Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Блистающий мир, –1923 (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
rumboni(2011)
Разпознаване и допълнителна корекция
moosehead(2011)
Корекция
Niya(2011)

Издание:

Александър Грин. Избрани произведения в четири тома. Том I

Блестящият свят

 

Превод от руски

 

Съставител: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Рецензент: Анастасия Цонева

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Код 11 95376 / 6101–3–84

 

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност руска. Издателски номер 965. Дадена за набор 20.II.1984 г. Подписана за печат 29.V.1984 г. Излязла от печат 25.VI.1984 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 24,50. Издателски коли 24,50. Усл. изд. коли 24,49. Цена 2,65 лв.

 

ДИ „Отечество“, София, 1984

ДП „Г. Димитров“, София

История

  1. —Добавяне

II

От вълната на острия интерес беше подхваната не по-малко от публиката и цялата циркова трупа, включително прислугата, разпределителите и конярите. Разнесе се слух, че „Двойната звезда“ (както беше поръчал той да го означат в афиша) е граф и милиардер и за него вече въздишаха ездачките, като преглъщаха слюнките си в мечти от ресторантно-бижутерно качество; вече питаха огледалото балерините, като всяка се надяваше да увлече блестящия оригинал, и се препираха с пяна на устата — коя от тях той ще купи по-скъпо. Клоуните измисляха как да разсмиват зрителя, като пародират новака. Пияницата съчинител Дебор вече стъкми за него няколко диалога, за което пиеше водка и дрънчеше със сребърни дребни монети. Помрачените от завист гимнастици, волтижори и жонгльори повтаряха на един дъх, до последния миг, че тайнственият гастрольор е един шарлатанин от Индия, дето се е научил да действува малко с внушение, и му предсказваха фиаско. Опитваха се да разпространят известието, че техният съперник по арена е избягал престъпник. Съчиниха, че „Двойната звезда“ е нечестен картоиграч, бит нееднократно. На тях принадлежеше и интересната история за шантажа, с който уж бил обезоръжил смирилия се Агасиц. Но по същността на работата никой нищо не можеше да каже; димната спирала от сплетни се виеше, без да се докосне до центъра. Едничък само клоунът Арси, който обичаше да повтаря: „Аз знам и съм видял всичко, затуй не се учудвам на нищо“, подчертаваше особено своята фраза, когато се повдигаше разговор за „Двойната звезда“; но върху болното злъчно лице на клоуна се отразяваше бледа уплаха, че неговият беден живот може да бъде поразен от нещо, за което той се замисля с вълнение, изгубил сиромашкия си покой, добит с тежък труд от гримаси и натъртвания.

Още много и всякаква словесна смет — измислици, брътвежи, остроти, гаври и предсказания — заседна в ушите на разни хора по повод на гръмкия гастрол, но човек не може да подслушва всичко. В стълба прах подир копитата на Цезаровите коне не е важна отделната прашинка; не е също тъй важен и отблясъкът от лъча, който препуска през лилавите вихри след бялото петно на златния императорски шлем. Цезар вдига прах… Прах и Цезар.