Книга на мъртвите на древните египтяни (101)

100 глава
За да стане съвършен посветеният дух

Аз като феникса божествен плавам.

Към изток лодката ми се отправя,

подобен на Озирис към Джеду аз вървя.

На Нил водохранилището аз отварям, на слънчевия кръг разчиствам пътищата

и както бог Сокари напред се движа в колесница.

Всемогъщ съм като великата богиня в своята върховна сила. Прославям слънчевия кръг

и с духовете благоговеещи в зори пред слънцето се сливам. Ето на тези духове съм равен. Като тях

аз на Изида съм излъчване.

Магическата сила на Изида ме прави жизнен.

Ето въжетата си аз навих,

прогоних Апопи и го принудих да поеме път обратен.

Ра към мен ръцете си простира.

Моряците му мене не отблъскват,

понеже сила дава ми на Ра могъщото око,

а на Ра окото е силно от моята могъща сила.

Ето, ако приет не бъда в лодката,

Ра отделен ще бъде от яйцето космическо…

Предназначение

Тази глава ще бъде изпълнена над рисунка на неупотребяван папирус без всякакъв надпис; той ще бъде изписан с мастило, направено от зърна на абут, примесени с течността „анти“. Този ръкопис ще бъде поставен на гърдите на мъртвия, така че да не докосва неговите крайници; след изпълнението на това заклинание който и да е покойник ще може да влиза в лодката на Ра редовно и всекидневно; бог Тот ще се грижи за него: както за неговото пристигане, така и за неговите по-нататъшни премествания всекидневно, редовно, действително и вечно; мъртвият ще стане посветен дух в цялото си съвършенство; той ще може да издигне знака на Джед и да запази този на свещената къдрица и ще може да плава с лодката на Ра навсякъде, където пожелае.