Овидий
Метаморфози (18)

Гарванът

Кимнаха морските сили. Сатурния литна в ефира

въз колесницата лека, запретната с пъстри пауни.

Толкова скоро, след края на Аргус, те блеснаха в шарки,

колкото скоро и ти, до преди с оперение бяло,

гарване разговорлив, се видя с чернота на крилете.

Птицата нявга блестеше сребристо с перата си снежни,

без ни едно петънце, с белината на гълъб, подобно

водолюбивия лебед и гъските, дето по-късно

с предупредителен кряк Капитолия ще да спасяват.

Напакости му езикът. Вина на езика бъбрив е,

че белотата му днес се обърна в обратната багра.