Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (6)

Втора сцена

 

ГРАФИНЯТА

Ела насам, господинчо. Сега ще проверя доброто ти възпитание.

 

ШУТЪТ

Ще се окажа добре хранен и зле възпитан, господарко. Знам си, ще ме изпратите най-много до кралския двор.

 

ГРАФИНЯТА

„Най-много“? Че кое място е за тебе високо, щом се изказваш така презрително за двора. „Най-много до кралския двор“, виж го ти!

 

ШУТЪТ

Искрено казано, господарко, човек, ако си има от Господа малко обноски, може да се измъква в двора от всяко положение. За да не е способен да подгъва крак, да смъква шапка, да си целува ръката^[17] и да си затваря устата, човек трябва да няма крака, ръце, устни и дори шапка, а такъв, то се знае, в двора не може да служи. Колкото за мене, аз имам един отговор, добър за всекиго.

 

ГРАФИНЯТА

Много щедър ще е, щом задоволява всички въпроси!

 

ШУТЪТ

Той е като бръснарския стол, който приляга на всички задници — дебели, остри, плоски, криви — изобщо на всякакви. Въпрос щом е, моят отговор му приляга!

 

ГРАФИНЯТА

И точно?

 

ШУТЪТ

Съвсем точно! Като монета на адвокатска длан, като косопас на дърта фльорца, като Томова шепа на Мегина гръд, като мазен млин на ден пред пости, като селски танц на майски празник, като гвоздей на дупката си, като хапльо на рогата си, като драка-жена на кавгаджия-мъж, като здрав монах на млада монахиня, като месна плънка на свинско черво!

 

ГРАФИНЯТА

И на всички въпроси?

 

ШУТЪТ

На всички — който и да ме пита, от най-високия дук, та чак до стражаря!

 

ГРАФИНЯТА

За да отговаря на толкоз въпроси, твоят отговор трябва да е ужасно дълъг.

 

ШУТЪТ

Една дреболия, ако го погледнем строго научно. Сега ще го чуете целия, от игла до конец. Запитайте ме дали не съм придворен! Няма да ви навреди, ако го научите.

 

ГРАФИНЯТА

За да се върна в детските дни — ако това би било възможно! — ще ти задам един глупав въпрос, та дано стана умна от този твой отговор… Простете, господине, не сте ли придворен?

 

ШУТЪТ

Боже мой, господине!… Ето как лесно се измъква човек. Продължавайте, още сто такива!

 

ГРАФИНЯТА

Моля ви, господине, имайте в мое лице един искрен приятел!

 

ШУТЪТ

Боже мой, господине!… Смело, смело! Продължавайте!

 

ГРАФИНЯТА

Боя се, господине, че това скромно ястие едва ли ще ви хареса!

 

ШУТЪТ

Боже мой, господине!… Не спирайте! Изпитвайте ме още и ще видите!

 

ГРАФИНЯТА

Струва ми се, господине, че вие неотдавна бяхте добре нашибан?

 

ШУТЪТ

Боже мой, господине!… Още, още! Не ме щадете!

 

ГРАФИНЯТА

Е, как? Докато те шибат, викаш „Боже мой, господине!“, а после: „Още, още! Не ме щадете“? Все пак твоето „Боже мой, господине!“ отговаря точно на камшика и ти ще имаш подходящ отговор, когато той позапита за нещо гърба ти.

 

ШУТЪТ

Ах, за първи път моят отговор се проваля! Виждам, че нещата могат да траят дълго, но никога вечно.

 

ГРАФИНЯТА

Но аз се показвам твърде учтива домакиня към Времето, развличайки го със шутовски забави.

 

ШУТЪТ

Боже мой, госпожо!… Ето пак прилегна добре.

 

ГРАФИНЯТА

Приключвай! Дръж това и го предай

в ръцете на госпожица Елена!

Да отговори бързо! Занеси

привети на роднините и графа!

Не те товаря с много.

 

ШУТЪТ

С много привети ли?

 

ГРАФИНЯТА

С много поръчки, глупако! Разбрахме ли се по всичко?

 

ШУТЪТ

Де да беше и по онази работа… Ще бъда там преди краката си!

 

ГРАФИНЯТА

И тук — също тъй бързо!