Майкъл Конъли
Блондинка в бетона (25)

Двадесет и четири

Бош знаеше, че се отдалечава много от съдебната палата, като отива в университета на Южна Калифорния, но беше вече два след обяд и или трябваше да виси в заседателната зала при Роленбергер и да чака за произнасянето на присъдата, или да използва времето си за нещо полезно. Реши второто и се насочи по крайбрежната магистрала на юг. Ако го повикаха, можеше и да се върне за петнадесетина минути. Зависеше от трафика в обратна посока — на север. Повече време щеше да му отнеме намирането на място за паркиране в управлението и отиването пеша до съда.

Университетът на Южна Калифорния беше разположен в околностите на Колизеума. Но човек, влязъл веднъж през централния вход в района на университета, попадаше в един пасторален пейзаж, който обаче се изменяше с такава скорост през последните години, че скоро сигурно и обикновената игра на топка щеше да стане опасно забавление. Преди около два семестъра един блуждаещ куршум бе засегнал първокурсник, стоящ кротко с приятелите си на пистата. С подобни инциденти администрацията непрекъснато занимаваше полицията, а студентите копнееха за преместване в университета на Калифорния в Лос Анджелис (УКЛА), където обучението не само беше по-евтино, но и районът бе по-малко криминогенен, тъй като се намираше в покрайнините на Уестууд.

Бош лесно намери сградата на факултета по психология, като ползваше картата, която му дадоха на входа, но когато влезе в четириетажната сграда, вече му беше трудно да се ориентира как да намери доктор Локи или поне лабораторията за психологически изследвания. Той премина по дългия коридор и се изкачи на втория етаж. Първата студентка, която попита за мястото на лабораторията, му се изсмя. Сигурно бе помислила, че просто я закача, и се отдалечи, без да му отговори. Най-после някой го насочи към сутерена на сградата.

Той четеше надписите по вратите, докато вървеше по слабо осветения коридор, и най-после откри лабораторията в края, близо до най-далечния изход. Зад бюрото до входа седеше русокоса студентка. Тя четеше нещо от дебела тетрадка. Вдигна очи и се усмихна, а Бош я попита за Локи.

— Ще се обадя. Той очаква ли ви?

— Знам ли, нали е психо…

Тя се усмихна, но не пое закачката. Той си помисли, че май не е успял с лафа си.

— Не, не съм му казвал, че ще дойда.

— Добре. Доктор Локи има целия ден лабораторни упражнения със студентите. Не би трябвало да го тревожа, ако… — Най-после тя видя значката, която той й показваше от известно време.

— Сега ще го извикам.

— Само му кажи, че е дошъл Бош и че ми трябват няколко минути, ако може да се отдели.

Тя се обади бързо по телефона на някого и спомена думите, които Бош току-що й беше казал. После изчака мълчаливо няколко секунди, отговори „добре“ и затвори.

— Асистентът каза, че доктор Локи ще дойде да ви вземе. След няколко минути.

Той й благодари и седна на един от столовете до вратата. Огледа стаята. Имаше дъска с написани на ръка съобщения, забити с кабарчета. Повечето бяха за търсене на съквартиранти. Имаше и покана за забава на дипломантите в събота.

В стаята имаше и още едно бюро, но то в момента не беше заето от никого.

— Това част от обучението ли е? — попита той. — Трябва ли да дежурите тук в приемната?

Тя отново, вдигна поглед от тетрадката.

— Не, просто работя. Аз уча детска психология, но там е трудно да се вредиш на някоя служба. А никой не иска да работи в сутерена. Така че мястото беше свободно.

— Как така?

— Ами тук долу са всичките страховити специалности по психология. В този край е психохормоналната, там…

Вратата в другия край на стаята се отвори и влезе Локи. Той носеше джинси и тениска, обагрена на петна. Протегна ръка към Бош и Хари забеляза, че около китката му има кожена каишка.

— Как си, Хари?

— Добре съм. Ти как си? Извинявай, че ти се изтърсвам по този начин, но помислих, че може да отделиш няколко минутки. Имам нова информация за случая, дето ти досаждах онази нощ.

— Изобщо не ми досаждаш. Повярвай, за мен е страхотен късмет, че мога да се занимавам с нещо реално. Лабораторните упражнения са досадни.

Той каза на Бош да го последва и двамата тръгнаха по коридора към канцелариите. Локи го въведе в една стая, в дъното на която се намираше неговият офис. Зад бюрото му имаше рафтове, пълни с учебници и вероятно събирани с години описания на различни клинични случаи. Локи се намести в тапицирания стол и вдигна крака върху бюрото. Върху него бе поставена запалена зелена канцеларска лампа, а единствената друга светлина влизаше през малко прозорче високо на стената вдясно. От време на време някой отвън минаваше и затъмняваше с краката си светлината.

Локи вдигна глава към прозорчето.

— Понякога тук имам чувството, че работя в зандан — каза Локи.

— Мисля, че студентката там вътре също си мисли така.

— Мелиса ли? Е, ами че какво очакваш? Тя е избрала да се дипломира по детска психология и аз не мога да я убедя да се прехвърли към моите специалности. Ама си мисля, че не си дошъл тук да слушаш историите на хубавите млади студентки, макар че и това не е лошо.

— Да, може би следващия път ще го направя.

Бош усещаше, че в стаята някой е пушил, макар че не се виждаше пепелник. Той извади цигарите си, без да пита за разрешение.

— Знаеш ли, Хари, аз мога да те хипнотизирам и да те отърва от този навик.

— Не, благодаря, док. Веднъж сам се хипнотизирах, но не се получи.

— Наистина ли? Да не си един от последното измиращо поколение хипнотизатори в лосанджелиската полиция? Чувах за този експеримент. Съдът не го призна, нали?

— Да. Не искаха да приемат хипнотизирани свидетели в съда. Аз съм последният от обучените, останал в управлението. Така мисля.

— Интересно.

— Няма значение. След като говорихме, се получи известно развитие и реших, че няма да е зле да опитаме с теб почвата. Да кажеш какво смяташ. Мисля си, че ти ни насочи правилно по следите на това порно-ангелче и може би ще ти дойде наум още нещо сега.

— Какво имаш?

— Имаме…

— Най-напред искаш ли кафе?

— А имаш ли?

— Не съм го докосвал.

— Тогава чудесно. Имаме заподозрян.

— Наистина? — Той свали крака от бюрото и се надвеси напред. Изглеждаше искрено заинтересуван.

— И е имал достъп и до двете места, както ти каза. Той беше в целевия екип, а пък бачкането… хм, областта, в която е специалист, е порнографският бизнес. Не смятам да ти кажа кой е засега, защото…

— Естествено, че не. Разбирам. Той е заподозрян, но това не значи, че е обвинен в нещо. Детективе, не се бой, целият този разговор е само между нас двамата. Говори свободно.

Бош използва кошчето за боклук до бюрото на Локи за пепелник.

— Благодаря ти. И така, ние сме го поставили под наблюдение. Да видим какво ще прави. Но работата е доста комплицирана. Виж сега, понеже той е може би най-добрият ни човек, работещ в района на порноиндустрията, естествено е да се обръщаме към него за съвет и информация.

— Сигурно. Ако не го правите, той сигурно ще се усъмни, че вие го подозирате. Ох, каква чудесна паяжина си имаме, Хари!

— Заплетена.

— Какво?

— Нищо.

Локи скочи и се заразхожда из стаята. Той пъхна ръце в джобовете си, после ги извади. Беше се втренчил в безкрая и мислеше.

— Давай, това е страхотно. Какво бих ти казал аз? Двама независими актьори, играещи една и съща роля. Черното сърце не бие само. Давай!

— Добре. Както вече казах, естествено бе да стигнем до него. Усъмнихме се, след като открихме тялото тази седмица и след като ти каза, че може да има и други. Други жени, които са били в същия бизнес и са изчезнали.

— И го накарахте да провери? Отлично.

— Да, вчера го помолих. А днес той ми даде четири нови имена. Ние вече имахме името на бетонената блондинка, намерена тази седмица, и една друга, за която той ми каза на следващия ден. И така, ако прибавим първите две — седма и единадесета жертва от Майстора, — сега вече имаме общо осем. Целия ден заподозреният беше под наблюдение, така че ние знаем, че той е извървял пътя, необходим да ни осигури тези нови имена. Той не ми е дал просто четири имена. Той ги е открил.

— Естествено, че ще направи така. Той ще поддържа версията за нормален, рутинен начин на живот, независимо дали знае, че е следен или не. Може и да е знаел имената, нали разбираш, но пак е излязъл и ви ги е дал, след като е извършил рутинно очакваната от него работа. Това е един от белезите за това колко умен е… — Той млъкна, пъхна ръце в джобовете си и потръпна, докато гледаше към пода. — Ти каза шест нови имена плюс първите две ли?

— Точно така.

— Осем убийства за около пет години. Дали няма и други?

— Точно това щях да те питам. Тази информация идва от заподозрения. Би ли излъгал той? Би ли ни казал по-малко, отколкото знае? Да ни даде по-малко имена, за да обърка разследването?

— Ах! — Той продължи да се разхожда, но мълча около половин минута. — Моята добра интуиция ми подсказва, че не. Не, той няма да ви обърква, както казваш. Той ще играе честно играта си. Мисля, че ако ви е дал само пет нови имена, значи те са си толкова. Трябва да си спомниш, че този човек се мисли за по-добър от теб, от полицията. Във всяко отношение. Няма да е необикновено, ако той бъде абсолютно честен към теб по отношение на някои аспекти от случая.

— Имаме ориентировъчни данни и за времето. За времето на убийствата. Изглежда, че той е увеличил периода си, след като беше убит Майстора. Когато е започнал да ги крие, да ги погребва, защото не е можел повече да се прикрива с Майстора. Интервалите са станали по-големи. Като че ли е започнал с интервал, по-малък от два месеца между убийствата по времето на Майстора, и е достигнал до седем месеца. Може би дори и повече. Последното изчезнало момиче е отпреди около осем месеца.

Локи вдигна поглед към Бош.

— Но тази активност напоследък — каза той. — Делото, за което пишат по вестниците. Изпратеното писмо. Включването му като детектив в случая. Високата активност ще приближи края на цикъла. Не го изпускай, Хари. Може би му е дошло времето. Той се обърна и загледа календара, окачен на стената до вратата. Там имаше нещо като хаотична рисунка над редицата с дните на месеца. Локи започна да се смее. Бош не загря какво става.

— Какво? — попита.

— Господи, този уикенд има пълнолуние. — Той се извъртя, за да застане с лице към Бош. — Можеш ли да включиш и мен, Хари?

— Какво?

— Вземете ме за наблюдението. Ще бъде най-рядката възможност в областта на психосексуалните изследвания. Да се наблюдава динамичният модел на сексуален садист в реално време. Невъобразимо. Хари, това може да ми донесе признание в „Хопкинс“. Би могло… бих могъл… — Очите му блеснаха, отправени към прозорчето. — Да се измъкна от тази скапана килия!

Бош се изправи. Мислеше, че е сбъркал. Виденията на Локи за собственото му бъдеще затъмняваха всичко друго. Беше дошъл за помощ, а не за да прави Локи „психолог на годината“.

— Виж какво, ние говорим за убиец. За реални хора. Реална кръв. Няма да направя нищо, което би могло да компрометира разследването. Наблюдението е деликатна операция. Като добавим и това, че наблюдаваме ченге, работата става още по-сложна. Не мога да те взема. Дори не си и мисли. Мога да ти разказвам нещата, ако искаш да ти напиша даже, но няма начин аз или шефът ми да разрешим цивилен да участва в преследването.

Локи наведе очи с вид на наказано момче. Погледна бързо към прозореца и отиде до бюрото си. Седна със смъкнати рамене.

— Да, разбира се — тихо каза той. — Напълно разбирам, Хари. Просто се увлякох. Най-важното е да спрем този човек. Ще мислим как да го изследваме след това. А сега… седеммесечен цикъл… Уха! Това е впечатляващо!

Бош тръсна пепелта от цигарата в кошчето и седна отново.

— Е, като имаме предвид източника, не можем да бъдем съвсем сигурни. Може все пак да има още…

— Съмнявам се. — Локи потърка челото си и се облегна в стола си. Затвори очи. Няколко секунди остана неподвижен.

— Хари, не съм заспал. Просто преценявам. Само си мисля.

Бош го наблюдава няколко минути. Беше странно. После забеляза, че точно над главата на Локи бяха подредени книгите, които бе написал психологът. Бяха няколко. Всички носеха името му на корицата. От някои имаше по два-три екземпляра. Дали, помисли си Бош, би могъл да му даде някои да прочете. Видя пет екземпляра от „Черни сърца“ — книгата, която Локи бе споменал, когато даваше свидетелски показания, и три копия от книга със заглавие „Частният сексуален живот на известната порнопринцеса“.

— Ти си писал и за порнобизнеса?

Той отвори очи.

— Да, защо. Това беше книгата, която написах преди „Черни сърца“. Чел ли си я?

— Ами не.

Той отново затвори очи.

— Естествено, че не. Въпреки секси заглавието всъщност това е учебник. Използва се на университетско равнище. Последната информация, която получих от издателя си, е, че се продавал в книжарниците на сто четиридесет и шест университета, включително „Хопкинс“. Издава се от две години. Четири издания вече, но още не съм си получил хонорара. Искаш ли да я прочетеш?

— Да.

— Добре, ако минеш на излизане през студентската книжарница, там я продават. Но е скъпа, да знаеш. Тридесет кинта. Но аз съм сигурен, че си струва. Освен това трябва да те предупредя, че е доста подробна.

Бош се подразни, че Локи не му даде един от екземплярите от рафта. Може би по този начин докторът по детски му отмъщаваше, задето му отказа да го включи в наблюдението. Чудеше се какво ли би казала по този въпрос Мелиса — детската психоложка.

— Има и още нещо по отношение на заподозрения. Не знам какво би могло да означава.

Локи отвори очи, но не се помръдна.

— Той се е развел една година преди Майстора да започне да убива. В делото по развода жена му е споменала липса на съжителство. Това има ли някаква връзка?

— Престанали са да го правят, така ли?

— Предполагам. Отбелязано е в записките по делото.

— Би могло и да има нещо общо. Но честно казано, ние, психолозите, можем да открием във всяка една дейност връзка с кое да е твърдение. Мисля, че там вие трябва да поработите. Но е възможно причината да се търси в това, че вашият заподозрян просто е станал импотентен по отношение на съпругата си. Търсил е своя еротичен модел, а тя не е била част от него. И всъщност я е изоставил.

— Значи според теб това не е причина да преосмисляме съмненията си към този човек.

— Напротив. Моето виждане е, че има още повече доказателства за големи психологически промени. Неговата сексуалност се развива.

Като се опитваше да си представи Мора, Бош се замисли известно време. Полицаят от нравствената прекарваше всеки ден в центъра на стълпотворението на порнографията. След време той вече не е можел да се възбуди от вида на жена си.

— Има ли нещо друго да кажеш? Относно заподозрения, което да ни помогне? Не знам нищо за него. За вероятната причина. Не можем да го арестуваме. Можем само да наблюдаваме. А това става опасно. Ако го изпуснем…

— Може да убие.

— Точно така.

— И въпреки това вие няма да знаете причината. Няма да имате и доказателства.

— Какво би казал за нещо като трофеи? Какво да търся?

— Къде?

— В дома му.

— А, разбирам. Ти планираш да продължиш служебните взаимоотношения с него, да отидеш при него, вкъщи. Може би да го подведеш. Но ти няма да можеш да се огледаш свободно там.

— Бих могъл, ако някой друг го задържи по работа. Ще ида с някого там.

Локи се наведе напред с широко ококорени очи. Той пак започваше да си мечтае.

— Какво ли би било, ако ти го занимаваш, а аз се поогледам? Аз съм специалист по тези въпроси, Хари. А ти най-добре би могъл да го занимаваш с работа. Можете да си водите ваши си, детективски разговори, а пък аз да поискам разрешение да ползвам банята. Аз ще мога по-добре да…

— Забрави за това, доктор Локи. Слушай, няма начин да се направи подобно нещо. Ясно ли ти е? Много е опасно. Сега искаш ли да ми помогнеш или не?

— Добре, добре. Извинявай отново. Причината да съм така възбуден от възможността да вляза в къщата на този човек и да се запозная с начина му на мислене е, че ако неговият цикъл на убиване е наистина седем месеца, то в дома му сигурно трябва да има трофеи, които да му помагат да възбужда въображението си и да пресъздава убийствата. Само по този начин той може да потиска нуждата си от ново физическо действие.

— Разбирам.

— Имате човек с необикновено продължителен цикъл. Вярвай ми. В течение на тези седем месеца импулсът да действа, да отиде и да убие не дреме. Той си го има. Винаги е в него. Нали си спомняш за еротичния модел? Давах показания пред съда по този въпрос.

— Помня.

— Добре. Е, той ще се нуждае да задоволи този еротичен модел. Да го изпълни. И как ще го направи? Как го прави през последните шест или седем месеца? Отговорът е, че той има трофеи. Те са спомени от отминали победи. Под победи аз разбирам убийства. Той има реални вещи или нещо друго, което възвръща спомена му и му помага да държи фантазиите си живи. Те няма да му помогнат завинаги, но чрез тях той успява да удължи цикъла, да потисне импулса за действие. Той знае, че колкото по-малко убива, толкова по-малък е шансът да бъде хванат.

— И ако си прав по отношение на него, сега той наближава осмия месец от цикъла си. Това означава, че вече му пада обвивката, колкото и да се стреми да се контролира. И в същото време ние имаме това писмо и странното му желание да не бъде пренебрегнат. Да се покаже и да заяви: „Аз съм по-добър от Майстора. Аз продължавам! И ако не ми вярвате, проверете и вижте какво съм ви оставил в бетона там и там.“ Бележката показва ужасно раздвоение в същото време, когато той се намира в отчаяна битка със себе си, за да контролира импулсите си. Издържал е повече от седем месеца!

Бош натисна фаса си в стената на кошчето и го пусна вътре. Извади бележника си.

— Облеклото на жертвите както на Майстора, така и на Последователя не беше открито — каза той. — Може ли това да са трофеите, които той използва?

— Би могло. Но махни този бележник, Хари. По-лесно е без него. Помни, че имаш човек, който е подбирал жертвите си, като ги е гледал на видео. Тогава какъв по-добър начин би могъл да измисли, за да възстановява фантазиите си, от видеото? Ако се отървеш от него и можеш да влезеш в къщата му, огледай се за видеокасети, Хари. И за камера.

— Записвал е убийствата — каза Бош. Не беше въпрос. Просто повтаряше твърдението на Локи, готвейки се за онова, което му предстоеше по отношение на Мора.

— Разбира се, не можем да го твърдим със сигурност — каза Локи. — Кой знае? Но аз бих заложил парите си в полза на това. Ти помниш ли Уесли Дод?

Бош поклати отрицателно глава.

— Екзекутираха го преди две години във Вашингтон. Обесиха го. Идеален пример за „каквото повикало, такова се обадило“. Беше детеубиец. Обичаше да обесва деца в гардероба си на закачалките. И имаше фотоапарат „Полароид“. И го ползваше. След като го арестуваха, полицията откри внимателно подреден албум със снимките на момчетата, които беше убил. Висящи в гардероба. Беше си направил труда да надпише внимателно всяка снимка. Много гадна работа. Но такава, каквато си беше гадна, аз мога да гарантирам, че този албум е спасил живота на други малки момченца. Със сигурност. Защото го е използвал, за да облекчава фантазията си и да не се впуска в действия.

Бош кимна с разбиране. Някъде в дома на Мора той щеше да намери видео или фотогалерия, която да преобърне червата на доста хора. Но за Мора това беше, което го предпазваше от мрака цели осем месеца засега…

— Ами Джефри Дамър? — продължи Локи. — Него спомняш ли си? От Милуоки. Той също беше фотограф. Обичаше да снима трупове, части от трупове. Това му помогна да се крие от полицията дълги години. После започна да запазва труповете. Това му беше грешката.

След тези думи те постояха мълчаливо няколко минути. Главата на Бош беше пълна с ужасяващите картини на смъртта, които бе виждал. Потърка очите си, като че ли да изтрие тези видения.

— Какво казват за снимките? — попита отново Локи. — В рекламите, по телевизията. Нещо като „подарък, който трае завинаги“, нали? Тогава какво ли би означавал един видеозапис за серийния убиец?

 

 

Преди да напусне университета, Бош отиде в книжарницата. Намери книгата на Локи в сектора за психология и социални науки. Онази, която беше най-отгоре, беше доста поизцапана. Вероятно е падала от купчината. Бош взе следващата.

Когато момичето на касата отвори книгата, за да види цената, тя се разгърна точно на една черно-бяла снимка, изобразяваща жена, която изпълнява фелацио на мъж. Лицето на момичето се изчерви, но не толкова, колкото това на Бош.

— Извинете — успя да каже той.

— Нищо, виждала съм и преди. Говоря за книгата.

— Аха.

— По нея ли ще преподавате следващия семестър?

Бош разбра, че тъй като изглежда доста възрастен за студент, единствената сериозна причина, за да купува тази книга, трябва да беше, че е преподавател. Ако започнеше да обяснява, че е полицейски служител и затова я купува, щеше да прозвучи фалшиво и да привлече още повече вниманието.

— Да — излъга той.

— Наистина ли, по кой предмет? Може да се запиша.

— Ами… хм… още не съм решил. Все още формулирам темата…

— Добре, а как се казвате? Ще потърся после в каталога за курсовете.

— Хм… Локи, доктор Джон Локи, психология.

— О, вие сте написали книгата. Да, чувала съм за вас. Ще се запиша в класа ви. Благодаря. Приятен ден.

Тя му върна рестото. Той й благодари и си тръгна с книгата, прибрана в найлонов плик.