Овидий
Метаморфози (143)

Дъщерите на Орион

След като с тези и други беседи запълниха пира,

ето раздигат трапези, за отдих се отдалечават.

Рано на утрото стават и търсят оракула Фебов.

Той ги насочва към родни крайбрежия, дето да търсят

„древната майка“. Провожда ги царят, прощален подарък

жезъл дари на Анхиз, а на внука колчан и хламида,

а на Еней подарява той кратера, който му прати

от аонийски предели исменският негов гост Терзес.

Терзес го прати, но бе изработка на Алкон от Хила,

който бе върху съсъда изписал история дълга.

Там се издигаше град, седемте му врати си личаха,

те вместо името бяха, показваха кой град бе този.

А пред града погребални колони, могили, огньове,

клади и майки с развети коси и разголени плещи

сочат на мъка и скръб. Дори нимфи през сълзи оплакват

извори обезводнени. Дърво там издига клонаци,

голи, без листи, козите огризват засъхнали чуки.

Ето сред Тива стоят на Орион злочестите щерки.

Тази съвсем не по женски открития врат наранява,

с леко оръжие друга пронизва гръдта си и пада

заради своя народ, из стъгди ги понасят и двете

в почетни шествия и ги горят сред човешко гъмжило.

От пепелта на момите се двама младежи възправят,

да не погине родът, от мълвата зовани Корони,

те незабавно повеждат колоната с майчина пепел.

Дотук на стария бронз издълбани блестяха картини,

горе опасва съда фриз акантов от злато, изпъкнал.

Но и троянците дават подаръци, не по-нищожни:

жертвен съд жрецът получи — ковчеже, да къта тамяна,

още корона, искряща от камък безценен и злато.