Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Metamorphoses, 8 (Обществено достояние)
- Превод отлатински
- Георги Батаклиев, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Публий Овидий Назон. Метаморфози
Съставил бележките: Георги Батаклиев
Редактор: Радко Радков
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков
ИК „Народна култура“, София, 1974
История
- —Добавяне
Четирите века
Първият, златният век избуя. Непознаващ разплата,
тачеше той без закон доброволно и правда, и вярност.
Нямаше казън и страх. По стени не стояха заплахи
в плочи, излети от мед. Не изпитваше смут пред устата
на съдия умолителна гмеж, в безопасност без съдник.
Борът не беше повалян от склона планински да търси
чужди предели, не беше се спускал по буйни потоци.
Хората никакъв бряг, освен своя не знаеха още.
Ровове и стръмнини не се виеха край градовете.
Нямаше бойна тръба, нито рогове медни извити,
никакъв шлем, нито меч. От войници народите още
нямаха нужда. Безгрижни, в покой преживяваха дните.
Още свободна от дан, неопитала остра мотика
и небраздена от плуг, им даряваше всичко земята.
Хората бяха щастливи с храна, без принуда израсла,
късаха ягодов плод и беряха планински малини,
дренки, висящи зърна от бодливия храст на къпина,
жълъди, капнали дар от дървото на Юпитер китно.
Пролет цъфтеше безкрай и прохладният лъх на Зефира
галеше с ласки цветя, покълнали без никакво семе.
Раждаше бърз урожай от орач неорана земята,
без да отдъхват, полята златееха с класове тежки.
Още реки от нектар и потоци от мляко течаха,
капеше мед златожълт от зелените дъбови клони.
След като беше Сатурн в тъмнината на Тартара хвърлен,
Юпитер грабна властта над света през века на среброто —
по-лош от златото век, от медта тъмножълта по-ценен.
Юпитер ограничи дължината на древната пролет,
четирите времена сътвори — колебливата есен,
зимата, летния пек и край тях краткотрайната пролет.
Пръв път ефирът сега засия в сухотата на зноя
и на висулки ледът натежа, вцепеняван от ветри.
Дадоха пръв път подслон домове. Домове пещерите
бяха, и гъстият храст, и с лика омотаните клопки.
Пръв път из дълги бразди семената Церерини бяха
кътани и под ярем угнетявани стенеха бици.
А след това се яви като трето потомството медно —
по-диво вече по дух, към оръжия страшни по-склонна,
все пак престъпно не бе. От желязо последното беше.
Ето, стремглаво нахлу във века на метала по-долен
всяка злина. Отлетяха Срамът, Верността, Правотата.
А вместо тях се явиха лъжи и коварни притворства,
хитрост, насилие, козни, престъпната страст към имане.
И повериха платна на стихиите, малко познати.
Китът, отдавна стоял въз високи вършини планински,
пъргаво почна сега по незнайни вълни да подскача.
Почвата, обща преди като въздуха и светлината,
течният вещ измервай заотмерва с межда вдълбочено.
Искаше не само посев човекът от тучната почва
и урожая дължим, той проникна и в земното лоно,
за да изравя блага — за желания лоши съблазън, —
дето ги хранеше тя до стигийските сенки наблизо.
Вредно желязото беше, но още по-вредното злато
бял свят видя, а войната, която воюва и с двете,
с окървавена ръка заразмаха оръжие звънко.
И заживяха с грабеж. От стопанина гостът се плаши,
тъстът от зетя, дори любовта между братя е рядка.
Мисли мъжът гибелта на жена си, а тя на съпруга,
мащехи в тайни напитки отровна самакитка сипят,
смъртния час на бащата синът преди време издиря.
Тъпче се и почитта. А накрая девица Астрея,
след боговете и тя, от земята, в кръв плувнала, бяга.