Книга на мъртвите на древните египтяни (43)

41 глава
За да се премахнат кланетата

О, Тум! Достигнал божеството с глава на лъв двуглав,

да можех да съм посветен!

Да може този бог велик пред мен на Кеб вратите да отвори!

В поклон аз падам

пред бога силен на света на мъртвите!

Отвеждат ме при йерархиите небесни на Аменти,

Ти дух — пазител на вратата,

дъхът живителен ти остави да ме изхранва.

Нека един всесилен дух към лодката на Хепри да ме води.

Ето че иде вечер.

На духовете, седнали в лодката, ме оставете да говоря.

Да мога там по моя воля аз да влизам и излизам!

Да мога тайнствата вътре в лодката да съзерцавам

и да изправя божеството бездиханно…

Ето, към него се обръщам с думите:

„Всесилен бог! Това съм аз!

Преминал през вратите на смъртта,

аз съществувам и живея.

А вие, хора на земята, които дарове донасяте,

вие, които на моя труп отваряте устата,

покажете ми да видя списъка на приношенията

и въздигнете на престола й Маат, богинята,

и покажете плочата на миналите ми деяния.

Маат пред бог Озирис поставете, на вечността владетеля,

безтрепетен той отброява годините отминали.

Ето, достигнали до него думите, от островите долетели,

и той във въздуха ръката лява вдига,

и заповеди към боговете древни дава.

Наистина той праща ме при съдниците

на света отвъден.“