Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (47)

44.
Международни разногласия

Ден по-късно и далеч от Катара семейство Субраманиан довършваше закуската си. Наташа и Робърт вече бяха по бански и само чакаха да изтече задължителният и въведен от майка им половин час след храна, за да хукнат към плажа. Ранджит се мръщеше на екрана с чаша изстиващ чай в ръце. Картината показваше трескавата дейност в колонията на едно-точка-петиците, така както я улавяше един от малкото останали под човешки контрол сателити, и Ранджит вече от пет минути зяпаше намръщено екрана.

Мира го погледна и се зачуди какво толкова интересно намира съпругът й в изображението. Самата тя беше заета да преглежда съобщенията, пристигнали тази сутрин. Избра едно и извика на Ранджит:

— От Харвард питат дали ще приемеш и тази година да произнесеш официалната реч при раздаването на дипломите. А, има едно и от Йорис. Продължавали да получават заплахи от сатанисти за атака срещу Небесната кука, но в двайсеткилометровия периметър около базата всичко било спокойно. И… Какво?

Реакцията й бе продиктувана от стреснатото възклицание на съпруга й, а когато вдигна поглед, разбра какво го е накарало да възкликне. Изображението от въздуха беше изчезнало — извънземните отново си бяха присвоили сателита и на екрана се появи позната фигура. Наташа изохка иззад майка си:

— О, не! Пак аз!

Така беше. Е, не точно тя, а съвършеното й копие с малката къдрица над лявото ухо, което виждаха толкова често, откакто светът започна да се разпада. Мира въздъхна.

— Ще ми се да не беше толкова разголена — отбеляза тя. Острата реплика на Наташа й беше спестена, защото в същия миг разголеното копие подхвана речта си.

— Нося ви съобщение от едно-точка-петиците, ситуирани понастоящем в местността, позната като депресията Катара, на планетата, която вие наричате Земя. Съобщението е следното: „Дълбоко съжаляваме за смъртта на хората, които станаха жертва на нашата защита срещу нападение. Ще заплатим репарации на стойност хиляда тона злато с чистота деветдесет и девет и пет девети процента, но извличането му от морската вода ще отнеме деветдесет дни. Моля уведомете ни дали офертата е приета.“ Това е краят на съобщението.

Наташиното копие изчезна от екрана, лъскавите конструкции на колонията се върнаха, а Ранджит се обърна да погледне жена си и децата си и изрече невярващо:

— Явно могат да използват копието на Таши и за други съобщения, не само за първоначалния запис.

Мира се усмихна нерешително.

— За това не знам, но чу ли какво казаха? Изглежда се опитват да компенсират случилото се, значи има надежда нещата да се оправят.

Ранджит кимна замислено.

— Толкова отдавна не е имало хубави новини — каза с удивление той, — че даже не знам как да го отпразнуваме. Да налея по едно?

— Много е рано — възрази веднага Таши. — Пък и Робърт не пие алкохол, както и аз. Вие правете каквото искате. Аз и Робърт отиваме на плажа.

— Аз пък ще взема да се обадя в университета. Чудя се какво ли мисли за това Давоодбхой — поклати глава Ранджит и целуна ръката на жена си.

— Хайде, тогава, изчезвайте — каза Мира. Поседя мълчаливо за миг, после въздъхна, сипа си още чай и реши, че е време да се върне в коловозите на един свят, който отново започваше да изглежда нормално.

Мислите за беди и разрушения не бяха напуснали окончателно главата й. Но бяха станали поносими, като леките бодежи на кътник, който те подсеща, че не би било зле да си запазиш час при зъболекар… е, не този месец може би, но следващия със сигурност. Така че Мира се върна към сутрешните съобщения. Имаше едно от племенницата й Ада Лаброй, в което се казваше, че състоянието на „Машинно складиране“, за което говорели извънземните, много приличало на изкуствения интелект, върху който самата тя работела, и дали нямало някакъв начин Наташа да ги попита за повече подробности? И още десетина съобщения от други хора, всички споделящи заблудата, че истинската Наташа е в състояние да предаде каквото и да било на извънземните. Имаше и притеснително съобщение от храма в Тринкомалее, което ги уведомяваше, че старият монах Суреш издържал успешно последната си операция, но дългосрочните прогнози на лекарите били в най-добрия случай предпазливи.

Свила разтревожено устни, Мира препрочете съобщението. Самият Сураш се беше обадил да им каже за предстоящата операция, но от неговата уста процедурата звучеше като нещо елементарно, не по-сложно от ваденето на сливици, да речем. А сега излизаше, че нещата са много по-сериозни. Мира въздъхна и извика следващото съобщение…

И се намръщи. Беше адресирано лично до Ранджит. Изпратено беше от Орион Бледсо и гласеше: „Напомням ви за задълженията според Закона за общата военна служба от 2014 г., отнасящи се до американската гражданка Наташа де Сойза Субраманиан. Горепосочената да се яви за оценка в коя да е наборна комисия на американската армия през следващите осем дни. При закъснение или неявяване следват санкции.“

Наташа вече беше излязла и нямаше как да й съобщи за това ново предложение, засягащо бъдещата й кариера. Ранджит обаче беше в къщата и когато виковете на Мира го откъснаха от телефона, той видя съобщението и измрънка:

— Ха! — А после, за да поясни какво има предвид: — Мамка му!

Ето как семейство Субраманиан се сдоби с нов и съвсем неочакван повод за притеснение. На Ранджит и Мира никога не им беше хрумвало, че армията на САЩ би имала право на претенции към дъщеря им поради случаен факт от географски естество, а именно, че Наташа е родена в Америка. Имаше един очевиден ход и те го направиха.

Когато Ранджит потърси по спешност Гамини Бандара, старият му приятел го помоли да изчака за момент, а после се извини и го остави да чака още доста.

Но когато най-после се върна на телефонната линия, звучеше по-спокойно.

— Ранджит? — каза той. — А, още си там. Добре. Виж, обясних на баща ми за какво става въпрос и той вече говори с юридическите си съветници. Но иска да дойдеш тук. — Млъкна за миг, а после в гласа му прозвуча нещо близко до смущение: — Проблемът е в онзи лайнар Бледсо. Трябва да поговорим за него, Рандж. Баща ми ще ти прати самолет. Вземи Мира. И Наташа. А и Робърт, разбира се. Ще ви чакаме.

 

 

Самолетът, който дойде да ги вземе същата вечер, не беше и наполовина толкова голям, колкото онзи, с който бяха измъкнали Ранджит от пленничество. Стюардесата беше само една, и то далеч не толкова хубава като предишните. Затова пък ги чакаше приятна изненада в лицето на стар приятел, който стоеше до вратата да ги посрещне. Мира не го позна от първия път, а после се усмихна широко.

— Д-р Де Сарам, каква приятна изненада!

Найджъл де Сарам, някогашният адвокат на Ранджит, а сега държавен секретар на президента Бандара, я прегърна, после махна на всички да се настанят в креслата около една дълга маса.

— Ще говорим по пътя — каза той и си сложи предпазния колан.

Докато самолетът набираше скорост по пистата, Де Сарам изчете разпечатката на съобщението от Бледсо. Вече се издигаха във въздуха, когато той се обърна към Наташа.

— Смятам, че е ясно какво трябва да се направи. По пътя насам прегледах всички американски закони и съдебни решения, които са съотносими към този проблем. Най-напред трябва да се откажеш официално от американското си гражданство. Когато пристигнем, необходимите за целта документи трябва вече да са подготвени. Разбира се, добре щеше да е, ако го бяхме направили преди години — добави той. — Моя е вината, че не ви подсетих.

— И това ще е достатъчно, така ли? — попита невярващо Ранджит. Най-могъщата сила на Земята се опитваше да натика дъщеря му в униформа и той предпочиташе да не поема никакви рискове.

Старият адвокат го изгледа с вдигнати вежди.

— Не, разбира се! Означава само, че спорът ще се пренесе в американските съдилища. Подобен процес ще се точи с години, а не знам дали сте обърнали внимание, в Америка предстоят президентски избори. По всичко личи, че настоящата администрация няма да спечели. Надявам се, че следващата ще води различна политика. А междувременно, добре би било да стоите далеч от американска територия.

Наташа го прегърна.

— Благодаря ви — прошепна тя.

Ранджит благодари на свой ред и добави смутено:

— Май нямаше нужда да те разкарваме чак дотук.

— А — кимна адвокатът, — това е друга история. Президентът Бандара иска да говори с вас за онзи бивш морски пехотинец, Орион Бледсо.

Тук и Мира се включи в разговора.

— Негова ли е била идеята за мобилизирането на Таши?

Адвокатът поклати глава.

— Още не е ясно дали е действал на своя глава, или идеята е дошла от по-високо. Знам обаче, че в момента Бледсо е в Брюксел за разговор с хората от Световната банка.

— И за какво ще говори с тях? — разтревожи се Мира.

— Свежда им американските заповеди — мрачно обясни Де Сарам. — Подготвят изявление, което ще бъде оповестено утре сутринта и което гласи, че подобен приток на злато е недопустим, защото ще дебалансира световната финансова структура.

Ранджит смръщи вежди.

— Като нищо — съгласи се той. — Би се равнявало на еднократна инжекция от… колко? Трилиони долари свеж капитал. Не ми се мисли за последствията. Да не говорим, че ще срине цената на златото на световните борси. — После сви рамене. — Не ви завиждам, на теб и на колегите ти. Не знам как ще се справите с подобен проблем.

Но адвокатът клатеше глава.

— Мисля, че президентът няма да се съгласи. Надява се, че вие ще можете да помогнете. Иска да му разкажете всичко за този тип Бледсо. А после ще се опита да измисли някакво решение.

 

 

Президентът на Шри Ланка не беше единственият световен лидер, който свикваше подобни срещи. По целия свят някои от най-умните и най-добре информираните хора си блъскаха главите над същия проблем. Pax per Fidem също беше насрочил съвещания, а централата използваше свободните сателити, за да чуе мненията на най-способните икономисти…

И, кой знае, може би щяха да стигнат до разумно решение, ако американците не разполагаха с още едно камъче, което да преобърне колата. А именно — изявление, направено уж рутинно от говорителката на президентската администрация, но съвсем не рутинно предвид ефекта му върху ситуацията.

— Президентът би искал да стане ясно — каза говорителката с невинната си усмивчица, която й беше служила вярно пред камерите стотици пъти, при всяко скандално изявление, което се бе налагало да съобщава на широката общественост, — че Америка също има основателни претенции за репарации предвид ненужно жестоките щети, нанесени на миротворческите й самолети.