Овидий
Метаморфози (144)

Странстването на Еней

Спомнили тевкрите вече, че водят начало от Тевкър,

тръгват към Крит, но небето на Юпитер много за дълго

не издържаха и пак изоставиха тези сто града

и се насочиха те към авзонските пристани. Бясна

буря подмята мъжете. Измамния залив строфадски

стигнали вече, ги сплашва крилатата кучка Аело.

Скоро отминаха те дулихийския залив, Итака,

Самос, неритските къщи и царството на Одисея

дълбокоумния, виждат Амбракия, за боговете

някога толкова спорна, съглеждат смразения съдник —

днеска на Акцийски Феб назовава се вече скалата,

виждат земята додонска с дъба, възвестяващ съдбата,

още Хаония, дето децата на царя молоски

бяха избягнали с нови криле от престъпния огън.

И към феакската област поемат те, благословена

с ябълков плод, а оттам към Епир и Бутрот се отправят —

наподобява той Троя, фригийският жрец там владее.

Сигурни те в бъднината, която им вярно предсказа

Хелен, синът на Приама, пристигат мъжете щастливо

на сиканийска земя — тя в морето се вдава с три носа:

от тях е Пахин обърнат към облаконосния Аустер,

а на зефирния лъх Лилибей е изложен, към Арктос,

който страни от вълни, към Борей е Пелор разположен.

Тевкрите тук приближават, с гребла и течение сгодно

флотата в нощния мрак на занклейския пясък пристава.

Вдясно заканва се Сцила, отляво Харибда заплашва,

кораби граби тя, гълта и пак ги из гърло избълва.

Първата, с дивите псета обвила търбуха си черен,

носи моминско лице и доколкото всичко, което

пеят певци, не е басня, била преди време девойка,

нея желали мнозина женихи, но тя, недостъпна,

стига при морските нимфи, любимка на морските нимфи,

и за страстта на момците отблъснати тя им разказва.