Овидий
Метаморфози (176)

Епилог

Ето завърших труда си. Ни Юпитер може с гнева си

да го затрие, ни огън, ни меч, ни разяждащо време.

Щом пожелае денят, що права над плътта притежава,

нека прекъсне потока на моя живот неспокоен:

с по-благородната част ще възляза в надзвездни простор

моето име ще трае завинаги незаличимо:

там, дето властвува Рим над земи покорени, народът

ще ме чете и във слава, доколкото само не мами

техният усет певците, ще бъда жив през вековете.