от крави,
крачи сред тях и мучи хубавецът из тучна ливада.
Вял е подобно на сняг, непотъпкван от твърдо ходило
и неусещал дъха на Южняка — дъждовния вятър,
слинеста шия подул и до плешки отпуснал подгръдник.
Вярно, не му са големи рогата, но би ги помислил
ръчна творба, по-кристална дори от безценния
камък.
Нито със страшна глава, ни с очи разярени пристъпя.
Кротост излъчва лицето. Учудва се Агенорида,
че е такъв хубавец и че с никакъв пристъп не плаши.
Ако и благ, най-напред тя не смее с ръка да го галне,
смелост добила, поднася цветя до устата му бяла.
Богът любовно целува дланта и мига на блаженство
нетърпеливо очаква — едва-едва сдържа страстта си,
ту и устройва шеги, по тревата зелена подскача,
ту белоснежния гръб върху жълтия пясък изтяга.
Чезне полека страхът — на девойката дава гърба си,
да го потупа с ръка, и рогата си — да ги окичи
с пъстри венци. Осмели се дори дъщерята на царя
да му възседне гърба, без да знае кого тя възсяда.
Но от земята без шум и от сухия бряг постепенно
той най-напред във водата потапя краката привидни
все по-дълбоко нагазва и пряко морето понася
своя трофей. Тя трепери, назад към брега тя
поглежда,
дясна ръка на единия рог, а пък лява опряла
върху гърба му. Трепти от зефира развятата дреха.