Овидий
Метаморфози (109)

Кипарис

И Кипарисът довтаса, източил се, сякаш колона.

Вече дърво, той преди бе момчето, любимо на бога,

който раздвижва еднакво в лъка и китарата струни.

Нявга живееше снажен елен, под закрилата беше

той на картейските нимфи. С широко клонатите свои

рогове можеше сам на главата си сянка да хвърля.

Златни блестяха рогата, от облата шия по плешки

виснеше светло огърле от наниз на камък безценен.

Сребърен медальон той полюшваше леко на чело

с тъничък ремък, скрепен му от раждане още. Искряха

перли от всяко ухо върху вдлъбнатини слепоочни.

Той, от боязън лишен, от естествена плахост свободен,

ходеше по домовете, поднасяше гиздава шия

на непознати ръце да я милват до пълна насита.

Но между всички на теб, хубавецо на кейското племе,

беше най-драг, Кипарисе. Повеждаше сам ти елена

към светлоструйния извор, повеждаше в свежи ливади —

ту плетеници цветя му изплиташе ти по рогата,

ту като конник гърба на елена възсядаше весел

и го насам и натам направляваше с пурпурен повод.

Пладнешка задуха беше, от зноя на слънцето вече

вити щипците на Рака, крайбрежния жител, горяха.

Тяло простря уморено на тревната почва еленът

и от дървесната сянка задиша той хлад освежаващ.

Ала момчето неволно го с острото копие сегна

и щом видя Кипарис, че той гине от страшната рана,

сам пожела да загине. Какви ли не думи утешни

Феб му не каза! Напомни му с мярка да жали и леко.

Мимо съвета той стене и моли небесните сили

сетния дар да получи — да трае скръбта му навеки.

Ето кръвта му изтича в пороя на многото сълзи,

зеленина постепенно му цялото тяло обсяга,

над снежнобялото чело косите, доскоро висящи,

щръкват, превърнати в листи, и щом в твърдина се

разшумват,

тънкият връх се заглежда нагоре в звездите небесни.

Горестен богът въздъхна и рече: „По теб ще сме скръбни,

ти ще си скръбен по други, до опечалените близък.“ —

Ето такъв лес певецът увлече. Седеше в средата

той сред огромна тълпа зверове, сред ята от пернати.

След като доста опитва по струните с палец, усети,

че мелодично звучат и в хармония се съчетават

тонове разнообразни, и почна Орфей песента си.