Книга на мъртвите на древните египтяни (179)

180 глава
Как да се отворят за посветените духове пътищата на отвъдния свят. Как да им се върне свободата на движенията, та те да могат с големи крачки да обхождат отвъдния свят и после да излизат от него. Как да им се даде възможност да извършат всички превъплъщения на една жива душа

Ето към западния хоризонт се спуска Ра!

Той с чертите на Озирис се явява

в сиянието на духовете посветени

и на всичките богове на Аменти,

защото той единствен е, богът скрит на Дуат,

свещената душа, която на Аменти съдбите направлява,

доброто същество, с живот всевечен…

Ето че носят ти даровете от Дуат,

с тях ще можеш пътуването свое да завършиш…

Ти, син на Ра, от Тум ти произлизаш.

Обитателите на Дуат те славят

о, ти владетелю на Аукерт, върховен властник на короната,

бог велик с престол незнаен,

владетел, който знае словата да претегля,

върховен господар на съдниците в света подземен!

Обитателите на Дуат те славят и ти се радват.

Божествените духове трогват се до болка, щом те забележат

и хващат си косите.

Те поздравяват те с прослава

и с възгласи подобни на ридания.

Те са радостни, защото знаят,

в твоята душа живее и се прославя безжизненото твое тяло.

Наистина, възвишена е на Ра душата, която в Аменти живее.

Душите на мъртвите с възгласи на радост я прославят…

Здравей, Озирис!

На твоя храм съм аз служител

и в божествения дом живея, където заповедите си даваш.

Да можех аз да съм приет между избраниците на Дуат,

подобен на светлина голяма,

която храни Дуат със същината на съществото си!

Аз като син на Ра го преминавам

и с чертите на Тум се появявам.

Наистина Дуат ми е място за почивка…

По своя воля мрака, който там царува, управлявам…

Там влизам и излизам безпрепятствено.

Ето ти ръце протягаш, бог Татунен, когато ме посрещаш

и когато изправят тялото ми легнало,

обитателите на Дуат покой намират за духа си.

О, вие духове божествени, ръцете си протегнете, за да ме държите.

Пътя, по който да вървя, ми посочете!

О вие, духове блажени, прославяйте ме,

защото наистина, когато ме прославят,

Ра и Озирис се радват.

Ето пред вас аз даровете слагам.

На Ра е волята такава.

Аз съм избраник негов и наследникът му на земята…

Сега пътуването ми към своя край е.

Преминах пътищата на отвъдното,

проникнах в областите най-отдалечени на Дуат,

преодолях влизането ми в красивата Аменти,

поднесох своя жезъл на звездния дух Сириус

и диадемата Неммес на божеството,

чието име трябва да остане скрито…

Към мене погледнете, о вие, посветени духове,

вие предвождате на мъртвите душите

по пътищата, набраздили страната на Дуат!

Дух посветен да мога аз да стана,

да съм издигнат за разпоредник на мистериите!

На духовете лоши от властта спасете ме,

които своите жертви на стълб завързват!

Не ме предавайте в ръцете на злите духове,

защото съм наследник на Озирис!

Погледнете диадемата Неммес, която главата ми е украсила.

Избран от боговете, плът от плътта ви станах!

На татко ми Озирис се равнявам,

почитан от областите четири на пространството.

Към мене погледнете!

Като ме гледате, бъдете радостни!

Да мога аз да съм въздигнат, както богът,

който цикъла на своите превъплъщения преминава!

За моята душа божествена открийте пътищата на небето,

да мога в красивата Аменти да живея!

Издърпайте резетата на портите небесни,

защото аз местата на боговете определям

и нося дарове за душите на мъртвите, а също и за боговете…

Наистина аз бог Механути-Ра съм!

Аз тайнствената птица-мистерия Бен съм, обитател на Дуат.

Сега аз влизам там; когато пък оттам излизам,

в небето тайнствената птица се явява…

След Ра като вървя, пресичам нощното небе,

в полетата на Ра намирам даровете си небесни

и земните си дарове.

Намирам ги в полята на блажените.

Претеглям думите на силата, както прави самият Тот.

Напредвам с чертите на славното ми тяло

със свойства тайнствени…

Широки са крачките ми.

Превъплъщенията ми са като превъплъщенията на бога двоен

Хор-сет…

Ето божествените духове, на Ра предшественици,

в лодката небесна ме отвеждат,

защото съм подобен на душата тайнствена,

която вечно в Аменти живее…