Марк Твен
Принцът и просякът (10)

Девета глава
Шествието по реката

Към девет часа вечерта огромната дворцова фасада към реката блестеше от светлина. Самата река, догдето поглед стигаше към града, беше така препълнена е рибарски и увеселителни лодки, украсени с разноцветни лампиони и леко полюшвани от вълните, щото приличаше на безкрайна грейнала цветна градина, нежно полюлявана от летен ветрец. Голямата тераса с каменни стъпала, отвеждащи към водата, достатъчно просторна, за да побере войската на цяло германско княжество, беше истинско зрелище със своите редици кралски копиеносци в лъскави брони и тълпи блестящо облечени лакеи, които сновяха насам-натам и нагоре-надолу в разгара на приготовленията.

Най-после всичко живо изчезна по команда от стъпалата. Въздухът се изпълни с напрегнат, очаквателен шепот. Додето поглед стигаше, човек виждаше как хиляди хора се изправят в лодките, засенчват очи от блясъка на лампионите и факлите и се заглеждат към двореца.

Цяла флотилия от четиридесет-петдесет разкошни лодки се приближи към стъпалата. Те бяха богато позлатени, а високите им носове и кърми бяха украсени с изкусна резба. Някои бяха украсени със знамена и хоругви, други със златотъкани гоблени с извезани гербове, трети с копринени флагчета с пришити по тях сребърни звънчета, които разливаха нежни струи от радостни звуци, щом ветрецът ги залюлее, други, още по-изискани, принадлежащи на благородници от непосредствената свита на принца, имаха за бордове живописно подредени щитове с разкошни гербове. Всяка великолепна лодка се влачеше от корабче. Освен гребците, във всяко корабче имаше по няколко войници с лъскави шлемове и ризници, и група музиканти.

Група копиеносци, авангард на очакваното шествие, се появи пред главния вход, облечени в панталони на черни и тъмножълти ивици, с кадифени калпачета, украсени отстрани със сребърни рози, в куртки от тъмночервено и тъмносиньо сукно, с извезани със злато на гърдите и на гърба три пера, герб на принца. Дръжките на копията им бяха обвити в заковано със златни гвоздеи червено, кадифе и украсени със сърмени пискюли. Строени отдясно и отляво, те образуваха две дълги редици, които се простираха от вратите на двореца до самата вода. Между тези две редици лакеите на принца в алени златошити ливреи постлаха плътен пъстър килим. След като стана и това, отвътре прозвучаха тръби. Музикантите в лодките отвърнаха с радостна прелюдия и двама церемониалмайстори с бели жезли излязоха с бавна и тържествена стъпка. Следваше ги сановник, който носеше жезъла на града, друг носеше подир него меча на града, няколко сержанти от градската гвардия в пълна униформа и нашивки на ръкавите, после шефът на Ордена на жартиерата в своя плащ, няколко рицари на Ордена на банята с бяла дантела на ръкава, подир тях оръженосците им, след това съдиите в пурпурни мантии и кепета, после върховният лорд-канцлер на Англия в пурпурна мантия, подплатена с хермелинова кожа, след него депутация от градски стареи в алени плащове и накрая водачите на отделните градски съсловия в официалните си мантии. След тях заслизаха по стъпалата дванадесет френски благородници в разкошно облекло — бели копринени одежди, извезани със злато, къси мантии от тъмночервено кадифе, подплатени с виолетова тафта, и алени къси панталони. Те бяха от свитата на френския посланик, следваха ги дванадесет кавалери от свитата на испанския посланик, облечени в черно кадифе без никакви украси. Подир тях вървяха английски благородници със свитите си.

Отвътре затръбиха фанфари и вуйчото на принца, бъдещият велик херцог Съмърсет, се показа пред вратата, облечен в черен златошит жакет и червена копринена мантия, извезана със злато и поръбена със сребърна везба. Той се обърна, сне украсената с пера шапка, приведе снага в нисък поклон и тръгна заднишком, като се покланяше на всяко стъпало. Последва тръбен зов и команда:

— Път за великия и могъщ лорд Едуард, Уелски принц!

Високо над стените на двореца алени огнени езици се извисиха сред гръмотевичен грохот, от струпаната по бреговете тълпа гръмнаха оглушителни приветствия и Том Канти, причина и герой на тържеството, се показа, склонил леко царствената си глава.

Той беше великолепно облечен в бяла копринена куртка, поръбена с хермелин, с обсипан с елмази ален нагръдник. Над нея имаше бяла златотъкана мантия, изпъстрена с тройното перо на неговия герб, подплатена със синя коприна, украсена с бисери и скъпоценни камъни, със закопчалка от брилянти. На шията му висеше Орденът на жартиерата и няколко чуждестранни княжески ордена; щом го озареше светлината, накитите я отразяваха с ослепителен блясък. О, Том Канти, роден в бордей, отраснал из лондонската кал, свикнал на дрипи, нечистота и нищета, какво зрелище за тебе!