Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (5)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

На добър час, младежи благородни!…

И вам, смелчаци млади! Поделете

съвета ми поравно помежду си!

С дележа той цената си не губи —

ще стигне и за двете ви страни.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Кралю, дано когато се завърнем,

добили боен опит във чужбина,

ви сварим оздравял!

 

КРАЛЯТ

                Не вярвам в туй,

макар сърцето още да отрича,

че мощната зараза, обсадила

снагата ми, проникнала е в него.

На добър час! Каквото и да стане,

чеда се покажете на достойни

французки благородници, та тази

Италия, запазила от Рим

единствено упадъка, да види,

че не за да ухажвате честта,

сте там отишли, а със нея в брак

да встъпите завинаги! Там, гдето

най-върлият търсач се е отказал,

търсете и намирайте, така че

да екне славата ви по света!

Е, тръгвайте!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                На вашата повеля

покорно да е здравето, кралю!

 

КРАЛЯТ

И с италианките нащрек бъдете!

Говорят, че пред тяхната усмивка

французкият език не знаел „не“.

Преди да сте постъпили на служба,

не падайте във плен!

 

ПЪРВИ и ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                И туй ще помним.

 

КРАЛЯТ

На добър час!

                Подкрепяйте ме, моля!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Да идвахте със нас и вие, графе!

 

ПАРОЛ

Горкичкият! Вината не е в него.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Като войната няма друго!

 

ПАРОЛ

                        Няма.

В живота си видял съм не една.

 

БЕРТРАМ

Държат ме тук и ме залъгват само

със разни „млад си“, „друг път“, „догодина“!

 

ПАРОЛ

Тогава какво чакаш? Измъкни се!

 

БЕРТРАМ

Герой салонен искат да ме правят,

с подметките си да им лъскам пода,

додето славата разграбят други

и шпагите за танците останат^[11]!

Кълна се в небесата, ще избягам!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Такова бягство носи чест!

 

ПАРОЛ

                        Стори го!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Ако ви трябва помощ, аз съм тука.

Довиждане!

 

БЕРТРАМ

                Така се сраснах с вас,

че таз раздяла сякаш ме разкъсва.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Е, сбогом, капитане!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Привет, месье Парол.

 

ПАРОЛ

Благородни герои, моят меч е сродник на вашите! Две думи само, о, блестящи, искрометни смелчаци! В Спинийския полк ще срещнете един капитан на име Фалшио. Той носи белег — спомен от бой — тук, на лявата буза. Ето този меч му го остави. Предайте му, че съм жив и здрав и чуйте го какво ще ви каже за мен!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Ще го направим, капитане!

 

ПАРОЛ

Да ви закриля Марс, новоизлюпени храбреци! (Към Бертран.) А ти какво ще правиш?

 

БЕРТРАМ

Оставам в кралската свита.

 

ПАРОЛ

Разшири кръга на своята любезност към тези двама! Ти не напусна границите на хладното сбогуване. Засвидетелствай им малко повече сърдечност, защото те са просто живи брошки, кацнали върху шапката на Времето. По него те дават пример как се пристъпва, яде, говори съгласно излъчванията на най-модерната звезда и трябва човек да ги следва, па макар и дяволът да води танца им! Настигни ги и се сбогувай малко по-топло!

 

БЕРТРАМ

Отивам!

 

ПАРОЛ

Славни хлапета са и ще се научат да въртят меча!

 

ЛАФЬО (коленичи)

Простете на слугата си, кралю,

за странната му вест!

 

КРАЛЯТ

                        Ще му простя,

като го видя прав.

 

ЛАФЬО

                Тогава ето

един и прав, и опростен! Бих искал

за прошка вас да видя коленичил

пред мене и след туй по моя воля

изправил се на крак!

 

КРАЛЯТ

                Да би могло,

главата бих ти счупил, за да имам

защо да коленича!

 

ЛАФЬО

                Аз на вас пък

ще я подложа сам… Но, господарю,

изслушайте ме! Искате ли вие

да се простите с болестта си?

 

КРАЛЯТ

                        Не.

 

ЛАФЬО

А, гроздето е кисело, разбирам!

Но ако моят царствен кум Лисан

достигнал би до неговата сладост,

той би си зобнал, мисля. Или не?

Аз зная един лекар, който може

живот да вдъхне в камъка студен,

скалата да раздвижи, да накара

ваше величество да заиграе

канарски танц^[12], от гроба да събуди

самия крал Пипин^[13]… какво говоря?…

той даже Карл Велики^[14] би накарал

перо да грабне, за да съчини

любовен стих до нея!…

 

КРАЛЯТ

                        Как „до нея“?

 

ЛАФЬО

Така, защото лекарят е „тя“.

И тази „тя“ е в столицата вече

и стига вий да искате… Кълна се,

ако сериозната си мисъл мога

да ви предам с такава лека реч,

говорих с една лекарка, която

със свойта младост, ученост и мъдрост

внуши ми удивление, което

не бих отдал на слабостта си само.

Кралю, узнайте за какво дошла е,

пък смейте се след туй!

 

КРАЛЯТ

                        Добре, Лафьо,

извикай това чудо, та на него

да се почудим с теб или на теб —

задето си се чудил тъй на него!

 

ЛАФЬО

Ний пак ще си говорим, и то скоро!

 

КРАЛЯТ

Все тези дълги уводи към нищо!

 

ЛАФЬО

Елате, драга!

 

КРАЛЯТ

                Сякаш е крилат!

 

ЛАФЬО

Елате! Обяснете мисълта си

пред негово величество! Ликът ви

е на изменник гузен, но такива

изменници за него не са страшни.

Като Пандар^[15] по своднически сбрах ви

и ви оставям тук. На добър час!

 

КРАЛЯТ

Желаела си нещо да ни кажеш,

красавице?

 

ЕЛЕНА

                Да, светли господарю.

Великият медик Жерар Нарбонски

бе мой баща.

 

КРАЛЯТ

                Познавах го.

 

ЕЛЕНА

                        Тогаз

пред вас ще е излишно да го хваля.

На смъртното си ложе той ми даде

сред многото рецепти една главна,

която — като най-безценен плод

на своите познания и опит —

тържествено ми завеща да пазя

като окото си. Сега, узнала,

че вие, господарю, сте засегнат

от същата злокачествена болест,

върху която има пълна власт

лекарството на татко ми, аз дойдох,

смирена поданичка, да предложа

целебната му мощ и свойте грижи

на краля си.

 

КРАЛЯТ

                Благодаря, девойко,

но как да ти повярваме, че можеш

да изцериш един недъг, пред който

цял лекарски колегиум е казал,

че в случаи подобни е безцелна

човешката намеса? Не, не бива

дотам да замъгляваме ума си

с безумни упования, че свойта

отказала на учените болест

да хвърляме в ръцете на баячи;

дотам да унижаваме честта си,

че да прибягваме до шарлатанства

с надеждата дано помогнат те

там, дето няма помощ въобще.

 

ЕЛЕНА

Дълга си аз изпълних, господарю,

и таз награда за труда ми стига.

Не ви натрапвам своите услуги

и тръгвам си със скромната молба

да ме запомните не с лоша мисъл.

 

КРАЛЯТ

Неблагодарник само би отказал

на таз молба. Ти помощ ни предложи

и ний сме ти признателни тъй, както

е болният, разбрал, че иде краят,

към тез, които здраве му желаят.

Но туй, което аз съзнавам зряло,

девойче, ти не си и подозряло —

наивно е да вярват във сполука

болник без мощ и лекар без наука.

 

ЕЛЕНА

Не може опитът вреда да стори,

на който тъй отчаяно говори.

Бог често чудеса, в мощта си блага,

на немощни оръдия възлага:

според писанието мъдростта

говорела е с детските уста

пред учени, от нея удивени,

то казва как, от пясъци родени,

избликвали са в миг реки огромни

като морета; и морета помни

по чудо как пресъхвали са в миг,

учудвайки владетеля велик.

Кралю, в живота толкоз често туй е:

да чакаме очакваното всуе,

а другото, недавало надежда,

по чудо изведнъж да се нарежда!

 

КРАЛЯТ

Достатъчно! Върви си, млада моме!

Услугата не се заплаща, щом е

отказана. Върви! Благодаря ти.

 

ЕЛЕНА

И тъй грешим в живота много пъти.

Две думи, един дъх — и отклонена

намесата, от горе вдъхновена!

По свой закон решават небесата,

не както нас, които за нещата

по видимото сметки правим само;

затуй е самомнение голямо

да виждаме ръка човешка, гдето

намесил се е пръстът на небето.

Изпитайте, от все сърце ви моля,

не мен, кралю, а Божията воля!

Не съм аз шарлатанка и знахарка,

словата си претеглям с точна мярка:

не е таз ваша болест нелечима

и мойто средство власт над нея има!

 

КРАЛЯТ

Я гледай! И какъв е твоят срок?

 

ЕЛЕНА

Ако на двама ни помогне Бог,

преди на Феб^[16] конете втори път

златистия си плам да извъртят,

Вечерницата втори път преди

да топне лампа в сънени води;

за двайсет и четвърти път моряка

преди в часовника си да дочака

да изтекат зрънцата, болестта ви

ще излети и здрав ще ви остави!

 

КРАЛЯТ

А ако не, какво залагаш ти,

девойко смела?

 

ЕЛЕНА

                Да ме сполети

позор и срам! По градските площади

да ме клеймят във шутовски балади

и гонена със вик на всяка крачка,

в мъчения да свърша като врачка!

 

КРАЛЯТ

Във нежния ти глас, девойко, чух

могъщо да тръби небесен дух,

и ето ме, повярвал в мит набожно

на туй, което смятах невъзможно!

Животът скъп е в твойте млади дни,

защото туй, което той цени —

девича прелест, свежест, храброст, ум,

ти имаш го в щастливия си друм,

а който всичко туй залага в миг,

безумец е или голям медик.

Цери ме, млада лекарко, но знай:

за теб е смъртоносен моят край!

 

ЕЛЕНА

Не спазя ли обета си във срока,

да имам за награда смърт жестока,

но в случай че балсамът ми надвие,

с каква цена ще го платите вие?

 

КРАЛЯТ

Сама кажи я!

 

ЕЛЕНА

                И ще я получа?

 

КРАЛЯТ

Небето инак сам да си заключа!

 

ЕЛЕНА

Кралю, ще ме венчаете тогаз

за тоз, когото ви посоча аз.

Далеч от мен е всяка мисъл дръзка

със кралска кръв да пожелая връзка

със цел да видя чрез изнуден брак

над ниското си име царствен знак,

но знайте, че на мен сте обещали

кого да е от своите васали!

 

КРАЛЯТ

Да бъде тъй! Ти само изцери ме

и твое ще е неговото име!

Сама определи си краен час —

отдавам се на грижите ти аз!…

Би трябвало за тебе и за цяра —

макар че и така ти имам вяра —

да чуя още: да ми разясниш

отде си, кой доведе те в Париж;

но виждам те, че благо същество си

бъди благословена без въпроси!…

Крепете ме!… Ако успееш ти,

по кралски твоят крал ще ти плати!