Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (20)

Четвърта сцена

 

ЕЛЕНА

И поръчител мой за туй, че вие

не ще пострадате, ще бъде сам

един от най-великите монарси

на християнството, пред чийто трон,

за да постигна свойта цел, ще трябва

да падна на колене. Неотдавна

услуга му направих аз, която

в сърцето на татарин би могла

да посади признателност. Узнах,

че кралят е в Марсилия — дотам

ще стигнем лесно. Трябва да ви кажа,

че моят мъж ме смята за умряла

и със разпускането на войската

ще тръгне за към къщи си, където

със помощта на краля и Небето

ще бъдем преди него.

 

ВДОВИЦАТА

                О, госпожо,

до днеска не сте имали по-вярна

служителка от мен!

 

ЕЛЕНА

                А вие, драга —

приятелка, по-щедра и готова

да ви възнагради! Небето горе

ме е създало, зестра за да дам

на дъщеря ви, също както нея

определило е да ме сближи

със моя мъж. О, тез мъже чудати,

намиращи в отбягваното сладост,

когато лековерната им похот

скверни нощта, като погрешно взима

жена омразна за жена любима!

Но друг път за това… От вас, Диана,

ще искам още малко зарад мен

да се помъчите.

 

ДИАНА

                Кажете само —

готова съм да срещна смъртни мъки

заради вас!

 

ЕЛЕНА

                Благодаря ви, драга,

но сигурна съм, пролетта е близка

и розовата шипка ще разцъфне

така гальовна, както беше злобна

с бодлите си до днес! Но да вървим!

Колата чака. Времето лети.

След дъжд и гръм лазурите сияят.

Добро е всичко, щом добър е краят!