Овидий
Метаморфози (128)

Авлидският дракон

Още не знае Приам, че Есак оцеля под крилете,

и за сина си жалее, над наименуван гроб празен

Хектор със своите братя принася свещената жертва.

От милосърдната служба единствен отсъствува Парис,

който навлече на свойта родина война дълготрайна

с тази жена похитена. Заклети го следват хиляда

кораба със общността на рода пеласгийски. Не щеше

да се забавя мъстта, но направиха грозните вихри

непроходимо морето и в рибообилна Авлида

на беотийска земя мореходите бяха сковани.

Докато готвеха жертви за Юпитер по обичая,

докато огънят лумва и стопля олтара вековен,

гледат данайците: тъмно змиище пълзи по платана,

който бе клони разперил до топлия жертвеник близо.

С пилета осем бе свито гнездо на върха на дървото.

Тях ведно с тяхната майка, която над плахите малки

пърхаше, драконът сграбчи и в лакома паст ги напъха.

Смайват се всички, най-вече авгурът, прозрял в

бъднината.

Виква на Тестор синът: „Ще надвием, пеласги, дерзайте!

Троя ще падне, но няма да бъде теглото ни малко.“

Деветгодишна война той по птичия брой предвещава.

Оня пък, както се беше увил о зелените клони,

става на камък и още запазва пълзящия образ.