Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (7)

Трета сцена

 

ЛАФЬО

Разправят, че времето на чудесата било минало. Имаме философи, които изнамират прости, земни причини за всичко свръхестествено и необяснимо. И ето ни, че укрепили се зад мнимата наука, взимаме за дреболии неща, които би трябвало да ни вдъхват тайнствен трепет.

 

ПАРОЛ

Подобно чудо не е виждал нашият век!

 

БЕРТРАМ

Така е!

 

ЛАФЬО

Когато от него бяха вдигнали ръка всички лекари…

 

ПАРОЛ

И аз това казвам! От всички школи — и на Гален^[18], и на Парацелз^[19]!

 

ЛАФЬО

… всички светила на медицината…

 

ПАРОЛ

Точно така! Аз какво казвам?

 

ЛАФЬО

… със заключението „безнадежден“…

 

ПАРОЛ

Именно! И „осъден на…

 

ЛАФЬО

… кратък живот и близка смърт“…

 

ПАРОЛ

Точно тъй! Взехте ми думата от устата!

 

ЛАФЬО

… Аз смело мога да кажа, че ние имаме пред себе си небивало чудо!

 

ПАРОЛ

Ни повече, ни по-малко! И ако човек го иска черно на бяло, ще може да го прочете в това, вашето… как беше?

 

ЛАФЬО (чете)

„Една проява на небесно въздействие посредством земно оръдие.“

 

ПАРОЛ

Това е! Точно така бих го нарекъл и аз!

 

ЛАФЬО

И ето го сега по-весел и пъргав от делфин! Ей Богу, със всичкото ми уважение…

 

ПАРОЛ

Истинско чудо! Чудо на чудесата! Както и да го тълкуваш, това си е! Трябва човек да е велик нечестивец, за да отрече, че тука е действувала…

 

ЛАФЬО

… десницата Божия!

 

ПАРОЛ

Само тя! Аз какво казвам?

 

ЛАФЬО

И то чрез една безсилна…

 

ПАРОЛ

… и крехка пратеница! Велика сила, чудотворна мощ, която не само изцери краля ни, но може да ни бъде от полза и в друго, така че да възбуди…

 

ЛАФЬО

… всеобщата ни благодарност!

 

ПАРОЛ

Точ в точ моите думи! Добре го казахте… Кралят иде!

 

ЛАФЬО

И съвсем „lustig“^[20], както казват холандците! Покрай нея ще харесвам всички моми, докато ми остане един зъб в устата! Той може да изтанцува с нея една куранта^[21] като нищо!

 

ПАРОЛ

Mor du vinager^[22]! Че това е Елена!

 

ЛАФЬО

Ей Богу, тя е!

 

КРАЛЯТ

Извикайте придворните ми тук!

О, моя изцелителко, седни

до бившия си болен, който с тази

ръка, чиято сила ти възвърна,

ти потвърждава дара обещан,

очакващ само името си!

                        Тъй!…

Красавице, виж този пъстър сбор

от знатни юноши, върху които

аз имам власт на крал и на настойник.

Един сред тях си избери, дете,

на мен не могат да откажат те!

 

ЕЛЕНА

На всички тук, щом пламне в тях любов,

жени добри и хубави желая…

на всички, да, освен на едного.

 

ЛАФЬО

Аз своя дорест с късата опашка

бих дал — със сбруята му, — за да имам

зъби тъй бели и брада тъй нежна

като на тез момци!

 

КРАЛЯТ

                На всеки тук

бащата е от стар и знатен род.

Добре ги поогледай!

 

ЕЛЕНА

                        Господа,

небето изцери чрез мене краля…

 

МЛАДЕЖИТЕ

Да, знаем и го славим зарад теб!

 

ЕЛЕНА

… Мома аз проста съм и не богата

освен с това, че просто съм мома…

Аз вече съм готова, господарю!

Страните ми говорят: „Руменеем,

защото мъж избираш, но при отказ

ще бъдем до смъртта ти смъртнобледи!“

 

КРАЛЯТ

Избирай ти, и който те отблъсне,

от моето сърце ще се откъсне!

 

ЕЛЕНА

Диано, твоят храм напускам строг!

Към теб, Амур, от този миг мой Бог,

отправям се!

                Добра ли съм за вас?

 

ПЪРВИ МЛАДЕЖ

И питате?

 

ЕЛЕНА

                Благодаря тогаз.

 

ЛАФЬО

Все пак това е по-добре, отколкото да си заложил живота си на зар и да хвърлиш едно и едно.

 

ЕЛЕНА (към Втори младеж)

Пред гордия ви поглед, господине,

на моите устни всяко слово стине.

Дано Амур ви прати някой ден

по-умна и по-хубава от мен!

 

ВТОРИ МЛАДЕЖ

От вас? Не вярвам!

 

ЕЛЕНА

                О, и многократно!

Успех желая. Беше ми приятно.

 

ЛАФЬО

И се отказват? Да ми бяха синове, щях да ги нашибам здравата или щях да ги пратя на султана, да му пазят харемите като евнуси!

 

ЕЛЕНА (към Трети младеж)

Не се плашете, рицарю, така!

Не ще поискам вашата ръка.

По-хубава от мене би могло

да си намери вашето легло!

 

ЛАФЬО

Тези младежи са сякаш снежни човеци! Отказват се един след друг! Не е възможно да имат бащи французи — сто на сто са английски копелета!

 

ЕЛЕНА (към Четвърти младеж)

Вий млад сте, здрав, красив! Не, мъж такъв

не заслужава син от моя кръв!

 

ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖ

Красавице, не съм съгласен с вас!

 

ЛАФЬО

Остана само един. За твоя баща поне зная, че е пил вино, но ако ти не си ветрогон, аз съм на четиринайсет години! Познах те веднага!

 

ЕЛЕНА (към Бертрам)

Да кажа, че ви взимам, аз не смея,

но давам се на вас, за да живея,

до гроб послушна вам!… Това е той!

 

КРАЛЯТ

Така да е! Вземи я, сине мой!

 

БЕРТРАМ

На тази мъж да бъда? Господарю,

ще разрешите по такъв въпрос

да питам собствените си очи!

 

КРАЛЯТ

Не знаеш ли какво направи тя

за твоя крал?

 

БЕРТРАМ

                Да, знам го, господарю,

ала не знам защо по таз причина

аз трябва да я взимам за жена!

 

КРАЛЯТ

Тя вдигна ме от смъртния ми одър!

 

БЕРТРАМ

И затова, че вдигнала е вас,

вий искате да понижите мене?

Познавам я. Баща ми я изхрани.

Да встъпя в брак със дъщеря на лекар?

За нищо на света, пък ако ще

това презрение да ме съсипе!

 

КРАЛЯТ

Това, което ти презираш в нея,

е ниският й ранг, а него аз

могъл бих да поправя. Колко чудно,

че щом се смеси кръв от едного

със кръв от друг, не са различни те

по цвят, по гъстота, по топлина,

а въпреки това във обществото

делим ний кръв от кръв! Ако е тя

самата добродетел и затуй, че

е дъщеря на лекар, я отблъсваш,

отблъсваш ти за някакво си име

самата добродетел. Размисли!

Най-ниският по ранг достоен става,

когато с подвиг си заслужи слава,

а никаквецът с най-висока степен

прилича на мехур великолепен.

Доброто е добро, а злото — зло,

без разлика на герб и потекло,

и ти търси ги в личните черти,

а не във титли, не във грамоти!

Тя умна е, красива, млада, мила

и всичко туй е пряко наследила

от майката Природа. И това е

честта, която и блести, и трае;

а срамна чест е таз, когато само

се перчи някой с потекло голямо,

невзел от него нищо! Наследена,

честта, уви, увяхва в два-три дена;

пък и какво е тя? Безчестен роб,

трофей гръмлив над често низък гроб,

а често ням там, дето във забрава

лежат достойни кости! Е, тогава?

Нима ще трябва още да я хваля?

Харесваш ли я? Другото от краля:

тя носи ти ума и чара свой —

земи и чест ще й прибави той!

 

БЕРТРАМ

Не мога и не ща да я обикна!

 

КРАЛЯТ

Но можеш, без да щеш, да си пострадаш!

 

ЕЛЕНА

Аз радвам се, че вий сте здрав, кралю.

За другото недейте има грижа.

 

КРАЛЯТ

Честта ни е заложена и трябва

да упражним върховната си власт!

Вземи ръката й, хлапе надменно,

незаслужаващо такъв подарък,

отблъснало и нейната заслуга,

и нашата любов; непроумяло,

че ако пръст на блюдото й сложим,

ще хвръкне твойто блюдо, че ний можем

да посадим честта ти, гдето нам

угодно е! Скърши надменността си

пред този, който иска ти доброто!

Не слушай свойта гордост, а веднага

заради свойто собствено добро

стори това, което се изисква

от твоя дълг и нашата повеля!

Ако ли не, от своята закрила

ще те изхвърля в пагубния шемет

на сляпата ти възраст и по тебе

във името на справедливостта

ще пусна кралската си неприязън

без капка жал! Аз чакам! Отговаряй!

 

БЕРТРАМ

Простете, господарю! Поверявам

съдбата си на вашите очи!

Като помисля колко чест и знатност

се струпват там, където вий решите,

аз виждам, че оназ, която считах

неблагородна — облагородена

от вашата похвала, става в миг

тъй благородна, както ако беше

от древен род.

 

КРАЛЯТ

                Вземи я за ръката

и й кажи, че отсега е твоя,

пък аз ще сторя зестрата й равна

на твоето богатство, ако не

и по-голяма.

 

БЕРТРАМ

                Взимам й ръката!

 

КРАЛЯТ

Доброто щастие и милостта ни

усмихнати да срещнат този брак,

чието съчетание ще стане

днес още и преди да падне мрак!

Додето всички гости се сберат,

ще чакат празненството и пирът…

От твойта обич нашата зависи —

щом лош си мъж, към нас изменник ти си!

 

ЛАФЬО

Ей вие, господине, една дума!

 

ПАРОЛ

Какво желаете, уважаеми?

 

ЛАФЬО

Вашият господар и патрон направи добре, че сви навреме знамената.

 

ПАРОЛ

Свил знамената? Кой господар? Какъв патрон?

 

ЛАФЬО

Вашият. Или ви говоря на чужд език?

 

ПАРОЛ

Говорите ми на груб език, който води към кръвопролитни следствия. „Мой господар“!

 

ЛАФЬО

Да не би да сте равен на Русильонския граф?

 

ПАРОЛ

На него! На всеки граф! На кой да е!

 

ЛАФЬО

На всички „кой да е“ искаш да кажеш! Има разлика между другар на граф и слугар на граф.

 

ПАРОЛ

Твърде стар сте, господине! Жалко, че сте твърде стар!

 

ЛАФЬО

Ще ти кажа, господинчо, че аз съм още мъж, какъвто ти няма да станеш, колкото и да старееш.

 

ПАРОЛ

Не мога да извърша това, което бих могъл лесно да извърша!

 

ЛАФЬО

Слушай, ти! Понеже се бяхме срещали само на трапеза, и то всичко два пъти, взех те за неглупав човек. Ти доста увлекателно надуваше платната на своите пътешествия и аз затворих едно око. Но тези шарфове и ленти по тебе ми подсказваха настойчиво, че няма да си кораб с голяма вместимост. Сега те виждам целия и не ще скърбя много, ако изчезнеш от хоризонта ми. Добър си само да те измъкнат на сухо, но материалът ти няма да плати усилията.

 

ПАРОЛ

Ако не те закриляше възрастта ти, старче!…

 

ЛАФЬО

Не се увличай много в гнева си, да не ускориш проверката, която аз… Хайде, от мене да мине, кокоша душо! Прощавай, виждам те като през остъклено прозорче. Дай ръка!

 

ПАРОЛ

Господине, не мога да приема такова нечувано оскърбление!

 

ЛАФЬО

Но аз ти го давам от все сърце, защото си достоен за него!

 

ПАРОЛ

Не съм го заслужил, господине!

 

ЛАФЬО

Как не! До последния грам — и аз няма да си взема обратно нито зрънце!

 

ПАРОЛ

Добре, ще почерпя ум от нашата среща.

 

ЛАФЬО

И ще трябва да почерпиш мене за него, защото доста ти липсва. Ако те стегне някой с тези твои шарфове и връзки и ти хвърли един добър бой, ще разбереш какво значи да се пъчиш с връзките си, без да си помниш боя! Все пак добре е, че се запознахме или по-точно, че те опознах — така, като стигнеш до съда, ще мога да кажа: „Зная го този никаквец!“

 

ПАРОЛ

Господине, вие подлагате на твърде голямо изпитание моето търпение!

 

ЛАФЬО

Бих искал то да е за тебе адска мъка, а твърдостта ми — вечна! Но твърдостта ми е минала, както аз сега ще мина край тебе със скоростта, която годините ми позволяват.

 

ПАРОЛ

Чакай, чакай, ти имаш син! Той ще ми плати за това унижение! Гаден, мръсен, подъл, надут дворянин! Само търпение! Срещу ръжен не се рита, но щом ми падне сгода, ще му дам да разбере, ако ще да е двоен и троен благородник! И тогава ще обърна на възрастта му толкоз внимание, колкото на… Ще го пребия от бой, само да го срещна.

 

ЛАФЬО

Ей, ти, чу ли новината? Твоят господар и патрон е венчан. Имаш си сега и господарка.

 

ПАРОЛ

Покорно моля ваше благородие да бъде по-сдържан в обидите си спрямо мене. Той е мой покровител, но аз съм слуга само на едного горе.

 

ЛАФЬО

На Бога?

 

ПАРОЛ

Да, господине.

 

ЛАФЬО

На сатаната си ти слуга! Защо си си кръстосал ръкавите с тези ленти, да не си ги сбъркал с крачолите си! Къде си видял слуги да се обличат така? Да си беше сложил и дирника на мястото на носа! Честна дума, ако бях само с два часа по-млад, щях да те пребия от бой! Ей Богу, ти си движещо се оскърбление за всеки, който те види, и би трябвало от всекиго да отнесеш по един отделен пердах! Ти за това сигурно си и създаден — за да се упражняват хората върху мутрата ти.

 

ПАРОЛ

Това са тежки и незаслужени обиди, господине!

 

ЛАФЬО

Хайде, хайде! Бой си ял в Италия за кражба на едно нарово зърно. Ти си скитник, а не пътешественик! И се държиш с дворяните и високопоставените лица много по-нагло, отколкото позволяват твоето потекло и личните ти качества. Не заслужаваш да си хаби човек думите за тебе, инак бих те нарекъл „негодник“. Оставям те.

 

ПАРОЛ

Добре, много добре, щом било така! Добре, много добре! Нека остане между нас засега!

 

БЕРТРАМ

Загубен съм! Осъден до живот!

 

ПАРОЛ

Какво ви има, гълъбче?

 

БЕРТРАМ

                        Заклех се

тържествено във храма, ала няма

да спя със нея!

 

ПАРОЛ

                Казвайте! Да чуем?

 

БЕРТРАМ

Венчаха ме, Парол! Ала ще ида

в Тоскана на война, но няма с нея

да легна никога!

 

ПАРОЛ

                Таз куча дупка,

таз яма, Франция, не е достойна

за мъжката ни стъпка! На война!

 

БЕРТРАМ

Получих току-що това писмо

от майка си. Не съм го чел.

 

ПАРОЛ

                        Ще чака!

Да тръгваме! Веднага! На война!

Затворена в калъф държи честта си

тоз, който мъжки сили похабява

със свойта фуци-муци, вместо с тях

със шип във хълбока да спира скока

на бойния си кон! Далеч оттук!

Ний кранти сме, додето киснем в таз

конюшня Франция! На път! На път!

 

БЕРТРАМ

Решено! Ще я пратя у дома.

На майка си ще пиша, че я мразя

и затова избягал съм. На краля

ще кажа пак с писмо това, което

не смея да му кажа във очи,

а с дара му ще се обмундировам

за славните италиански битки.

По-драга е най-страшната война

от хладен дом с необична жена!

 

ПАРОЛ

Дано не е capriccio^[23] нетрайно!

 

БЕРТРАМ

Не е! Ела! Да се приготвим тайно!

Ще тръгнем с нея утре сутринта:

към битки — аз, а тя — към самота!

 

ПАРОЛ

Отлично! Туй се казва дух юначен!

Да бягаме? Рай брачен — пъкъл мрачен!

Върнете й го! Този свят е кръг!

Не може кралят вас така… Но млък!