Винс Флин
Измяната (53)

52

Рап седна с лице към банкера. Вече беше претърсил Шпейер, но откри само портфейл и телефон. Взе и двете и ги постави на седалката. Премести ножа в другата си ръка и насочи острието към лицето на швейцареца.

— И защо да ти вярвам?

Банкерът го изгледа изпитателно и отвърна:

— Няма защо.

— Точно така.

— Но беше прав, като каза, че животът ми ще е много по-спокоен без Сай Грийн.

Рап го беше разбрал от разговора на масата. Личеше си, че Шпейер не харесваше компанията на хора като Грийн и Гордиевски. Това, разбира се, не го оневиняваше, а само го правеше малко по-приемлив от другите. Мич съзря възможност в него. ЦРУ не всеки ден можеше да се похвали, че държи в малкия си джоб президента на една от най-влиятелните женевски банки. От него можеха да получават изключително ценна информация.

— Добре, опиши ми пак охраната. — Рап се обърна напред и погледна към сградата на Грийн, на пресечка от тях.

— Вече ти казах три пъти.

— Отново ми кажи. — Искаше да се увери, че Шпейер не е пропуснал нищо.

— Фоайето е с бронирани стъкла. Портиерът не е на работа по това време и затова звъним по телефона, а отгоре ни отварят външната врата и пращат асансьора до първия етаж.

— И като се качим на четвъртия етаж?

— Един бодигард отваря вратата и ни чака. Понякога са двама.

— Те претърсват ли с метални детектори?

— А камериерът?

— Понякога е там, понякога не е. Зависи.

На Рап не му се искаше да убива камериера.

— Нали каза, че живее в апартамента.

— Той е в апартамента, но не се показва.

— Дори и в полунощ?

— Хората работят денонощно за Сай Грийн.

В слушалката в ухото на Рап отекна гласът на Коулман:

— Току-що оставиха Гарет в хотела му и идват насам.

Мич предаде информацията на Шпейер, който нервно започна да чупи китки.

— Няма да стане така.

— Кое?

— Като си толкова нервен. Трябва да запазиш спокойствие.

— Как очакваш от мен да съм спокоен в тази ситуация?

— Просто се отпусни и си мисли за хубавия живот без Грийн и беларуската свиня.

— Да, но как да съм сигурен, че няма да ме застреляш в гръб?

Рап се усмихна и погледна часовника си. Беше 11:56. Почти полунощ. Поне бяха точни. Шпейер му беше дал името на любимата фирма за компаньонки на Грийн. Той се обади във фирмата и им каза, че господин Грийн ще закъснее с час. Телефонистката отговори, че ще пренасрочи пристигането на момичетата за един през нощта.

— Жозеф, аз винаги разпознавам добрата възможност.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако влезеш и изпълниш точно инструкциите ми, няма да те застрелям. Сутринта ще се събудиш и ще отидеш на работа. Ще запазиш и къщата си в планината, и апартамента си в Париж. Единственото, което ще се промени е, че ще се отървеш от двамата задници.

— Не те разбирам? Каква ти е ползата от всичко това?

Рап се усмихна.

— Ще започнеш да шпионираш за ЦРУ.

— Не мога! — Лицето на банкера придоби шокирано и едновременно възмутено изражение.

— Напротив, напротив. Или искаш да си поприказвам с президента Алекзандър за ролята ти в атентата? Банката, къщата, апартаментът в Париж… всичко ще се изпари. И после той ще ме изпрати тук, да ти видя сметката. — Рап поклати глава. — Повярвай ми, избери първия вариант. Другият няма да е никак забавен за теб.

— Не мога да го направя.

— И още как можеш. Трябва само да се успокоиш и аз ще се погрижа за всичко останало.

Хамърът се появи в тясната улица, стърчащ над ниските европейски коли. Спря пред кооперацията на Грийн и от него слезе огромният като борец по сумо бодигард. Рап се усмихна. Едрите телохранители бяха добри за демонстрация на сила и за респект, но движенията им бяха бавни и не можеха да спрат добре обучен нападател. Грийн и Гордиевски слязоха втори, последвани от другия гигант. Четиримата тръгнаха към входа на сградата и джипът замина вероятно да търси място за паркиране. Коулман щеше да проследи шофьора и да го премахне при удобен момент. Рап отново погледна часовника си. Стана точно полунощ.

Вдигна очи към Шпейер и му нареди:

— Да вървим.

След като слязоха от мерцедеса, Рап прибра ножа в десния джоб на якето и премести глока със заглушител в левия. Мина пред колата и двамата с банкера пресякоха улицата. Продължиха по тротоара и също се устремиха към входа. Шпейер намести очилата на носа си и посегна към домофона.

— И помни… усмихвай се — прошепна му Мич. — Все пак отиваме да се забавляваме.

Шпейер се ухили глуповато и натисна бутона. Секунди по-късно отгоре се обади Грийн:

— Жозеф, дошъл си с приятел. Много добре, качвай се.

Електрическата брава избръмча и Рап бутна вратата с рамо, за да не оставя отпечатъци по стъклото. Пусна банкера да мине пред него. Влязоха в сравнително тясното фоайе и се приближиха до асансьора. По таблото над вратата разбраха, че асансьорът вече слиза от четвъртия етаж. Рап раздвижи коленете и врата си като боксьор, преди да излезе на ринга.

Шпейер го изгледа учудено.

— Какво правиш?

— Отпускам ставите. Свий леко коленете… успокой се.

Банкерът го послуша.

— А сега си поеми дълбоко въздух няколко пъти и си представи колко доволен ще останеш, когато всичко свърши.

Вратите на асансьора се отвориха и те влязоха. Банкерът се опря на стената. Рап направи същото, като раменете им се допряха. Искаше да изглеждат така, сякаш наистина са много близки. Асансьорът се устреми нагоре.

— Откога си в банковия бизнес — попита го Мич и се усмихна.

— Моля те, не ме убивай.

Явно позитивното стимулиране не оказваше никакъв ефект върху Шпейер. Рап се наведе и процеди през зъби в ухото му:

— Ако само още веднъж го повториш… наистина ще те убия. — После отново се изправи и се усмихна. — Трябва само да стоиш мирно и да вдигнеш ръце. За останалото ще се погрижа аз.

След изпълнена с напрежение пауза асансьорът бавно се отвори. Рап се обърна с лице към Шпейер и стисна дръжката на пистолета си. Джобът му беше достатъчно широк, че да стреля от бедро, ако се наложи. Бодигардът с металотърсач беше в средата на коридора. Другият вече се беше отпуснал на стола до стената вляво. Камериерът го нямаше. Мич небрежно огледа цялото помещение, докато банкерът слизаше от асансьора. Набързо сканира двамата бодигардове: ръце, крака, очи.

Дланите им бяха толкова огромни, че докато бръкнеха и извадеха пистолетите си, щеше да мине цяла вечност. Гледаха тъпо с кървясалите си очи. Вероятно бяха пили.

Шпейер разпери ръце като гарван, за да може единият здравеняк да го претърси с металния детектор. Рап застана зад него и обърна лявата си страна към охранителя, докато с дясната стисна скрития в якето пистолет. Бодигардът провери отгоре-отгоре банкера. Рап започна да се обръща на другата страна и се престори, че се загледа в някаква картина. Щом Шпейер свали ръцете си, Мич извади ножа от джоба си и го вдигна.

— Сигурно ще искате да го оставя при вас. — Очите му пробягаха от единия към другия бодигард. Двамата застинаха при вида на ножа. Никой от тях обаче не забеляза пистолета. Рап стреля от бедро. Два куршума за по-малко от секунда. Мъжът на стола беше улучен между очите. Правият му колега падна, улучен точно под дясната вежда. Той направи крачка напред и щеше да падне на пода, ако Рап не го беше подхванал бързо. Убитият тупна на колене и плавно се строполи настрани. Мич вкара още един куршум в главата му и прибра ножа си обратно в джоба.

— Да вървим. — Сграбчи банкера за сакото и го побутна към коридора.

Влязоха в големия хол и завиха вляво. Всичко беше така, както го беше описал Шпейер. Двойната врата на библиотеката и билярдната зала бяха право пред тях. Рап забеляза човешки сенки и дочу гласове. Дръпна Шпейер пред себе си, за да го вижда. Приближиха вратата на стаята отдясно. Рап отмести банкера, за да има чисто огнево поле. Така беше по-изложен на опасност, но не искаше банкерът да направи непредвидено движение и да му попречи на стрелбата.

Гордиевски се беше навел над масата и се канеше да разбие топките със стика. Плешивата му глава лъщеше на светлината на лампата над него. И в този момент погледна към тях. Понечи да предупреди другите, но от устата му не излезе и звук. Куршумът го удари в темето и образува червена точка с размер на монета. Коленете му се подкосиха и брадичката му се удари в ръба на билярдната маса, след което той напълно се скри. Грийн застана от другия край на масата, стиснал с две ръце стика, подпрял с върха брадичката си. Ето го, човекът, който винаги караше другите да вършат мръсната му работа.

Грийн погледна Рап и спокойно изрече:

— Колкото и да са ти платили, аз ще ти дам двойно.

Мич се изсмя и отговори:

— Не се продавам. Имаш пратка от американското правителство, нищожество. — След тези думи стреля по милиардера и го улучи между очите. Грийн падна със стика в ръката. Той се приближи до него и го простреля още три пъти в гърдите.

— Тук всичко е готово — докладва по радиостанцията. — Ще изпратя асансьора. И да се разберем, до един час всичкият боклук трябва да е прибран и опакован.

Банкерът беше пребледнял като тебешир и силно трепереше. Рап се приближи до него.

— Нека това да ти е за урок, Жозеф. Ако си честен с мен и не си навредил на страната ми, с теб подобно нещо няма да се случи. Но, кълна се, ако ме излъжеш или се опиташ да ме изиграеш само веднъж, ще свършиш като тези алчни задници.