Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (49)

46.
Сделката

Понеже предстоеше да се вземат важни решения, двайсетина гости от космоса се събраха на съвещание — девет-ръкокраки и едно-точка-петици, дори двама машинно-складирани, които бяха пилотите на армадата. Събраха се на място, което доскоро представляваше извънземен еквивалент на адмиралски мостик (на един от корабите от армадата на едно-точка-петиците), а сега се бе превърнало в приблизителен еквивалент на Кремъл или Овалния кабинет. Е, възтесничък еквивалент всъщност и душната атмосфера беше особено неприятна за едно-точка-петиците, защото повечето от тях носеха минимално защитно облекло и по тази причина бяха изложени в много по-голяма степен отпреди на звуците, вида и миризмата на другите участници в съвещанието.

От всички едно-точка-петици най-недоволна от нежеланите сетивни атаки беше онази, чиято задача беше да пази едно-точка-петиците от неприятности. Официалната й титла беше „идентификатор на нежелани последствия“, но обикновено я наричаха с по-краткото Тревожната. Всичко в настоящата ситуация дразнеше Тревожната, но най-много я дразнеше безкрайната лекция върху древните човешки технологии, която им изнасяше в момента главният преговарящ на девет-ръкокраките. В интерес на истината, Тревожната не даваше и пукната пара за девет-ръкокраките независимо от ситуацията и особено при ситуации, които не изключваха възможността за физически контакт с противните им малки девети крайници. Но понякога просто нямаше избор.

Човешката технология, която обсъждаха в момента, беше важна за човеците. И не беше лишена от достойнства, трябваше да признае Тревожната. Водата щеше да идва от морето, да се излива към дъното на Катара, където да върти турбини и да генерира електричество.

— И именно това електричество искат те, така ли? — обърна се Тревожната към говорителя на девет-ръкокраките.

— Това сте им обещали вие — каза девет-ръкокракият — разполагам с копие на договора, ако искаш да го видиш.

Всъщност съществото стискаше инфо-палка в манипулатора си. Тревожната потръпна и се премести по-далеч. Но понеже не искаше преговорите да се провалят, направи по-конструктивно изказване:

— Когато го предложихте за пръв път, реших, че искате да ги научите как да извличат енергия от вакуума като нас. Радвам се, че не става дума за това. Иначе големите галактици можеше да се ядосат.

Девет-ръкокракият не отговори. Тревожната настоя:

— А историята с техния така наречен „категоричен императив“?

Девет-ръкокракият потисна прозявката си.

— На този принцип искат да управляват планетата си. Искат и ние да се съобразяваме с него. В интерес на истината — съществото насочи деветия си крайник към един от машинно-складираните пилоти, който следеше разговора с помощта на собствения си девет-ръкокрак преводач, — вече започнахме технологичния трансфер.

Тревожната, която знаеше това много добре, въздъхна.

— А когато големите галактици се върнат, какво ще им кажем?

Девет-ръкокракият изсъска нетърпеливо.

— Може да се върнат след десет минути или след десет хиляди години. За тях времето не тече така, както тече за нас. Знаеш ги какви са.

Тревожната се взря мълчаливо в девет-ръкокракия. А после, потръпвайки под леката си броня, каза:

— Работата е там, че изобщо не ги знаем какви са. Въпреки това, по липса на по-добра алтернатива, ние ще приемем предложението. А ако имаме късмет, когато големите галактици се върнат, всички ние отдавна няма да сме живи.

 

 

 

Тревожната не пожела да се върне в командния център, преди да го продухат с йонизирани газове. Дори и след това спря на прага и подуши подозрително въздуха.

Това накара останалите присъстващи да си разменят онова, което сред едно-точка-петиците минаваше за снизходителни усмивки, но иначе се въздържаха от коментари. Обади се само един, онзи, когото наричаха Мениджъра:

— Тръгнаха си, Тревожна — извика й той. — Дори миризмите им не се усещат. Няма от какво повече да се страхуваш.

Тревожната го изгледа раздразнено, докато заемаше мястото си. Но пък той беше, в края на краищата, не само неин началник в йерархията на едно-точка-петиците, но и интимен партньор при възможност.

— Знаеш, че не ме е страх от девет-ръкокраките — уведоми го тя, него и останалите в стаята. — Да ти кажа ли защо не ги харесвам?

Мениджъра се усмихна любезно.

— Ако обичаш, Тревожна.

— Не е заради отвратителната им миризма, нито заради деветия им крайник, който освен като манипулатор се използва и като сексуален орган — обясни тя. — Вярно е, тези неща са ми неприятни. А понякога дори си позволяват да ме докоснат с въпросния крайник, което си е чиста проба безобразие. Но пък всичко това е въпрос на биология и те не могат да направят нищо по въпроса.

— Така е, не могат — потвърди Мениджъра, а останалите реагираха с пронизително съскане, което означаваше, че са съгласни с него.

— Могат да направят друго обаче, и то засяга начина, по който да обучаваме и наставляваме примитивното местно население, докато то стане цивилизовано колкото нас. Смятам, че не бива да се примиряваме повече с факта, че всичките ни комуникации с местните трябва да се осъществяват с посредничеството на девет-ръкокраките, защото само те говорят на техните езици.

Съскането замря отведнъж. Дори Мениджъра замълча, преди да произнесе замислено:

— Големите галактици не желаят да общуваме пряко с други раси. Именно затова девет-ръкокраките са упълномощени да усвояват чужди езици и да служат като преводачи.

Тревожната не възнамеряваше да отстъпи толкова лесно.

— Големите галактици не са тук. А за нас има само един правилен курс към бъдещето. Трябва веднага да се захванем с човешките езици… Или предпочиташ човеците да се метнат на девет-ръкокраките, когато пораснат, вместо на нас?