Майкъл Конъли
Блондинка в бетона (7)

Шест

По време на рецесията „Кодекс Седем“ беше затворил ресторанта си и някой беше открил там закусвалня за пици и салата, която обслужваше държавните служители. Барът все още принадлежеше на „Седем“, но закусвалнята беше последното място в „Паркър сентър“, където Бош би седнал да се храни. Затова по време на обедната почивка той изкара колата си от паркинга на управлението и се насочи към търговския център, за да обядва в „Горки“. Руският ресторант предлагаше закуски целодневно и той си поръча бекон с яйца и картофи и ги занесе до една маса, където някой беше оставил броя на „Таймс“.

Репортажът за бетонената блондинка беше подписан от Бремер. В него се комбинираха цитати от встъпителните речи на адвокатите в съда с откриването на трупа и се намекваше за възможна връзка с делото. Споменаваше се за информация от полицейски източници, разкриваща, че детектив Хари Бош бил получил бележка от някого, който твърдял, че е истинският Майстор.

Очевидно от холивудското управление изтичаше информация, но Бош знаеше, че би било невъзможно да открият човека, който я съобщава. Бележката бе намерена на гишето и кой знае колко униформени полицаи знаеха за нея. Явно някой от тях се е изпуснал пред Бремер. Той така или иначе беше полезен като приятел. Самият Бош му беше давал информация в миналото и бе имал възможност да се убеди, че журналистът може да бъде доста полезен.

Като се позоваваше на анонимни източници, той пишеше в репортажа, че следователите още не са установили дали бележката е оригинална и дали откриването на трупа е свързано със случая на Майстора, приключен преди четири години.

Единственото друго нещо, което привлече интереса на Бош в статията, бе кратко разказче за историята на зданието на Бинг. То изгоряло през втората нощ на безредиците и не е имало арестувани по случая. Следователите на Арсън казали, че преградите между складовите помещения не са били носещи стени, което означавало, че да се опитат да спрат пожара би било все едно да наливат вода в чаша от тоалетна хартия. От подпалването до обхващането на цялата сграда от пламъци били минали не повече от осемнадесет минути. По-голямата част от помещенията са били наемани от работещи във филмовата индустрия, поради което в огъня изчезнала и ценна апаратура. Сградата изгоряла изцяло. Следователите открили причината за пожара в залата за билярд. Била подпалена една от игралните маси и огънят се разпространил оттам.

Бош остави вестника и се замисли за свидетелските показания на Лойд. Спомни си какво му беше казал Белк. Че делото набира скорост. Чандлър не можеше да не го знае. Тя щеше да изчака и да го разпитва после така, че показанията, които взе от Лойд, да му изглеждат като детска игра. Макар и неохотно, той трябваше да признае, че уважава нейната ловкост и ум. Това го накара да се сети за нещо и да отиде до обществения телефон пред ресторанта. Изненада се, че намира Едгар в отдела, защото беше време за обяд.

— Някакъв късмет с идентификацията? — попита Бош.

— Не, човече, отпечатъците не съвпадат изобщо. Не е била регистрирана. Все още търсим други източници. Нещо като разрешително за работа или други документи.

— Мамка му!

— Е, поприготвихме все пак нещо. Нали си спомняш за оня професор антрополог, дето ти бях казал? Та той беше цяла сутрин тук с един студент и изрисуваха гипсовото лице. Готово е. Поканил съм пресата в три часа да им го покажа. Рохас отиде да купи руса перука, която ще сложим също. Ако се получи добра картинка, може и да я идентифицираме.

— Звучи ми като план.

— Аха. Как е в съда? Днес „Таймс“ се размириса. Тоя момък Бремер си има информатори.

— В съда е нормално. Чакай да те питам нещо. Вчера, след като ти си отиде от местопрестъплението, Паундс къде беше?

— Паундс ли? Ами той… прибрахме се едновременно. Защо?

— Той кога си отиде?

— Малко по-късно. Точно преди ти да дойдеш.

— Говори ли по телефона от офиса си?

— Мисля, че се обади на две места. Всъщност не го гледах. Какво става, да не мислиш, че той е източникът на Бремер?

— Един последен въпрос. Беше ли си затворил вратата, когато говореше по телефона?

Бош знаеше, че Паундс е параноик. Той винаги държеше вратата си отворена и щорите вдигнати, за да може да вижда и чува какво става в канцеларията на следователите. Ако изобщо затвореше вратата или спуснеше щорите, или направеше и двете, служителите знаеха, че нещо става.

— Ами сега като го спомена, мисля, че за малко си беше затворил вратата. Какво има?

— Не се опасявам за Бремер. Но някой е говорил с Мани Чандлър. Тази сутрин в съда тя знаеше, че вчера сте ме извикали на мястото. Това го нямаше в „Таймс“. Някой й е казал.

Едгар замълча за малко, преди да отговори.

— Да, ама защо пък Паундс ще говори с нея?

— Не знам.

— Може би Бремер. Той може да й е казал, независимо че не го е писал в репортажа.

— В репортажа се казва, че не са я намерили, за да коментира случая. Някой друг й е казал. Вероятно същият човек, който е говорил и с Бремер. Някой, който иска да ми разгони фамилията.

Едгар не каза нищо и Бош реши да приключи.

— Трябва да тръгвам за съда.

— Хей, как мина Лойд? Чух по радиото, че той бил първият свидетел.

— Мина, както се очакваше.

— Мамка му! Кой е следващият?

— Не знам. Повикала е Ървинг и Локи. Изпратила им е призовки. Предполагам, че ще бъде Ървинг. Той го замести, когато Лойд напусна.

— Е, късмет. Впрочем, ако искаш да правиш нещо… Тази маска, която вече имаме, сигурно ще бъде показана по телевизията в новините. Аз ще съм тук довечера — дежурен на телефона. Ако искаш, няма да се откажа от помощта ти.

Бош се сети за плана си да вечеря със Силвия. Тя ще го разбере.

— Добре, ще дойда.

 

 

Следобедната сесия на съда беше доста скучна. На Бош му се струваше, че Чандлър води разпита на свидетелите така, че да удари с един куршум два заека и да могат клиентите й да спечелят във всеки случай. Едната линия беше теорията за убийството на невинен човек, тоест, че Бош бе застрелял хладнокръвно не този, когото трябва. А втората беше изобщо по повод използването на сила. Дори и съдът да приеме, че Норман Чърч, семеен човек, е бил серийният убиец с прякор Майстора на кукли, той трябваше да реши още и дали действията на Бош са били правилни.

Веднага след обяда Чандлър призова своята клиентка Дебора Чърч на свидетелската скамейка. Тя описа една сълзлива картина на прекрасен живот с чудесен съпруг, който се грижел за всички. За дъщерите си, за съпругата си, за майка си и за тъщата. Никакви намеци за омраза към жени. Никакъв знак за малтретиране в детска възраст. Вдовицата държеше цяла кутия с еднократни носни кърпички и докато свидетелстваше, използва почти всички да си бърше сълзите.

Беше облечена в традиционната за вдовица черна рокля. Бош си спомни колко трогателно изглеждаше Силвия на погребението на мъжа си, облечена в черно. Дебора Чърч изглеждаше направо ужасяващо. Тя като че ли се наслаждаваше на ролята си. Вдовицата на невинно загинал. Истинската жертва. Чандлър я беше подготвила доста.

Представлението беше добро, но твърде хубаво, за да е истина, и Чандлър го знаеше. Вместо да позволи лошите неща да излязат наяве при кръстосания разпит, тя направи завой, като зададе на Дебора Чърч въпроса как така, щом бракът им е бил толкова прекрасен, съпругът й се е намирал в онзи апартамент над гаража, нает под чуждо име, когато Бош е отворил вратата.

— Имахме някои проблеми. — Тя млъкна и избърса очи с кърпичка. — Норман беше в стрес. Носеше големи отговорности в отдела по конструиране на самолетите. Имаше нужда да го преживее и затова нае апартамента. Каза, че му е нужна самота. За да мисли. Аз не знаех за онази жена, която е завел там. Мисля, че той за пръв път е направил подобно нещо. Той беше наивен човек. Мисля, че тя е разбрала. Взела му е парите, а после извикала полицията, за да се измъкне тя, а него е набедила, че бил Майстора. Нали знаете, имаше награда, обявена за онзи, който го открие.

Бош написа бележка и я подаде на Белк, който, след като я прочете, надраска нещо в бележника си.

— Какво ще кажете за гримовете, които са намерени там, госпожо Чърч? — попита Чандлър. — Можете ли да обясните това?

— Мога да кажа само, че ако моят съпруг беше онова чудовище, аз щях да знам. Ако там са намерили гримове, те са били поставени от някой друг. Може би даже след като е бил умрял.

Бош имаше чувството, че очите от залата го изгарят, докато вдовицата направо го обвини, че е поставил веществените доказателства, след като е убил съпруга й.

После Чандлър насочи въпросите си към по-сигурни неща, като например взаимоотношенията на Норман Чърч с дъщерите му, с което директният разпит на опечалената приключи.

— Обичаше ли той дъщерите си?

— Много — каза госпожа Чърч и нова порция сълзи бликна от очите й. Този път тя не ги изтри. Остави съдебния състав да гледа как те се стичат по бузите и гънките на двойната й брадичка.

След като й даде няколко минути да се съвземе, Белк стана и зае мястото зад катедрата.

— Аз отново ще бъда кратък, ваша светлост. Госпожо Чърч, искам съдът да бъде съвсем наясно по този въпрос. Казахте ли вие, когато давахте показания току-що, че сте знаели за апартамента на съпруга ви, но не сте знаели той да е водил там жена?

— Да, точно така.

Белк погледна в бележника си.

— Не бяхте ли казали на детективите в нощта на убийството, че никога не сте чували за някакъв апартамент? Не отричахте ли категорично, че вашият съпруг е имал някога такъв апартамент?

Дебора Чърч не отговори.

— Мога да уредя да получим магнетофонния запис на първия ви разпит, ако това ще ви помогне да си спомните…

— Да, така казах. Излъгах.

— Излъгали сте? Защо ще лъжете полицията?

— Защото един полицай току-що бе убил моя мъж. Аз не… не можех да ги понасям.

— Истината е онова, което сте казали тогава, така ли е, госпожо Чърч? Вие не сте знаели за апартамента.

— Не, не е истина. Аз знаех.

— Говорили ли сте със съпруга си за това?

— Да, разговаряхме.

— Вие съгласихте ли се с него?

— Да… с неохота. Надявах се, че той ще си стои вкъщи и ние двамата ще се справим със стреса.

— Добре, госпожо Чърч, тогава, щом вие сте знаели за апартамента, говорили сте за това и сте се съгласили, неохотно или не, защо тогава вашият съпруг го е наел под фалшиво име?

Тя не отговори. Белк я бе засегнал. На Бош му се стори, че вижда как вдовицата извива очи в посока към Чандлър. Той погледна адвокатката, но тя не помръдна, нито промени израза на лицето си, за да помогне на клиентката.

— Предполагам — накрая каза вдовицата, — че това е въпрос, който трябваше да зададете на него, ако господин Бош не беше го убил хладнокръвно.

Без да изчака Белк да протестира, съдията Кейес се обади:

— Съдебният състав няма да има предвид последната реплика. Госпожо Чърч, моля да се въздържате.

— Извинете, ваша светлост.

— Нямам повече въпроси — каза Белк и напусна катедрата. Съдията обяви десет минути почивка.

 

 

По време на почивката Бош излезе навън при сандъчето за пушене. Мани Чандлър не дойде, но скитникът мина. Бош му предложи цяла цигара, която онзи взе и сложи в джоба на ризата си. Пак беше небръснат и в очите му имаше лек намек на слабоумие.

— Казваш се Фарадей — каза Бош, като че ли говореше с дете.

— Да, и какво от това, лейтенанте?

Бош се усмихна. Отговорът беше неочакван. Очакваше да чуе всичко друго, но не и ранга си.

— Нищо. Просто така дочух. Чух също, че някога си бил адвокат.

— Още съм. Само че не практикувам.

Той се извърна и погледна затворническия автобус, завиващ по „Спринг“ към съда. Беше пълен с гневни лица, надничащи през прозорците, покрити с метална мрежа. Някой откъм задните прозорци позна в Бош полицая и показа през мрежата среден пръст. Бош му се усмихна.

— Казвах се Томас Фарадей. Но сега предпочитам Томи Фарауей^[1].

— Какво се случи, та престана да практикуваш?

Томи го погледна с бялото на очите си.

— Извърши се правосъдие. Това се случи. Благодаря за цигарата.

После се отдалечи с канчето си в ръка и се насочи към градския съвет. Може би там също беше негово място.

 

 

След почивката Чандлър призова лаборанта от моргата, наречен Виктор Амадо. Той беше много дребен. Изглеждаше начетен човек. Докато отиваше към свидетелския стол, очите му се местеха от съдията към заседателите. Беше силно оплешивял, макар че не изглеждаше на повече от двадесет и осем години. Бош си спомни, че преди четири години той изобщо не беше плешив, а членовете на екипа му викаха „Дечко“. Знаеше, че ако Чандлър не призове Амадо за свидетел, Белк щеше да го извика.

Белк се наведе напред и пошепна, че Чандлър следва модела „добро момче — лошо момче“, като редува свидетелите на полицията със свои, предизвикващи съчувствие.

— Тя може би ще призове някоя от дъщерите след Амадо — каза той. — Абсолютно неоригинална стратегия.

Бош не спомена, че защитата на Белк, базирана на „вярвайте на нас, ние сме полицията“, също не е много оригинална.

Амадо свидетелства с много и изморителни детайли как са му били дадени за изследване всички видове гримове, намерени в апартамента, нает от Чърч, и как е било установено, че те са принадлежали на жертвите на Майстора. Той каза, че е започнал с девет отделни комплекта гримове — спирала за мигли, руж, червило, сенки и т.н. Всеки комплект чрез химически анализ е бил определен на коя от жертвите е принадлежал, след като е бил сравнен с мострите, взети от лицата им. После е било направено сравнение и с показанията, получени от роднини и приятели на жертвите по отношение на марките грим, които те са ползвали. Амадо каза, че всичко е съвпаднало.

— Освен това — добави той — една мигла, намерена върху спирала, иззета от банята на Чърч, е идентифицирана като принадлежаща на втората му жертва.

— А какво ще кажете за двете жертви, чиито гримове не бяха намерени? — попита Чандлър.

— Това беше мистерия. Никога не открихме техните гримове.

— Всъщност с изключение на миглата, която сте открили и която е съответствала на жертва номер две, вие не можете да сте сто процента сигурен, че гримовете, които се предполага, че полицията е намерила в апартамента, са на жертвите. Така ли е?

— Тези неща се произвеждат масово и се продават по целия свят. Има ги и тук, навсякъде. Но аз предполагам, че шансът да се намерят току-така, случайно, точните девет комбинации е астрономически.

— Аз не съм искала от вас да предполагате, господин Амадо. Моля, отговорете на въпроса, който ви зададох.

След като премигна няколко пъти, Амадо каза:

— Отговорът е, че ние не можем да бъдем сто процента сигурни. Така е.

— Добре. Сега кажете на съда за тестовете с ДНК, които сте направили и които свързват Норман Чърч с единадесетте убийства.

— Нямаше такива. Има…

— Само отговорете на въпроса, господин Амадо. Имаше ли органични и серологични тестове, които да свързват Норман Чърч с единадесетте убийства?

— Нямаше.

— Тогава значи необоримото доказателство е било само сравнението на гримовете. Това е била основата, върху която е било решено, че господин Чърч е Майстора, така ли?

— Е да, за мен. Не знам за следователите. В моя отчет се казваше…

— Сигурна съм, че за следователите необоримото доказателство е бил куршумът, с който са го убили.

— Възражение — изкрещя ядно Белк и скочи от мястото си. — Ваша светлост, тя не може…

— Госпожице Чандлър — изрева съдия Кейес. — Предупредих и двама ви за тези неща! Защо казвате неща, които много добре знаете, че са предубеждения и не се допускат?

— Извинявам се, ваша светлост.

— Малко е късно за извинения. Ще разговаряме по този въпрос, след като заседателите си отидат.

След това съдията даде указания на заседателите да не вземат предвид нейния коментар. Но Бош знаеше, че този ход бе много добре измислен от Чандлър. Сега заседателите ще гледат на нея като на онеправдана. „Дори съдията е против нея“, което не беше вярно в действителност. Освен това после, когато Белк излезе, за да продължи разпита на Амадо, те вече ще са разсеяни.

— Нямам повече въпроси, ваша светлост — каза Чандлър.

— Господин Белк — повика съдията.

„Недей да казваш: «Имам само няколко въпроса», отново“ — помисли си Бош, докато адвокатът му отиваше към катедрата.

— Имам само няколко въпроса, господин Амадо — каза Белк. — Адвокатът на ищцата спомена за тестове на ДНК и серологични тестове, а вие казахте, че такива не са правени. Защо?

— Ами защото нямаше какво да се изследва. В нито едно от телата не бе намерена семенна течност. Убиецът е ползвал презерватив. Без такива проби нямаше защо да изследваме ДНК или кръв от господин Чърч. Ние имахме кръвни проби от жертвите, бихме могли да вземем и от господин Чърч, но с какво да сравняваме?

Белк задраска с молива си въпрос, написан в бележника му.

— Щом не е имало следи от семенна течност или сперма, как разбрахте, че тези жени са били изнасилени, а не са имали доброволен полов акт?

— Аутопсиите на всичките единадесет жертви показаха вагинални наранявания, много по-силни от нормалните или възможните при доброволен полов акт. Две от жертвите дори имаха разкъсвания на стените на вагината. Жертвите са били брутално изнасилени. Това е моето мнение.

— Но всички тези жени са от места, където сексуалната активност обикновено и доста често е „груба“, ако може така да се каже. Две от тях са се снимали в порнографски видеофилми. Как можете да сте сигурен, че те са били сексуално насилени против волята си?

— Нараняванията бяха такива, че явно са били силно болезнени, особено онези с разкъсванията. Кървенето е установено „перимортем“, което означава по време на смъртта. Лекарите, които извършиха аутопсиите, единодушно заключиха, че тези жени са били изнасилени.

Белк задраска и този въпрос, обърна страницата и зададе следващия. Бош си помисли, че той работи добре с Амадо. По-добре от Мани. Може би тя е допуснала грешка, като го е призовала за свидетел.

— Как разбрахте, че убиецът е използвал презерватив? — попита Белк. — Не е ли възможно тези жени да са били изнасилени с предмет, което да обяснява липсата на семенна течност?

— Би могло да се е случило и някои от нараняванията биха могли да се сметнат за такива. Но имаше ясни доказателства в пет от случаите, че те са имали секс с мъж, носещ презерватив.

— И какви са тези доказателства?

— Ние събрахме комплекти доказателства. Там имаше…

— Една секунда, господин Амадо. Какво е „комплект доказателства“?

— Това е протокол за събраните веществени доказателства от телата на хора, които се предполага, че са жертва на изнасилване. Когато са жени, ние вземаме вагинални и анални проби, претърсваме областта на половите органи за чужди тела или косми. Вземаме също проби от кръвта и косми от жертвите, в случай че се изисква сравнение за доказателство при съмнение. Всичко това се събира в комплект.

— Добре. Преди да ви прекъсна, вие щяхте да ни кажете за доказателствата, намерени при пет от жертвите, за това, че са имали полов акт с мъж, носещ презерватив.

— Да. Всеки път, когато имахме жертва на Майстора, ние правехме „комплект доказателства“. Във вагиналните проби на пет от жертвите имаше чужда субстанция. При всички жени тя беше еднаква.

— И каква беше тя, господин Амадо?

— Беше идентифицирана като омекотител за презервативи.

— Беше ли този материал идентифициран като специфичен за някой вид презервативи?

Като гледаше Белк, Бош виждаше как грамадният мъж се насочва към целта. Бош забеляза как адвокатът му едва изчаква отговора на зададения въпрос, за да премине към следващия. Белк настъпваше.

— Да — каза Амадо. — Ние идентифицирахме продукта. Той беше от омекотени презервативи марка „Троян-Енц“ със специална розетка. — Като погледна към секретарката на съда, Амадо добави: — Последното по букви се пише е-ен-це.

— Същият омекотител ли беше намерен в телата и на петте трупа? — попита Белк.

— Да.

— Ще ви задам един хипотетичен въпрос. Ако приемем, че нападателят на единадесетте жени е използвал една и съща марка презервативи с омекотител, как е възможно само в пет от жертвите да бъде открит омекотителя, а при другите не?

— Мисля, че тук влияят много фактори. Като например силата на съпротивлението на жертвата. Но всъщност има значение само каква част от омекотителя е излязла от презерватива, за да може да остане във вагината.

— Когато полицаите ви предадоха за анализ различните кутии с гримове от апартамента, наеман от Норман Чърч, донесоха ли и нещо друго?

— Да.

— Какво беше то?

— Кутия с омекотени презервативи „Троян-Енц“ със специална розетка.

— Колко презерватива съдържа кутията?

— Дванадесет, опаковани по отделно.

— Колко имаше в кутията, когато полицаите я донесоха?

— Бяха останали три.

— Нямам повече въпроси.

Белк се върна към масата на защитата с триумфална походка.

— Един момент, ваша светлост — обади се Чандлър.

Бош видя как тя отваря дебела папка, пълна с полицейски документи. Тя прелисти страниците и взе малка пачка документи, хванати с кламер. Прочете бързо най-горната страница и я прелисти, за да прегледа другите. Бош видя, че първата страница беше протокол от „комплект доказателства“. Тя четеше протоколите на единадесетте жертви.

Белк се наведе към него и зашепна.

— Тя след малко ще стъпи в голямо говно. Това ще го използвам аз, но по-късно, по време на твоите свидетелски показания.

— Госпожице Чандлър? — подкани я съдията.

Тя скочи.

— Да, ваша светлост, готова съм. Имам малко допълнителни въпроси към господин Амадо.

Тя взе пачката протоколи със себе си на катедрата, прочете и последните два и погледна към лаборанта от моргата.

— Господин Амадо, вие споменахте, че в някои от комплектите е имало чужди косми от половата област, вярно ли е?

— Да.

— Можете ли да обясните по-подробно процедурата?

— Е, всъщност през половата област на жертвата се прекарва четка, която събира незахванатите косми. Често те са от нападателя на жертвата или може да бъдат от други сексуални партньори.

— Как попадат там?

Лицето на Амадо се изчерви силно.

— Ами, хм… те… по време на секса има… предполагам нещо като… триене между телата, нали така?

— Аз задавам въпрос, господин Амадо. Вие отговаряте.

Откъм столовете в галерията се зачу тихо подсмихване. Бош почувства неудобство заради Амадо и си помисли, че той също би се изчервил.

— Да, добре. Има триене — каза Амадо. — И поради тази причина се получава размяна. Свободните косми от единия човек могат да преминат върху тялото на другия.

— Ясно — каза Чандлър. — Вие като координатор на веществените доказателства по случая на Майстора сте запознат с комплектите на всичките единадесет жертви. Така ли е?

— Да.

— При колко от жертвите бяха намерени чужди косми? Чак сега Бош разбра какво става и осъзна, че Белк беше прав. Чандлър сама се набутваше.

— При всички — отвърна Амадо.

Бош видя как Дебора Чърч вдигна глава и погледна люто към Чандлър. После погледна към Бош и очите им се срещнаха. Тя бързо отмести поглед, но Бош разбра. И тя знаеше какво ще се случи. Защото тя също познаваше добре мъртвия си съпруг, така както и Бош го бе видял през онази последна нощ. Тя знаеше как изглежда той гол.

— Ах, значи при всички — каза Чандлър. — А сега можете ли да кажете на съда колко от тези косми, намерени при жените, са били анализирани и идентифицирани като косми от тялото на Норман Чърч?

— Нито един от тях не беше на Норман Чърч.

— Благодаря.

Белк беше станал и се насочи към катедрата още преди Чандлър да успее да си вземе бележника и протоколите. Бош гледаше как тя си седна на мястото, а вдовицата Чърч се наведе към нея и започна отчаяно да й шепне. Бош видя как очите на Чандлър помръкнаха. Тя вдигна ръка, за да покаже на вдовицата, че е чула достатъчно, и изтощена се облегна назад.

— Нека сега най-напред да изясним нещо — каза Белк. — Господин Амадо, вие казахте, че сте намерили чужди косми у всичките единадесет жертви. Бяха ли те от един и същи човек?

— Не. Ние открихме множество проби. В повечето случаи те бяха от двама или трима души.

— На какво се е дължало това?

— На техният начин на живот. Ние знаехме, че тези жени имат множество сексуални партньори.

— Анализирахте ли тези проби, за да установите дали има еднакви? С други думи, имаше ли косми от един и същ човек при всички жертви?

— Не, не го направихме. По тези случаи имаше събрани много веществени доказателства и здравият разум диктуваше, че трябва да се съсредоточим върху доказателствата, които ще ни помогнат да идентифицираме убиеца. Тъй като имахме твърде много различни косми, беше решено, че това са веществени доказателства, които ще бъдат изследвани тогава, когато ще имаме арестуван определен заподозрян в деянието.

— Ясно. Добре тогава. Когато Норман Чърч беше убит и идентифициран като Майстора, направихте ли сравнение на намерените у жертвите косми с неговите?

— Не.

— И защо така?

— Защото Норман Чърч бе избръснал всички косми по тялото си. Нямаше с какво да извършваме сравнение.

— Защо ли е направил той това?

Чандлър направи възражение, като каза, че Амадо не може да отговаря заради Чърч, и съдията я подкрепи. Но Бош знаеше, че това вече няма значение. Всички в съдебната зала разбраха защо Чърч се е бил обръснал навсякъде — за да не оставя след себе си косми като веществено доказателство.

Бош погледна към заседателите и видя, че две от жените записваха нещо в тетрадките, които им бяха раздали, за да си водят бележки за важните точки от свидетелските показания. Искаше му се да почерпи Белк и Амадо с по една бира.