Марк Твен
Принцът и просякът (36)

Бележки

Облеклото на Христовия приют

Най-разумно е да се сметне, че това облекло е копие от облеклото на лондонските граждани от същата епоха, когато дълги сини палта са били обичайна дреха за чираците и работниците, а жълти чорапи са носили всички; палтото е било тясно, но с широки ръкави, а под него се е носела жълта жилетка без ръкави, около кръста се е носел червен кожен колан, около шията — свещеническа яка с нагръдник, облеклото е завършвало с малко плоско черно кепе, но не по-голямо от чинийка.

Изглежда, че Христовият приют не е бил създаден първоначално като училище — предназначението му е било да прибира децата от улицата, да ги приютява, храни, облича и така нататък.

Тимбс, „Лондонски забележителности“.

Заповяданото осъждане на Норфолкския херцог

Кралят приближаваше бързо края си и като се страхуваше, че Норфолкският херцог може да му се изплъзне, изпрати до Камарата на общините послание, в което изказваше желание да побързат със закона под предлог, че Норфолк има сана на хофмаршал, а било необходимо да се назначи нов, който ще трябва да участва в предстоящата церемония по прогласяването на кралския син за Уелски принц.

Хюм, „История на Англия“, т. III, стр. 307.

Зеленчуците

Едва към края на царуването на Хенри VIII в Англия започват да отглеждат разни видове салати, моркови, репи и други ядливи корени. Малкото употребявани дотогава зеленчуци от тоя род се внасяха от Холандия и Фландрия. Когато на кралица Катрин се приискваше салата, пращаха за целта нарочен куриер в упоменатите страни.

Хюм, „История на Англия“, т. III, стр. 314.

Осъждането ни Норфолк

Без да разпита затворника, без разпит на свидетели и без съд Камарата на лордовете гласува закон, с който го осъждаше, и изпрати закона в Камарата на общините… Раболепният парламент се подчини на кралското нареждане, а кралят, потвърждавайки присъдата чрез нарочни пълномощници, издаде заповед за екзекутирането на Норфолк на 29 януари сутринта (което беше следващият ден).

Хюм, „История на Англия“, т. III, стр. 306.

Купата на дружбата

Купата на дружбата и особените церемонии, спазвани при пиенето от нея, са по-стари от историята на Англия. Предполага се, че и двете са внесени от Дания. Доколкото е известно, купата на дружбата се е вдигала всякога на английските банкети. Преданието обяснява по следния начин тази церемония. В суровата древност се е смятало за благоразумно да са заети и двете ръце на пиещите, за да не би, докато единият засвидетелства своята дружба и вярност, другият да се възползва от възможността да му забие ножа.

Спасяването на Норфолкския херцог

Ако Хенри VIII би поживял още няколко часа, заповедта му за екзекутирането на херцога е щяла да бъде изпълнена. „Но когато в Тауър пристигна вестта, че самият крал е издъхнал през нощта, комендантът на крепостта отложил изпълнението на присъдата, а кралският съвет не сметна за много целесъобразно да започне новото царуване със смъртта на най-висшия благородник в кралството, осъден с толкова несправедлива и тиранична присъда.“

Хюм, „История на Англия“, т. III, стр. 307.

Момчето за бой

Джеймс I и Чарлс II са имали като деца „момчета за бой“, които са понасяли наказанията за ненаучените уроци, затова си позволих по мои съображения да дам момче за бой и на моя малък принц.

Личността на Хертфорд

Младият крал проявяваше изключителна привързаност към вуйчо си, който беше изобщо умерен и почтен човек.

Но при все че се бе провинил в прекален разкош, регентът заслужава голяма похвала за прокараните през тази сесия закони, смекчаващи твърде много постановленията на по-раншните статути и даващи известни гаранции за предвидената в конституцията свобода. Отменени бяха всички закони, разширяващи състава на престъплението измяна извън рамките на указа на Едуард III; всички гласувани през последното царуване закони, разширяващи състава на углавното престъпление; всички дотогавашни закони срещу последователите на Уиклиф и другите ереси, както и шесточленният статут. Никой не може да бъде обвиняван за изказвания, след като са минали шест месеца от изказването им. С тези отмени бяха премахнати много от най-жестоките английски закони и за народа започна да просветва известна гражданска и религиозна свобода. Отменен бе също законът, унищожаващ всяка законност, според който една кралска прокламация имаше силата на закон.

Хюм, „История на Англия“, т. III.

Сваряване жив

По времето на Хенри VIII отровителите са били осъждани по решение на парламента да бъдат сварявани живи. Това решение е било отменено в следващото царуване.

Това ужасно наказание е било прилагано в Германия към фалшификатори — и особено фалшификатори на пари — дори през седемнадесети век. Поетът Тейлър описва една екзекуция, на която е присъствал през 1616 г. в Хамбург. Присъдата срещу един фалшификатор на пари гласяла, че той трябва „да бъде сварен жив в масло, и то като бъде потопен в съда не изведнъж, а завързан с въже под мишниците, да бъде потапян постепенно в маслото: най-напред стъпалата, после краката и така нататък, докато плътта се отдели от костите“.

Д-р Дж. Хамънд Тръмбъл, „Пуритански закони, верни и неверни“, стр. 13.

Прочутото дело за чорапите

Една жена и деветгодишната й дъщеря били обесени в Хънтингдон, защото продали душата си на дявола и докарвали буря, като си събували чорапите.

Д-р Дж. Хамънд Тръмбъл, „Пуритански закони, верни и неверни“, стр. 20.

Заробване

Един толкова млад крал и един толкова неук селянин могат лесно да сбъркат — това е пример за подобна грешка. Селянинът страда предварително от закона, кралят се възмущава от закон, който още не съществува, защото отвратителният закон се е появил именно през царуването на малкия крал. Обаче от нечовечния му характер можем да заключим, че този закон не може да е бил предложен от него.

Смърт за незначителни кражби

Когато Кънетикът и Ню Хейвън изготвяха първите си наказателни законници, кражба на стойност над дванадесет пенса се наказваше в Англия със смърт още от времето на Хенри IV. Според интересната стара книга, озаглавена „Английският разбойник“, пределната цифра е била тринадесет и половина пенса; смъртно наказание е очаквало всекиго, който открадне вещ „на стойност над тринадесет пенса и половина“.

Д-р Дж. Хамънд Тръмбъл, „Пуритански закони, верни и неверни“, стр. 17.

В дългия списък на кражбите законът изрично подчертава ненаказуемостта на духовенството. Открадването на кон, сокол, вълнен плат от тъкач се е наказвало със смърт. Също и убиването на елен в кралските гори или изнасянето на овца вън от кралството.

Д-р Хамънд Тръмбъл, „Пуритански закони, верни и неверни“, стр. 13.

Ученият правник Уилям Прин е бил осъден (много време след царуването на Едуард VI) да загуби на позорния стълб двете си уши, да бъде изключен от адвокатското съсловие, да плати 3000 лири глоба и да изтърпи затвор. След три години той се провинява отново, като издава брошура против духовната власт. Отново го съдят и го наказват да загуби каквото е останало от ушите му, да заплати глоба от 5000 лири, да му бъде поставен на двете бузи с нажежено желязо позорният печат с буквите SL (бунтар и клеветник) и да остане до живот в затвора. Жестоката присъда е била дивашки безмилостно изпълнена.

Д-р Дж. Хамънд Тръмбъл, „Пуритански закони, верни и неверни“, стр. 12.

Христовият приют или училището със сините униформи, „най-благородното учреждение в света“

Мястото, където се е намирало абатството на францисканските монаси, било предадено от Хенри VIII на Лондонската община (която учредява там приют за бедни момчета и момичета). По-късно Едуард VI нарежда старото абатство да бъде съответно преустроено и устройва в него благородното учреждение, наречено училище на сините униформи, или Христов приют за възпитание и издръжка на сираци и деца на бедни родители… Едуард не пусна епископ Ридли да си тръгне, докато писмото (до лорд-мера) не бе написано, след това го натовари да го предаде лично и да подчертае нарочното желание и заповед на краля да не се губи време, а да се предложи веднага какво трябва да се стори и да му съобщят за стореното. Работата бе започната усърдно, като сам Ридли вземаше участие в нея, и като последица бе основан Христовият приют за възпитание на бедни деца. (Кралят извърши по същото време и други милосърдни дела.) „Господи Боже, каза той, поднасям ти от все сърце благодарност, че ме остави да доживея до днес, за да довърша делото за прослава на твоето име!“ Този невинен и безупречен живот наближаваше бързо своя край и след няколко дни той предаде богу дух, като молеше Бога да пази кралството от папската власт.

Дж. Хенидж Джеси, „Лондон, прочути личности и места“.

В голямата зала е окачен голям портрет на крал Едуард VI, седнал на престола в подплатена с хермелин багреница, в лявата си ръка държи скиптъра, с дясната поднася на коленичилия лорд-мер дарителната грамота. До него е застанал канцлерът, който държи печатите, а по-нататък са други знатни сановници. Епископ Ридли е коленичил пред краля с вдигнати ръце, като че ли моли за благословия на събитието, докато старейшините и пр. заедно с лорд-мера коленичат от двете страни, заемайки средата на картината, най-после на преден план има по две редици момчета от едната страна и момичета от другата, като се почне от надзирателя и надзирателката и се свърши с момчето и момичето, излезли напред от съответните си редици и коленичили с вдигнати ръце пред краля.

По стар обичай Христовият приют има привилегията да приветства владетелите, когато идват в града на посещение в общинския съвет.

Тимбс, „Лондонски забележителности“, стр. 98.

Обедната зала

Обедната зала заедно с преддверието и галерията с органа заема цял етаж, 187 стъпки дълъг, 51 стъпки широк и 47 стъпки висок, осветява се от девет широки прозореца; след Уестминстър Хол това е най-величествената зала в столицата. Тук се хранят момчетата, които са сега около 800 на брой, тук стават „публичните вечери“, на които се допускат и граждани — срещу билети, издавани от ковчежника и управителите на Христовия приют. На трапезата се слага сирене в дървени пахари, бира в дървени чаши, налята от мехове, и хляб, донесен в големи панери. Влизат официалните гости, лорд-мерът или председателят на съвета заема дъбовия стол, донесен от църквата „Сейнт Катерин“ до Тауър, изпява се химн с приглас на органа, ученик от последния клас чете молитвите от амвона, след като три удара с дървен чук са установили тишина. След молитвата започва вечерята и гостите могат да сноват между масите. След привършване на вечерята момчетата прислужници изнасят панерите, паниците, меховете, дървените чаши, свещниците и минават в шествие пред управителите, на които много церемониално се кланят. На такова зрелище кралица Виктория и принц Алберт присъствали през 1845 година.

 

 

Измежду най-видните момчета със сини униформи трябва да се споменат Джошуа Барне, издател на Анакреон и Еврипид, Джеремая Маркланд, известен критик, занимаващ се главно с гръцка литература, Камдън, археолог, епископ Стилингфлийт, романистът Самюъл Ричардсън, Томас Мичъл, преводачът на Аристофан, Томс Барне, дългогодишен редактор на „Лондон Таймс“, Колридж, Чарлс Лам и Лий Хънт.

Не се приемат момчета, ненавършили седем или минали девет години, никой не може да остане, след като е на вършил петнадесет, изключение се прави само за кралските питомци и за „учениците“ от последния клас. Има около 500 души управители, начело са кралят и Уелският принц. Избирателният ценз за управител е плащането на 500 лири.

Тимбс, „Лондонски забележителности“, стр. 98.

Обща бележка

Много се говори за „отвратително жестоките закони на Кънектикът“ и хората изтръпват благочестиво, когато се спомене за тях. В Америка — пък и в Англия дори! — има хора, които ти смятат за истински паметник на злост, безсърдечие, безчовечност, когато всъщност те са почти първото рязко отхвърляне на съдебните жестокости в „цивилизования“ свят. Този човечен и благ пуритански кодекс отпреди 240 години стои съвършено сам между цели епохи на кърваво правосъдие и 175 години кърваво английско правосъдие.

Никога — нито при пуританския, нито при какъвто и да е друг кодекс — в Кънектикът не е имало повече от четиринадесет вида престъпления, наказуеми със смърт. А в Англия и днес има хора, които помнят, че в тяхно време двеста тридесет и три вида престъпления са се наказвали със смърт! Тези факти заслужава да се знаят… както и да се помисли по тях.