Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Происшествие в улице Пса, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
rumboni(2011)
Разпознаване и допълнителна корекция
moosehead(2011)
Корекция
Niya(2011)

Издание:

Александър Грин. Избрани произведения в четири тома. Том I

Блестящият свят

 

Превод от руски

 

Съставител: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Рецензент: Анастасия Цонева

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Код 11 95376 / 6101–3–84

 

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност руска. Издателски номер 965. Дадена за набор 20.II.1984 г. Подписана за печат 29.V.1984 г. Излязла от печат 25.VI.1984 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 24,50. Издателски коли 24,50. Усл. изд. коли 24,49. Цена 2,65 лв.

 

ДИ „Отечество“, София, 1984

ДП „Г. Димитров“, София

История

  1. —Добавяне

II

Александър Холц отвори вратата на най-близката гостилница. Тук беше шумно и многолюдно; полегатите лъчи на слънцето се отразяваха в плътния строй на бутилките и дразнеха очите. Холц седна до една празна маса и викна:

— Гарсон!

Безлично-почтителен човек с непран нагръдник дотича при него и обърса масата. Холц каза:

— Бутилка водка.

Когато му донесоха поръчаното, той си наля чашка, отпи и плю. Очите му мятаха гневни искри, ноздрите му яростно се разширяваха:

— Гарсон! — закрещя Холц. — Не исках вода, по дяволите! Вземете си обратно тази течност, каквато има колкото щеш във всяка водосточна каца, и ми дайте водка! Бързо!

Всички, дори най-флегматичните, наскачаха от местата си и заобиколиха Холц. Смаяният слуга се кълнеше, че в бутилката е имало чиста водка. Сред всеобщото объркване, когато всеки от посетителите отпиваше глътка от водата, за да се убеди, че Холц не лъже, донесоха втора запечатана бутилка. Гостилничарят с обидено и намусено лице на човек, невинно изпаднал в твърде неприятно подозрително положение, извади запушалката сам. Ръцете му трепереха от вълнение, но той внимателно напълни чашата. От гордост не искаше да опитва, но изведнъж, усъмнил се, отпи глътка и плю: в чашата имаше вода.

Холц се развесели и като се подсмихваше тихо, пак настоя да му донесат водка. Вдигна се неимоверен шум. Лицето на гостилничаря, восъчножълто от страх, се обръщаше насам-натам, като че молеше за защита. Едни крещяха, че гостилничарят е мошеник и че трябва да се повика полиция; други с ожесточение твърдяха, че мошеникът е именно Холц. Някои суеверно споменаваха дявола. Малките им мозъци, наплашени от живота, отказваха да дадат обяснение, несвързано с преизподнята.

Запъхтян от горещината и вълнението, гостилничарят каза:

— Извинете… честна дума, умът ми не го побира! Не зная, нищо не зная; оставете ме на спокойствие! Света Богородице! Двайсет години търгувам. Двайсет години!…

Холц стана и тупна шишкото по рамото.

— Драги — каза той, като си слагаше шапката. — Аз нямам никакви претенции. Сигурно бутилките ви са от тюл — обяснимо е защо спиртът изветрява. Прощавайте!

И той излезе, без да се обръща, уверен, че зад него се отварят и затварят изумени зяпнали уста.