Майкъл Конъли
Блондинка в бетона (12)

Единадесет

Бош успя да изпуши две цигари през десетминутната почивка след края на свидетелския разпит на Ървинг. В опита си да възстанови разрушения дом с чук, но без пирони, Белк беше задал само няколко въпроса. Вредите бяха вече нанесени.

Чандлър беше успяла да използва този ден, за да посади умело семената на съмнението по отношение както на Чърч, така и на Бош. Алибито за единадесетото убийство бе разтворило вратата към възможността Чърч да е невинен. А сега пък тя бе изтъкнала и мотива за действията на Бош: отмъщение за убийство, извършено преди повече от тридесет години. В края на делото тези семена щяха да дадат своите плодове.

Той се замисли върху онова, което Чандлър бе казала за майка му. Можеше ли тя да е права? Бош никога не беше се замислял съзнателно по този въпрос. Всъщност тя беше винаги в него — идеята за отмъщение. Проблясваше в някой далечен ъгъл на съзнанието заедно със спомена за майка му. Но той никога не бе я изваждал на бял свят, за да я обмисли. Защо беше отишъл там сам в онази нощ? Защо не беше повикал някого — Мора или който и да било от следователите, — преди да влезе?

Бош винаги бе твърдял и пред себе си, и пред другите, че причината се крие в това, че се е съмнявал в разказа на проститутката. Но сега знаеше, че всъщност вече се съмнява в собствения си разказ.

Бош се бе замислил толкова дълбоко, че докато огънчето на запалката й не привлече погледа му, не беше забелязал Чандлър да излиза през вратата. Той се обърна и се вгледа в нея.

— Няма да стоя дълго — каза тя. — Само половин цигара.

— Не ме засяга. — Той почти беше изпушил втората си цигара. — Кой е следващият?

— Локи.

Психологът на Калифорнийския университет. Бош кимна. Той веднага прецени, че този разпит ще бъде едно прекъсване в нейния стил на показване последователно „добър човек — лош човек“ пред съда. Освен ако тя не беше сложила Локи в редицата на „добрите“.

— Е, добре се справяш — каза Бош. — Но предполагам, че не е нужно точно аз да ти го казвам.

— Така е.

— Може дори да спечелиш. И вероятно ще спечелиш делото, но се лъжеш по отношение на мен.

— Така ли?… И откъде би могъл да знаеш?

— Знам. Да, знам.

— Трябва да тръгвам. — Тя загаси цигарата си. Беше изпушила по-малко от половината. Щеше да бъде награда за Томи Фарауей.

 

 

Доктор Джон Локи беше със сива брада, плешив и с очила. Трябваше му само лулата, за да бъде пълна картината, изобразяваща университетски професор и изследовател на сексуалното поведение. Той свидетелства, че е направил експертиза и предоставил на целевия екип психологически портрет на Майстора, след като прочел за убийствата във вестниците. Помогнал и на психиатъра на лосанджелиската полиция да попълни първите описания за заподозрения.

— Разкажете на съда за вашата експертиза — каза Чандлър.

— Е, добре. Аз съм директор на лабораторията за психохормонални изследвания на Калифорнийския университет. Също така съм основател на тази лаборатория. Провел съм широкомащабни изследвания върху сексуалните взаимоотношения, парафилията и психосексуалната динамика.

— Какво е парафилия, докторе? Моля ви, говорете на език, който ние всички да разберем.

— Добре. С прости думи, парафилията е това, което ние обикновено наричаме помежду си сексуални перверзни. Тоест това е държание, отнасящо се до секса, което обществото обикновено счита за неприемливо.

— Като например да удушиш сексуалния си партньор ли?

— Да, това е един от видовете.

В залата се понесе тих шепот и Локи се усмихна. Бош помисли, че той изглежда доста уверен, седнал на свидетелското място.

— Писали ли сте научни трудове или книги върху проблемите, които току-що споменахте?

— Да. Публикувал съм многобройни статии по тези въпроси. Написал съм и седем книги по различни проблеми: сексуалното развитие на децата, предпубертетна парафилия, изследвания върху садомазохизма, с всичко свързано с тях — порнография, проституция. Последната ми книга е по въпроса за развитието на склонността към убийства в детска възраст.

— Значи сте били запознат със случая.

— Само като научен работник.

Локи отново се усмихна и Бош забеляза как у заседателите се появи топъл интерес към него. Всичките дванадесет чифта очи бяха вперени в доктора.

— Как се казваше последната ви книга? Тази за убийците.

— „Черни сърца: пречупване на еротичния шаблон на убиеца“.

Чандлър се консултира за момент с бележника си.

— Какво разбирате под „еротичен шаблон“?

— Ами, госпожице Чандлър, ако ми разрешите едно малко отклонение, бих могъл да ви дам известна представа за това.

Тя кимна.

— По принцип има две основни линии или две учения, когато става дума за изследването на сексуалната парафилия. Аз съм това, което се нарича психоаналитик, а психоаналитиците считат, че основите на парафилията се пораждат от враждебни действия или отношения още в детството. С други думи, сексуалните перверзни, всъщност дори и нормалният сексуален интерес, се формират в ранно детство, а се проявяват като такива у възрастния индивид.

От друга страна, психиатрите приемат парафилията като допълнително придобита и възпитана черта от характера. Например перверзни, извършвани в дома на детето, могат да предизвикат подобно държание у него, когато порасне. Поради липсата на подходяща дума двете учения не са наречени по различен начин. Специалистите не са склонни да признаят, че всъщност тези две учения са доста близки на практика. — Той кимна и преплете пръсти. Изглежда, бе забравил за какво всъщност го бяха запитали.

— Щяхте да ни кажете за еротичните шаблони — припомни му Чандлър.

— О, да. Извинете. Загубих мисълта. Хм. Еротичен шаблон е израз, който аз употребявам, за да дам определение на цялата гама от сексуални желания, които една личност иска да получи. Вижте, всеки един човек си има мнение за пълнотата на сексуалното изживяване. Това може да включва идеалните физически атрибути на любовника, мястото, типа на сексуалния акт, мириса, вкуса, допира, музиката, каквото и да било друго. Всичко, всички допълнения, които довеждат до пълно постигане на еротичната представа. Един водещ авторитет от университета „Джон Хопкинс“ нарича това „любовна карта“. То е нещо като пътепоказател към финалната сцена.

— Добре. Във вашата книга се разглежда поведението на сексуалните убийци.

— Да. С пет примера, всички признати за убийци на база сексуална мотивация или действия. Аз се постарах да очертая сексуалния шаблон на всеки един от хората, да го пречупя и да намеря следите му обратно в детството. Тези хора имаха повреден шаблон, ако може така да се каже. Аз исках да разбера къде във времето е възникнала повредата.

— Как намерихте хората, които сте използвали като примери?

Белк стана, направи възражение и отиде до катедрата.

— Ваша светлост, макар че всичко казано е много интересно, не считам, че то има отношение към това дело. Аз приемам, че доктор Локи е специалист в тази област. Но не мисля, че трябва да изучаваме историята на пет други убийци. Ние сме тук на дело по повод на убиец, който дори не е споменат в книгата на доктор Локи. Аз съм запознат с тази книга. В нея не е написано нищо за Норман Чърч.

— Госпожице Чандлър? — каза съдията Кейес.

— Ваша светлост, господин Белк е прав по отношение на книгата. В нея са описани садистични сексуални убийци. Норман Чърч не е включен. Но значението й за това дело ще се изясни от следващата ми група въпроси. Аз мисля, че господин Белк разбира това и затова възразява.

— Добре. Господин Белк, мисля, че моментът за възражението ви мина преди около десет минути. Вече сме навлезли в тази посока на задаваните въпроси и считам, че трябва да стигнем до края. Освен това вие сте прав, че е особено интересно. Продължете, госпожице Чандлър. Възражението се отхвърля.

Белк се тръшна на стола си и зашепна към Бош:

— Тя ще го омотае сега — каза го достатъчно високо, че да го чуе Чандлър, но не и съдията. Дори и да беше чула обаче, тя с нищо не го показа.

— Благодаря, ваша светлост — отговори тя. — Доктор Локи, господин Белк и аз бяхме точни, като казахме, че Норман Чърч не е бил обект на вашето изследване, нали?

— Да, правилно.

— Кога беше публикувана книгата?

— Едва миналата година.

— Това прави три години след приключване на случая на Майстора.

— Да.

— Е, след като сте участвали в целевия екип за залавянето на Майстора и очевидно добре сте познавали престъпленията му, защо не сте включили Норман Чърч в изследването си? Изборът му явно би бил подходящ.

— Така изглежда, но всъщност не е вярно. Първо, Норман Чърч беше мъртъв. Аз исках живи хора, които да ми сътрудничат. Естествено осъдени и в затвора. Трябваха ми хора, които да мога да разпитам.

— Но от петте случая, които сте описали, само четири души бяха живи. Защо тогава сте включили Алан Карпс, който е бил екзекутиран в Чикаго преди дори да сте започнали книгата си? Защо не Норман Чърч?

— Защото, госпожице Чандлър, Карпс беше прекарал голяма част от съзнателния си живот по затворите. Имаше многобройни записки за неговото държание и психиатрични изследвания. За Чърч нямаше нищо. Преди той никога не е имал неприятности. Той беше аномален случай.

Чандлър погледна към жълтия си бележник и прелисти страницата, като остави последните думи на свидетеля да увиснат в съдебната зала като цигарен дим. Беше спечелила точка.

— Но вие поне предварително сте събирали сведения за Чърч, нали?

Локи се поколеба, преди да отговори.

— Да, но твърде ограничени. Всъщност се свързах със семейството му и попитах съпругата дали би пожелала да разговаря с мен. Тя отказа. И понеже човекът вече беше мъртъв и нямаше данни за него, освен детайлите по убийствата, с които бях добре запознат, аз не продължих повече. Заех се с Карпс в Тексас.

Бош видя как Чандлър задраска няколко въпроса в бележника си, а после прелисти страницата, за да се насочи към друга серия въпроси. Предположи, че тя сега ще смени темата.

— Когато работехте с целевия екип, вие направихте психологически портрет на убиеца, така ли е? — каза тя.

— Да — отговори бавно Локи. Той се понамести в стола си и се поизправи, усетил насоката на въпросите.

— На какво бе базиран той?

— На анализа на сцените на престъпленията и методът на убийствата, пречупени през малкото данни, които имахме за този разум, отклоняващ се от нормите. Опрях се на познатите атрибути, които мислех, че са част от характеристиката на заподозрения. Не съм измислял новости.

Никой в съдебната зала не се засмя. Бош се огледа и видя, че местата за публика са изпълнени. „Сигурно това е най-доброто представление в тази сграда — помисли той. — А може би и в целия град.“

— Не постигнахте кой знае какъв успех, нали? Искам да кажа, че не сте постигнали успех, ако се приеме, че Норман Чърч е бил Майстора.

— Да, не постигнах успех. Но това се случва. Има доста много предположения. Но това не доказва толкова моята грешка, колкото факта, че познаваме твърде малко човешката личност. Поведението на този човек не би оставило сериозна следа в съзнанието на някого до нощта, когато е бил застрелян, ако естествено не броим жените, които е убил.

— Казвате го, като че ли приемате за даденост, че Норман Чърч е бил убиецът. Твърдите ли го като истина, базирана на безспорни факти?

— Добре. Знам, че е истина, защото така ми казаха от полицията.

— Ако се върнете назад във времето, докторе, ако започнете с онова, което знаете сега за Норман Чърч и оставите настрана това, което са ви казали в полицията за евентуалните веществени доказателства, бихте ли повярвали изобщо, че той е бил способен на онова, в което е обвинен?

Белк беше готов да стане и възрази, но Бош го хвана здраво за ръката и го накара да остане на мястото си. Белк го погледна ядосано, но Локи вече отговаряше.

— Аз не бих могъл да определя дали той е под или извън подозрение. Ние поначало не знаем особено много неща за човешкия разум. Това, което аз знам обаче, е, че всеки е способен на всичко. И аз бих могъл да бъда сексуален убиец. Дори и вие, госпожице Чандлър. Ние всички си имаме своя еротичен шаблон и за повечето от нас той е напълно нормален. За някого той би могъл да бъде малко необикновен, но все пак поносим. За други, екстремални случаи, които установяват, че могат да постигнат удовлетворение и еротична наслада само ако причиняват болка или дори убиват партньорите си, той е скрит дълбоко.

Чандлър гледаше в бележника си и пишеше нещо, когато той замълча. След като не му зададе веднага друг въпрос, той продължи да говори:

— За съжаление „черните сърца“ не се носят на ревера. Онези, които могат да ги видят, обикновено не доживяват, за да го кажат.

— Благодаря ви, докторе — каза Чандлър. — Нямам повече въпроси.

Белк се впусна в разпита без предисловия. Широкото му, червендалесто лице бе придобило израз на концентрираност, какъвто не бе имало досега.

— Докторе, тези хора с така наречената парафилия… как изглеждат?

— Като всеки друг. Няма нищо, което да ги отличава.

— Да. А те винаги ли си търсят плячка? Нали разбирате. Те винаги ли търсят начин да удовлетворят фантазиите си, да ги приложат?

— Всъщност не. Изследванията показват, че тези хора явно познават особения си вкус и се стремят да го направляват и потискат. Онези, които са достатъчно смели, често успяват да преодолеят проблемите си, което често води до съвсем нормален начин на живот с помощта на химическа и психологическа терапия. Онези, които не са такива, периодично са подложени на импулсивно желание да действат и когато го последват, това може да доведе до престъпление…

Психосексуалните серийни убийства често показват шаблон в повторяемостта на действията си, така че когато полицията го проследи, почти винаги може да предвиди в рамките на няколко дни кога те ще се проявят. Защото натрупването на стрес от импулса за действие винаги следва определен шаблон. Често се наблюдават намаляващи се интервали — желанието за действие се появява все по-често.

Белк се беше облегнал с цялата си тежест върху катедрата.

— Ясно. Но между тези интервали, когато е спокоен, този човек води ли иначе нормален начин на живот или например все следи някого, или се лигави. Изобщо какво прави?

— Не, нищо подобно. Или поне не, докато интервалите не се сгъстят дотолкова, че всъщност да бъдат непрекъснати. Едва тогава може да се появи някой, който непрекъснато търси плячка, както казахте. Но между интервалите животът е нормален. Ненормалният сексуален акт, като изнасилване, удушаване или нещо друго осигурява на субекта спомени, възможност да възстановява мислено ситуацията, което стимулира възбудата му по време на мастурбация или нормален сексуален акт.

— Искате да кажете, че той ще си припомня убийството, за да получи сексуална възбуда и да осъществи нормално сношение с жена си например?

Чандлър възрази и Белк перифразира въпроса си, за да не се счита, че е подсказал отговора на Локи.

— Да, той си припомня насилствения акт, за да може да изпълни един социално приемлив такъв.

— Значи в подобен случай една съпруга например може дори и да не подозира за действителните желания на мъжа си, така ли е?

— Точно така. Това се случва често.

— И такава личност може да работи и да има приятели, без да излага на показ тази страна от живота си, така ли?

— Напълно вярно. В историята на сексуалните садисти и убийци има много доказателства за това. Тед Бънди е водил двойствен живот, който е напълно документиран. Ранди Крафт, убиец на дузина автостопаджийки тук, в Южна Калифорния… Мога да назова много, много други. Виждате ли, те затова успяват да убият много жертви, преди да бъдат заловени, и то само поради допуснатата малка грешка.

— Като тази на Норман Чърч?

— Да.

— Както свидетелствахте преди малко, вие не сте успели да намерите или съберете достатъчно информация за Норман Чърч, за детството и характера му, за да го включите в своята книга. Това разколебава ли вашата увереност, че той е бил убиецът, както го твърди полицията?

— Ни най-малко. Както казах, този вид желания лесно могат да бъдат прикрити с нормален начин на живот. Тези хора знаят, че имат желания, които не са приемливи за обществото. И повярвайте, те много се стараят да ги прикрият. Господин Чърч не е единственият субект, който аз съм избрал за книгата си, а после съм се отказал, поради липса на ценна информация. Аз извърших предварителни проучвания на поне още трима серийни убийци, които бяха или мъртви, или не желаеха да сътрудничат. И се отказах от тях поради липса на информация.

— Преди малко споменахте, че основите на тези проблеми са заложени в детството. Как?

— Аз бих казал „биха могли да бъдат“ заложени в детството. Това е трудна материя и все още нищо не е доказано. И се връщам към вашия въпрос. Ако имах окончателен отговор за него, аз не бих имал работа. Но онова, което психоаналитиците като мен мислят, е, че парафилията може да се базира на емоционална или физическа травма, или и на двете. Тя всъщност е синтез на тези последните, вероятно подпомогнат от някои биологически определености или социални дадености. Трудно е да се посочи, но ние считаме, че това се случва в много ранен етап на живота, обикновено между пет и осемгодишна възраст. Един от „героите“ в моята книга е бил изнасилен от свой чичо на тригодишна възраст. Моята теза, или теория, или както щете го наречете, е, че именно тази травма го е довела до съда, преди да е станал убиец или хомосексуалист. В повечето от убийствата той е кастрирал жертвите си.

Съдебната зала бе така стихнала по време на свидетелстването на Локи, че Бош чу лекия шум от отварянето на една от задните врати. Той се обърна и видя Джери Едгар да сяда на задния ред. Едгар кимна на Хари, който погледна към часовника. Беше четири и петнадесет минути. След четвърт час заседанието щеше да приключи. Бош помисли, че Едгар минава оттук след аутопсията.

— Може ли друга детска травма да бъде основната причина за криминалните действия на индивида впоследствие? С други думи, да бъде така травмираща като изнасилването?

— Не е задължително. Те могат да бъдат предизвикани от доста по-традиционни чувства на детето. Например горещото желание да се представи добре в очите на родителите си, съчетано с редица други чувства. Трудно е да се дискутира това в един хипотетичен контекст, тъй като човешката сексуалност има твърде много и разнообразни измерения.

Белк продължи с още няколко общи въпроса по отношение на изследванията на Локи и приключи. Чандлър зададе също още няколко въпроса, но Бош вече не внимаваше. Той знаеше, че ако няма нещо важно, Едгар не би дошъл до съдебната зала. На два пъти погледна към часовника на стената и към своя също. Най-после, когато Белк каза, че няма повече въпроси, съдията Кейес обяви край на заседанието.

Бош гледаше как Локи слиза от мястото на свидетеля и се насочва към изхода. Последваха го двама репортери. След това съдебните заседатели и съдиите се изправиха и напуснаха залата.

Белк се обърна към Бош:

— Бъди готов за утре. Предполагам, че е твой ред да застанеш под прожекторите.

— Какво си докопал, Джери? — попита Бош, щом се намериха с Едгар в коридора, водещ към ескалаторите.

— Колата ти в „Паркър сентър“ ли е?

— Да.

— И аз съм там. Да вървим нататък.

Качиха се на ескалатора, но не си говореха, тъй като беше пълно със зрители от съдебната зала. Навън на тротоара, когато останаха сами, Едгар извади от джоба на сакото си сгънат бял формуляр и го подаде на Бош.

— Е, добре. Имаме пълно потвърждение. Отпечатъците от пръсти на Ребека Камински, които Мора ми даде, съвпаднаха с онези, които направихме от ръката на бетонената блондинка. Освен това идвам направо от аутопсията и татуировката беше открита. Точно там, на задника. Същата картинка.

Бош разгъна формуляра. Беше фотокопие на стандартно съобщение за изчезнал човек.

— Това е копие от съобщението за Ребека Камински, позната също като Магна Кум Лауди. Изчезнала е преди двадесет и два месеца и три дни.

Бош четеше съобщението.

— Не предизвиква никакви съмнения у мен — каза той.

— Аха, няма съмнение. Тя е била. Аутопсията също потвърждава, че причина за смъртта е удушаване. Възелът е стяган отдясно. Прилича на левак.

Изминаха петдесетина метра, без да говорят. Бош беше изненадан, че е толкова топло в това време на деня. Накрая Едгар се обади:

— И така, всичко е потвърдено. Може и да прилича на една от куклите на Чърч, но няма начин той да го е направил, освен ако не е възкръснал… Проверих и в книжарницата на гара Юнион. Книгата на Бремер „Майстора на кукли“, в която са описани всички детайли, от които един „папагал“ би имал нужда, е била публикувана седемнадесет месеца след като ти хвана Чърч. Беки Камински е изчезнала около четири месеца след излизането на книгата. Значи нашият убиец е могъл да си купи книгата, да изучи всичко и да направи дословно убийство така, че то да изглежда като извършено от Майстора.

Едгар погледна към него и се усмихна.

— Ти си чист, Хари.

Бош кимна, но не се усмихна. Едгар не знаеше за видеозаписа.

Те продължиха по „Темпъл“ към улица „Лос Анджелис“. Бош не забелязваше хората около себе си, скитниците, които разклащаха канчетата си по ъглите. Щеше да пресече „Лос Анджелис“ на червено, ако Едгар не го беше хванал за лакътя. Докато чакаха да светне зелено за пешеходци, той отново прегледа съобщението. Беше съвсем сухо. Ребека Камински просто излязла „на среща“ и не се върнала. Щяла да се срещне с мъж, чието име не казала, в хотел „Хаят“ на булевард „Сънсет“. Толкова. Нямаше продължение, нито допълнителна информация. Съобщението бе направено от мъж, на име Том Чероне, който бе записан като съквартирант на Камински във филмовото градче. Светна зелено, те пресякоха улицата и завиха надясно към „Паркър сентър“.

— Ще говориш ли с този Чероне? Съквартирантът — попита той Едгар.

— Не знам. Може и да отида. Повече ме интересува ти какво мислиш по този въпрос, Хари. Накъде да се насочим оттук нататък. Книгата на Бремер е проклет бестселър. Всеки, който я е чел, може да бъде заподозрян.

Бош не каза нищо, докато не стигнаха до паркинга и не се спряха пред входа, преди да се разделят. Погледна съобщението в ръката си и после към Едгар.

— Мога ли да задържа това? Може би ще потърся тоя човек.

— Заповядай… И още нещо, което трябва да знаеш, Хари. — Едгар бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади друг лист. Този беше жълт и Бош разбра, че е призовка.

— Сервираха ми я в моргата. Не знам как е разбрала, че съм там.

— Кога трябва да бъдеш в съда?

— Утре в десет. Аз нямам нищо общо с целевия екип за Майстора. Така че и двамата с теб знаем за какво ще ме разпитва тя. За бетонената блондинка.