Марк Твен
Принцът и просякът (24)

Двадесет и трета глава
Принцът е пак пленник

Хендън се поусмихна, наведе се и прошепна на ухото на краля:

— По-тихо, по-тихо, принце, не приказвайте много или по-добре никак не приказвайте. Имайте вяра в мене… всичко ще се нареди. — След това добави на себе си: „Сър Майлс! Ей богу, съвсем бях забравил, че съм рицар! Господи, чудно нещо, как не забравя своите странни и безумни хрумвания!… Титлата ми е глупава и празна, но все пак е нещо, че я заслужих, защото сигурно е по-голяма чест да си въображаем рицар в неговото въображаемо царство, отколкото да си жалък граф в някое от истинските кралства на земята.“

Тълпата се раздвижи, за да стори път на един полицай, който се приближи и се приготви да сложи ръка на рамото на краля, когато Хендън каза:

— По-полека, приятелю, отдръпни ръката си… той ще тръгне сам, обещавам ти. Тръгни напред, ние ще те последваме.

Полицаят тръгна, последван от жената с вързопа, след тях тръгнаха Майлс и кралят, а най-назад тълпата. Кралят беше готов да се противи, но Хендън му каза тихо:

— Размислете, сър… вашите закони са изцяло проявление на кралската ви власт, нима техният автор ще ги отрече, а след това ще иска от поданиците си дати зачитат? Изглежда, че един от тези закони е бил нарушен; когато кралят се завърне на престола си, лошо ли ще бъде да си спомни, че докато се е движил като частно лице, е потъпкал краля пред гражданина и не се е подчинил на кралската власт?

— Прав си, не ми говори повече, ще видиш, че английският крал ще изтърпи като свой поданик всичко, което иска по закон да търпят поданиците му.

Когато бе повикана да даде показания пред мировия съдия, жената се закле, че кражбата била извършена от арестуваното момче; никой не можеше да докаже противното, затова обвинението остана да тежи върху краля. Развързаха вързопа и когато се оказа, че той съдържа едно охранено прасенце, съдията като че се смути, а Хендън пребледня и изтръпна от уплаха — само кралят, закрилян от незнанието си, остана невъзмутим. Съдията помисли няколко минути сред зловеща тишина, после се обърна към жената:

— Колко смяташ, че струва прасенцето?

Жената направи реверанс и каза:

— Три шилинга и осем пенса, Ваше благородие… Не мога да намаля нито пенс. Цената е определена честно.

Съдията погледна неспокойно тълпата, после кимна на полицая и каза:

— Публиката да излезе, после затвори вратата.

Нареждането бе изпълнено. Останаха само двамата чиновници, обвиняемият, обвинителката и Майлс Хендън. Последният беше неподвижен и блед като мъртвец, едри капки студена пот лъщяха на челото и се стичаха по лицето му. Съдията се обърна отново към жената и каза съчувствено:

— Това нещастно и непознаващо законите момче може да е било принудено да открадне от глад, защото времената са тежки за бедните. Погледни го — не изглежда лошо… но когато те притисне гладът… Знаеш ли, добра жено, че за кражба на вещ над тринадесет и половина пенса законът предвижда обесване?

Малкият крал трепна, облещил отчаяно очи, но се овладя и не продума, обаче жената скочи разтреперана от страх и извика:

— О, Господи, какво направих! Милостиви Боже, за нищо на света не искам да обесят горкото дете! Спасете ме от тази беда, Ваше благородие… Какво да правя, какво мога да направя?

Съдията запази съдийското си самообладание и каза само:

— Оценката може, разбира се, да се промени, докато не е записано още в протокола.

— Запишете тогава, за бога, че прасенцето струва осем пенса, и нека небето благослови деня, в който спасих съвестта си от такъв ужасен грях!

Майлс Хендън забрави от радост всяко приличие и смая, а в същото време възмути краля, като го прегърна и го притисна в обятията си. Жената се сбогува с благодарност и си тръгна с прасенцето, полицаят й отвори вратата и излезе заедно с нея в тясното преддверие. Съдията се залови да напише протокола. Винаги нащрек, Хендън си каза, че не ще бъде зле да узнае защо полицаят излезе заедно с жената, затова се вмъкна тихо в полутъмното преддверие и се ослуша. Ето какъв разговор чу:

— Прасенцето е тлъсто и сигурно ще бъде вкусно, аз ще го купя от тебе, ето ти осем пенса.

— Как не… осем пенса! Няма да я бъде. То ми струва три шилинга и осем пенса чисти пари от времето на довчерашния крал, покойния стар Хари. Киселици ще купиш за осем пенса!

— Това ли е последната ти дума? Ти даде показания под клетва, ще рече, положила си лъжлива клетва, когато каза, че ти струва само осем пенса. Връщай се веднага с мене при Негово благородие да отговаряш за престъплението си… А момчето ще обесят.

— Добре, добре, драги, стига приказки. Дай ми осем пенса и не раздрънквай работата.

Жената си излезе разплакана, Хендън се промъкна обратно в заседателната стая, а след малко дойде и полицаят, след като бе скрил на удобно място спечеленото. Съдията писа още известно време, после държа на краля мъдра и любезна проповед, като го осъди на кратковременен затвор в общата тъмница, последван от публично бичуване. Смаяният крал зяпна и вероятно щеше да заповяда да отсекат веднага главата на добрия съдия, но зърна предупредителен знак от Хендън и успя да затвори отново уста, преди да бе изтървал нещо. Хендън го улови за ръка, поклони се на съдията и двамата тръгнаха след полицая към затвора. Щом излязоха на улицата, разгневеният владетел се спря, изтръгна ръката си и извика:

— Да не си въобразяваш, глупчо, че ще вляза жив в обикновена тъмница?

Хендън се наведе и му каза доста рязко:

— Имаш ли вяра в мене? Мирувай и внимавай да не влошиш положението с опасни приказки. Каквото е рекъл Бог, ще стане, не можеш нито да го ускориш, нито да го измениш, затова чакай и бъди търпелив… Има време да ругаеш или да ликуваш, след като стане това, което е трябвало да стане.