Овидий
Метаморфози (21)

Оцироя

Беше кентавърът горд с ученика от корен божествен,

носеше с радост честта, съпровождана с толкова грижи.

Ето дойде Оцироя, на коня — човек дъщерята,

спуснала по рамене златожълти коси, от Харикла,

нимфата, върху брега на река бързотечна родена

някога. Да овладей на баща си изкуствата, беше

малко за нея и тя пророкуваше бъдните тайни.

Скоро, обзета от бяс прорицателски, пламна от бога,

който живееше вътре в гръдта й, погледна детето

и предвеща: „О, расти ми, момче, на света избавител!

Смъртните често на тебе за себе си ще да са длъжни,

властен ще бъдеш обратно да връщаш души отлетели,

ако го сториш веднъж мимо волята на боговете,

дядо ти с пламъка свой ще те спре занапред да го вършиш,

ще се превърнеш от бог на безжизнено тяло, съдбата

два пъти ще да мениш, от мъртвец бог отново ще станеш.

Също и ти, мой родителю скъп, днес безсмъртен, създаден

от рождество със закон на света векове да векуваш,

ще пожелаеш смъртта, щом кръвта на отровния дракон

в тебе, жестоко ранен, ще нахлуе сърцето да къса.

Вечен си, но божеството ще стори смъртта да изпиташ,

трите богини ще срежат и твоята жизнена нишка.“

Имаше още какво от съдбата да каже. Дълбоко

тя из гърдите въздъхва, по бузите сълзите рукват

и тъй промълвя: „Пред мен е съдбата, но тя забранява

повече аз да говоря — гласът ми на устните секва.

Биваше ли да скъпя за изкуство, с което навлякох

на божеството гнева? Да не бях в бъднината прозряла!

Вече аз губя — така ми се струва — човешкия образ,

вече ме мами тревата и драго ми става да припкам

пряко полето, в кобила и в тяло познато минавам.

Но пък изцяло защо? Та нали двутелесен е татко?“

Тъй си говореше тя, но напълно не бе разбираем

краят на нейната жалба — то бяха объркани думи.

По-скоро думи не бяха, не бяха и звуци кобилски,

сякаш на тях подражаваше тя. Но след малко нададе

истинска конска цвилба и ръцете си спусна в тревата.

Пръстите срастват тогава и роговицата слепява

всеки пет нокти в извито копито. Източва лице и

шия, най-долната част от развитата нейна одежда

става опашка. По шия пиляна небрежно, косата

в грива премина от дясна страна. Промени Оцироя

заедно образ и глас и от чудото име получи.