Винс Флин
Измяната (28)

27

Ленгли, Вирджиния

Кенеди седеше зад бюрото си и гледаше как Макмахън и Хуарес беснеят от яд. Познаваше много добре и двамата. Не беше необичайно да са толкова ядосани. И Макмахън, и Хуарес много държаха на работата си и подхождаха емоционално към нея. Изненадващото беше, че и двамата бяха ядосани за едно и също нещо. Постовете им изискваха всеки да разглежда ситуацията от своя ъгъл. А тези ъгли невинаги се пресичаха. Това, което Хуарес смяташе, че ще е най-доброто за Америка, невинаги се потвърждаваше в преценката на ФБР. С две думи, работата на Макмахън беше да прилага закона и да разследва онези, които го престъпваха. Работата на Хуарес беше да праща хората си в чужди страни, където те да вербуват агенти, да събират информация, да провеждат тайни операции и като цяло всекидневно да престъпват закона. Между задачите на двете институции съществуваше очевиден конфликт.

Мич Рап някак си беше успял да ги накара да застанат от едната страна, което беше следващата изненада за Кенеди. Мич не се отнасяше с уважение и не се подчиняваше на висшестоящите. Трудно се управляваше. Приличаше на търговеца с най-много продажби в компанията, който често се спречква с мениджъра, закъсняваше за съвещания или изобщо не ги посещаваше, всъщност правеше каквото си поиска. Ръководството му прощаваше всички прегрешения и беше готово да си затваря очите, докато той продължаваше да отбелязва рекорди в продажбите. В почти всяка успешна компания имаше по един такъв човек. Мъже и жени, които работеха най-добре, когато началниците не им се месеха. Умните шефове знаеха, че и за компанията е по-добре да им дадат свобода на действие. В известен смисъл повече от десет години Рап беше този търговец-отличник в ЦРУ. А Хуарес — неговият мениджър. Той не изпитваше лоши чувства към Мич. Сам неведнъж се беше излагал на смъртна опасност по време на тайни операции. Това беше породило между двамата особена връзка, изключително ценна в бюрократична организация, в която деветдесет и девет процента от служителите работеха на бюро. Хуарес уважаваше Рап, дори го почиташе и често зависеше от него в ситуации като сегашната, за да успее поверената му служба там, където другите се проваляха. Проблемът обаче беше, и Кенеди го знаеше, че Мич беше дръзнал да поквари един от ценните му кадри. Ветеранът разузнавач беше въвлякъл Брукс в афера, която все повече придобиваше облика на криминално разследване. Ако аферата се разраснеше, тя щеше да нанесе непоправим удар на Службата за нелегални операции. Дори Хуарес можеше да се лиши от поста.

— Видеозаписът от „Старбъкс“ — каза Макмахън — не е достатъчен като доказателство, за да бъде отправено обвинение към него. Главният прокурор по цял ден си блъска главата върху това. Нали казахте, че е мъж?

— Така е — отвърна Кенеди спокойно. Беше имала почти цял ден, за да обмисли добре ситуацията, но беше развълнувана и позволи на емоциите да повлияят на преценката й. Първо на първо, ядосването заради Рап нямаше с нищо да помогне. Най-малкото след толкова години вече трябваше да го е разбрала. Той щеше да продължи да прави каквото сметне за добре, каквото и да му наредяха от централата.

— Можете ли да го подкрепите с конкретни факти?

— В момента не.

— По дяволите! — Макмахън беше разкопчал синия си раиран костюм, а ръцете му бяха на кръста. На дясното му бедро стърчеше пистолет, значката му беше закачена на колана, над джоба на панталона. По принцип той не носеше със себе си удостоверението от ФБР с размер на паспорт, а само значката. Някои хора се изнервяха, когато забележеха оръжие, и затова той носеше значката така, че да се вижда. — Ще трябва да се постараете малко повече. Пресконференцията започва след по-малко от три часа и ми трябват категорични доказателства. А в момента имам само някакъв надупчен грък, който твърди, че бил отвлечен и измъчван. Положението може да стане много лошо.

„Дали Рап не целеше именно това? — запита се Кенеди. — Да накаже всички, задето са разгласили тайната операция.“

— Нека да влезе Брукс — предложи Хуарес. — Тя със сигурно знае какво става.

— Сигурен ли си? — попита го Айрини.

— И още как. Каза ми, че Мич е наредил да си мълчи. Обещал да се появи след няколко дни и да се погрижи за всичко. През това време тя трябвало да си държи устата затворена.

— Сигурно наистина е казал така, но това не означава, че знае какво е намислил.

— Ами защо за начало просто не ни разкаже какво, по дяволите, се е случило в Кипър? — каза Хуарес.

— А на мен нищо не ми каза — намеси се Макмахън. — Вчера дойде в базата „Андрюс“ с бял микробус под наем. Откъде изникна така и не разбрахме. Очаквахме да слязат от самолет. Хората ми провериха номерата на микробуса. Бил е нает от компания със седалище в Балтимор, която съществува само на хартия. Проверихме и списъка на влезлите в базата коли. Тя е влязла едва пет минути преди предаването на пленника. Обадихме се в имиграционната служба. Те изобщо не разполагат с данни Рап и Брукс да са влезли в страната вчера. Предполагам, че няма да ми кажете под какви имена са пътували.

Кенеди и Хуарес дори не се спогледаха. Двамата поклатиха глави почти едновременно.

Макмахън наведе глава и се хвана за врата. След като помисли, добави:

— Мен не ме засяга как са прекарали този тип от Кипър в Щатите, без да минат през граничния контрол. Но познавам доста хора, които живо биха се заинтересували. Хората в правосъдното министерство вече си задават въпроси. И съм сигурен, че когато заловеният получи правна защита, адвокатът ще поиска да разбере откъде са издавали заповедите и как е станало арестуването. Добавете пресата и ще бъдете в центъра на вниманието на всички, колкото и да не ви се иска. Разбрах, че вече са звънели на журналистите и до края на деня те няма да ви оставят на мира.

„Значи това било — продължи да разсъждава наум Кенеди. — Точно от това се притесняваше Мич. Че могат да бъдат разкрити тактиката и методите ни на работа. Тогава какво в действителност цели той? Да унищожи или да събере доказателства? Или и двете едновременно?“

— Аз предлагам да я повикаме вътре — нетърпеливо повтори Хуарес.

— Брукс ли?

— Да.

— Мисля си, че вие доста грубо си го изкарахте на нея.

Очите на Хуарес щяха да изхвръкнат от изненада.

— Грубо сме си го изкарали на нея? До този момент дори бях твърде мек с нея. Сърбят ме ръцете да вдигна слушалката и да повикам хората от вътрешната служба за сигурност. Да светнат с лампата в очите и да я въртят на полиграфа, докато не откачи.

Кенеди остави очилата си върху кожената папка на бюрото. После постави дланите си точно в средата на гладката кафява повърхност. Тя очакваше Хуарес да отправи подобна заплаха, но се съмняваше дали наистина ще я изпълни. Подобен ход беше нож с две остриета. Службата за сигурност щеше да започне да проверява служебната писмена кореспонденция, в която фигурираше и главният прокурор. От тук до Министерството на правосъдието и ФБР оставаше само една крачка.

— Според мен тя е поставена в много трудна позиция.

— Какво му е трудното да докладваш на прекия си началник?

— Мисля си, че трябва да отстъпим и да погледнем на случилото се от друга гледна точка.

— И каква ще е тази друга гледна точка? — с неприкрит сарказъм попита Хуарес.

Кенеди го стрелна с убийствен поглед и отвърна:

— Гледната точка на Мич.

— Айрини — шефът на нелегалната служба процеди през зъби, — аз уважавам Мич и той има доста заслуги през годините, но този път премина всякакви граници.

— Нищо не разбирам — намеси се в спора Макмахън. — Айрини, ти вчера беше не по-малко ядосана от мен. Защо изведнъж застана на негова страна?

Кенеди се облегна в стола си и погледна през прозореца преди да отговори:

— Вчера реагирах прекалено емоционално и направих грешка.

— Каква грешка?

— Не изказах докрай мнението си на президента.

— Как така?

— Тази публична кампания. — Тя поклати глава. — Толкова скоро… беше лоша идея.

— Мич нали ти е казал, че този тип е виновникът. Със сто процента сигурност. Най-умното беше да го предаде на нас и вие така и постъпихте.

— Можеше да почакаме, трябваше да почакаме още седмица-две или може би трябваше да оставим Мич да оправя проблема.

— Ще се престоря, че не съм чул думите ти — отвърна Макмахън и демонстративно затвори очи.

— Станалото-станало — каза Хуарес. — В момента искам да получа отговори. Готов съм да дам на Брукс последен шанс. Нека я доведем, да изложим какви са възможностите пред нея и да приключваме. Искам да разбера какво толкова се опитва да скрие Мич.

Кенеди изгледа изпитателно Хуарес, след което се обърна към Макмахън.

— Май ще е най-добре да изляза — каза специалният агент от ФБР.

— Като че си прав — отвърна Хуарес.

— Това е без значение.

— Защо? — попита Хуарес.

— Мисля си, че няма да ни каже нищо, но нека опитаме — отговори Кенеди. Наведе се и натисна бутона на интеркома. — Шийла, ако обичаш, покани госпожица Брукс да влезе.

Тя стана и посочи канапето и столовете срещу бюрото. Хуарес я погледна неодобрително.

— Първо ще опитаме културно и цивилизовано — отговори Айрини.

— Много добре — изръмжа той. — Тогава ти играй доброто ченге. Скип нека да е лошото ченге. Аз ще съм си просто побеснелият шеф. При сегашното ми емоционално състояние няма да ми е много трудно.