Марк Твен
Принцът и просякът (1)

От Хю Латимър, Устърски епископ, до лорд Кромуел (по случай раждането на Уелския принц, бъдещ Едуард VI)

Из националните ръкописи, съхранявани от британското правителство

„Достопочтений, salutem in Christo Jesu^[1]!

И тук, сър, в нашите среди, се радваме и ликуваме за раждането на така отдавна жадувания наш принц, както (вярвам) са се радвали inter vicinos^[2] при раждането на св. Й. Кръстител, както приносителят мастър Еранс ще Ви разкаже, Бог да ни сподоби с благодат да принесем достойна благодарност на нашия Господ Бог на Англия, защото той се прояви наистина като Бог на Англия или по-вярно, като английски Бог, ако премислим и преценим добре как се проявява към нас от време на време. Той преодоля с неизмеримата си благост нашата немощ, затова ние сме длъжни повече от всякога да Му служим, да утвърждаваме словото Му, ако не сме обладани от самия сатана. Свършиха се вече напразните надежди, престанаха напразните оплаквания; нека всички се помолим за неговото опазване. Аз от своя страна ще пожелая Негова Светлост да има всякога и още от самото начало разумни и достойни възпитатели, учители и служители, ne optimum ingenium, non optima educatione depravetur^[3].

Но какъв невероятен глупак съм! Чия преданост се е проявила безброй пъти с по-голяма скромност! И нека Богът на Англия да бъде всякога с Вас във всяко Ваше дело:

Ваш: преподобният Устърски епископ, понастоящем в Хартълбъри“

До Негова предобра светлост достопочтения лорд-канцлер, пазител на държавния печат

„Бихте постъпили добре, ако пожелаете да предразположите приносителя да не злоупотребява с образна реч и да бъде по-склонен да каже истината. Но това да не изглежда, че изхожда от мене, а от самия Вас. И така нататък.“