Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (19)

16.
На път за дома

Гамини отказа да слуша приказки за американска закуска, прекъсна го и даде знак на стюардесите. И те веднага му донесоха страхотна шриланкска храна — топчици фини спагети от оризово брашно, месна яхния с много къри и чиния с пърленки, от които очите на Ранджит щяха да изхвръкнат.

— Кажи ми, Гамини — изломоти той с пълна уста, — тебе кога те повишиха в Бог? Това е американски самолет, нали така?

Гамини, който отпиваше от чаша с чай, расъл в полетата около Канди, поклати глава.

— Самолетът е на ООН — обясни той. — Екипажът е американски, но това е без значение. Само че в момента мисията му няма нищо общо нито с Щатите, нито с Обединените нации. Взехме го назаем, за да те намерим.

— Кои сте „вие“?

Гамини поклати отново глава и се ухили.

— Не мога да ти кажа, за момента поне. Жалко. Сигурен бях, че ще се заинтригуваш и дори се канех да те поканя при нас, но ти взе, че се качи на онзи кораб.

Ранджит не остави лъжицата, но я задържа на педя пред лицето си, зает да оглежда втренчено и не съвсем дружелюбно своя отдавнашен приятел.

— Значи си станал толкова важен, че можеш ей така да вземеш самолет назаем и да хвърчиш с него насам-натам?

Този път Гамини се засмя с глас.

— Аз ли? Не. Не го направиха заради мен, а защото татко поиска така. Той получи висок пост в ООН.

— Какъв пост?

— И това не мога да ти кажа, така че не питай. Не питай и от коя страна те изведохме току-що. Лесно открихме къде си, след като хванахме Тифани Канакаратнам… О — проточи той, забелязал реакцията на Ранджит при името на детето, — за това мога да ти разкажа, поне в някаква степен. Аз, хм, използвах влиянието на баща си и проведох собствено компютърно проучване, за да те открия. Нещо като твоя номер с паролата на преподавателя по математика. Вкарах в системата имената на всички хора, които биха могли да знаят нещо за местонахождението ти — Мира де Сойза, Маги и Пру, всичките ти учители, всички монаси в храма на баща ти, както и имената на семейство Канакаратнам. Не, не, не се притеснявай — побърза да обясни в отговор на гримасата, появила се върху лицето на Ранджит, — не излезе нищо, от което да се срамуваш. Просто търсехме човек, с когото си се срещал или говорил по телефона след деня на изчезването си. Не открихме нищо. За майката и бащата Канакаратнам не намерихме никаква информация, което най-вероятно означава, че са били осъдени и разстреляни заедно с другите пирати. Но аз продължих да вкарвам всички имена, които ми идваха наум, и когато вкарах в компютъра имената на четирите деца — хоп, изскочиха. И те са били задържани, разбира се, но нямало как да ги съдят по обвинение в пиратство заради крехката им възраст, затова ги пратили при някакви техни роднини близо до Килиночи. Тифани ни описа хората, които те отвели. Описа хеликоптерите и брега, където туристическият кораб заседнал. Доста търсене падна след това, но накрая все пак те открих. Иначе можеше да гниеш в онзи коптор с години.

— А кои бяха хората, които ме отведоха там?

— О, Рандж — намръщи се Гамини, — не започвай пак. Не мога да ти кажа нищо конкретно, освен… е, навярно бих могъл да спомена това-онова, без да се спирам на детайлите. Чувал ли си за извънредното преместване на затворници? Или за решението на британския висш апелативен съд за мъченията по време на разпит?

Ранджит не беше чувал нито за едното, нито за другото и Гамини му обясни това-онова, след като приятелят му се събуди от дълбок сън, продължил няколко часа. В лошото старо време някои от великите сили като САЩ например официално били против използването на мъчения за изтръгване на информация. Само че редовно залавяли заподозрени, които със сигурност знаели важни неща, но никога не биха ги споделили доброволно. Изтезанията не са надежден начин за получаването на достоверна информация — на даден етап почти всеки е готов да признае всичко, било то вярно или не, само за да сложи край на мъченията, — но въпросните велики сили не разполагали с никакъв по-добър метод. Затова измислили една малка хитринка. Затворниците от този вид били предавани на разузнавателните служби на друга страна, която не била поемала ангажимента да прекрати причиняването на болка като техника при разпит, а получените резултати били връщани на САЩ или на друга от великите сили, поискала услугата.

— И това — завърши Гамини — се нарича извънредно преместване.

— Ха — промърмори замислено Ранджит. — И това продължава и досега, така ли?

— В известен смисъл. Суперсилите вече не го правят. Вдигна се твърде много шум. Но не се и налага, защото има предостатъчно необвързани с международни спогодби страни, които по своя воля залавят и разпитват хора с криминално досие. Като пиратите, чиито действия така или иначе са неприемливи за тях, и особено пирати, които крият самоличността си. Като теб, заради онази история с имената. А след това продават информацията на големите лицемери и тук стигаме до решението на висшия апелативен съд. Свикана била комисия, която да разгледа въпроса с изтръгнатата чрез мъчения информация, и било решено, че поради причини от морално естество такава информация не може да се използва в съда. От друга страна обаче, нямало нищо лошо подобна информация да се предава, да речем, на полицията. — Вдигна поглед към двете жени, които идваха към тях. — А сега май трябва да сложим коланите. Сигурно наближаваме Бандаранайке. Има нещо важно обаче. Няма да повярваш какви сделки трябваше да сключим и какви обещания да дадем, за да те измъкнем от онова място. Затова те моля да ми помогнеш да си спазя обещанията. Каквото и да става, не казвай на никого нищо, което може да подскаже самоличността на хората, които са те държали в плен. В противен случай ще загазя здраво, а и баща ми също.

— Обещавам — заяви искрено Ранджит. А после добави многозначително: — Спомена, че си се свързал с момичетата. Какво прави Маги?

Гамини му хвърли засрамен поглед.

— О, Маги е добре — каза той. — Преди два месеца се омъжи за американски сенатор. Прати ми покана за приема, между другото. Купих й хубав подарък и й го пратих, но не отидох на сватбата.