Овидий
Метаморфози (166)

Мисцел

Херкулес нявга — мълви се, — побрал иберийските

крави,

от океана е щастлив ход дошъл до брега лацинийски.

И доде стадото броди за паша по сочни ливади,

в гостолюбивия дом на великия Кротон той влиза,

дето след дълга умора си силите възстановява,

и на раздяла изрича: „През време на бъдните внуци

място на град ще е тук.“ Обещаното вярно излезе.

Казват, живял в Арголида Мисцел, на Алемона рожба,

беше в ония години най-драгият на боговете.

В тежък сън беше веднъж той потънал и сведен над него,

каза мъжът с боздугана: „Прощавай се е родно огнище

и надалече търси на Езар каменистото дъно.“

С много и страшни неща го заплашва при случай на отказ.

И на мига излетяват от него сънят му и богът.

Става синът на Алемон и мълком премисля съня си,

но му се борят за дълго в душата една с друга мисъл.

Богът нарежда да тръгне, законът това запрещава —

смърт се отрежда, рече ли да сменя родината някой.

Яркият Сол си лъчиста глава потопи в океана

и притъмнялата Нощ си показа главата звездата,

пак му се същият бог появява със съща повеля

и ако той се не вслуша, го с повече, с по-страшно плаши.

И се подготвя изплашен към селище ново да носи

бащини скъпи светини. Но почват в града да шушукат

и нарушителя викат на съд. Подир първия разпит

блесна вината, показа се тя без свидетел. Издигна

към боговете лице и ръце той, в нечистата дреха:

„О ти, чиито дванайсет дела завладяха небето —

рече, — сега помогни. За вината ме ти посъветва.“

Имаше стар обичай обвиняеми да се осъждат

с камъче черно, а с бяло — да бъдат признати невинни.

Тъй и сега произнасят тъжовната съдба, че всеки

спуснал бе камъче черно във немилостивата урна.

Но щом обърната тя за броеж се опразни, смени си

всяко цвета и от черно превърна се в камъче бяло.

С тази намеса на Херкул присъдата бяла избави

Алемонид. На баща си, потомък на Амфитриона,

благодари той, в Йонийско море при попътните ветри

плувва, минава Тарент, град дъщерен лаконски, след него

Сибарис, после Неретум, лежащ в салентински предели,

залива Сирин, Кримиза, накрая земята на Япикс.

Тъкмо преброди страните, обърнати къмто морето,

и забеляза реката Езар със съдбовното гърло,

ненадалече и гроба, където пръстта бе зарила

светите кости на Кротон, и тук по повелята дигна

градски стени и нарече града по зарития в гроба.

По достоверна мълва тъй се сложило първоначало

на местността и града, в италийски предели въздигнат.