Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (4)

Трета сцена

 

ГРАФИНЯТА

Сега мога да ви чуя. Какво ще ми кажете за моята възпитаница?

 

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ

Госпожо, бих искал грижите, които положих, за да ви задоволя, да са вече вписани в книгата на досегашните ми заслуги, защото, когато изтъкваме заслугите си сами, накърняваме своята скромност и помрачаваме техния блясък.

 

ГРАФИНЯТА

Какво дири този мошеник тук? Вън, глупако! Не вярвам на всички оплаквания от твои пакости. Макар че това е чисто нехайство от моя страна, защото те знам достатъчно глупав, за да ги замислиш, и ловък, за да ги извършиш.

 

ШУТЪТ

Господарко, вие знаете, че аз съм само един нещастен бедняк.

 

ГРАФИНЯТА

Добре. Е?

 

ШУТЪТ

Не, господарко, да си бедняк не е толкоз добре, макар мнозина богаташи да ги чака пъкълът; но ако ваша светлост ми разреши да се венчая, ние с моята Изабела ще сторим, каквото ни е по силите.

 

ГРАФИНЯТА

Искаш да стигнеш до просяшка тояга?

 

ШУТЪТ

Не, но тоягата ми го проси, господарко.

 

ГРАФИНЯТА

Вече си трудно поносим!

 

ШУТЪТ

Но добре ще е, ако Изабела понесе и стане трудна от мене. Както се знае, „служба на чуждо — свое не ражда“, и аз си мисля, че докато не ми се роди нещо свое, ще бъда все вън от небесната милост — нали децата са Божа благословия!

 

ГРАФИНЯТА

Значи искаш да се жениш заради тях?

 

ШУТЪТ

И заради плътта си, господарко. Тя ме тласка, а човек, като го тласка дяволът, върви, няма как!

 

ГРАФИНЯТА

Значи затуй повдигаш въпроса?

 

ШУТЪТ

Той се повдига сам, господарко, но, честна дума, имам и други причини, по-благочестиви.

 

ГРАФИНЯТА

А може ли светът да ги узнае?

 

ШУТЪТ

Аз, господарко, съм грешил много — като вас и всички от плът и кръв — и искам да се оженя и да се покая.

 

ГРАФИНЯТА

Да се покаеш за греховете си или да се разкаеш за женитбата?

 

ШУТЪТ

Освен това нямам приятели и се надявам, че ще се сдобия с такива покрай жена си.

 

ГРАФИНЯТА

Тези приятели ще са ти първи неприятели, глупако.

 

ШУТЪТ

Плитка сте, госпожо, по въпроса за приятелите, защото тези хитреци ще идат да вършат онази работа, която на мен ще е дотегнала. Който оре моята нива, ми спестява впряга, а оставя целия добив за мене. Ако аз за него съм рогат добитък, той пък е за мене ратай. Който доставя радост на жена ми, радва моята плът и кръв, който радва моята плът и кръв, обича моята плът и кръв; който обича моята плът и кръв, е мой приятел; ergo, който целува жена ми, е мой приятел. Ако хората приемаха да са това, което са, нямаше да се плашат от брака; защото младият пуритан Месон и дъртият папист Рибон^[7], може да имат различни мисли в мозъците, но челата им са еднакво украсени, така че в църковните си спорове биха могли да се кюскат не по-зле от рогачите в гората.

 

ГРАФИНЯТА

Ти така ще си умреш — сквернословец и лъжец.

 

ШУТЪТ

Мъдрец искате да кажете, господарко, и който стига до мъдростта по най-късия път:

        „Отдавнашен е тоз куплет,

        но и сега на мода:

        жените идат по късмет,

        рогата — по природа!“

 

ГРАФИНЯТА

Махай се, драги! Друг път ще си поговорим по-дълго.

 

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ

Бихте ли му казали, госпожо, да повика госпожица Елена при вас? Бях почнал да ви говоря за нея.

 

ГРАФИНЯТА

Ей, ти! Кажи на младата госпожица, че искам да й говоря. На Елена, да не сбъркаш!

 

ШУТЪТ

„Нима — тя рече, — падна Троя

сред плам и кръв, и вик,

мъже-глупци, заради тоя

примамлив женски лик^[8]?

 

Сред нас, жените, както знае

и сетният глупак,

на лоши пет една добра е…

не, не — на десет, а и тя е

съмнителна все пак!"

 

ГРАФИНЯТА

Една на десет, и то съмнителна? Ти се отдалечи от истинския текст, глупако!

 

ШУТЪТ

Но пък се приближих към истината, господарко. Една на десет! Да дадеше Бог добрите жени да се срещат тъй често! Ако бях енорийски свещеник, не бих се отказал от такъв десятък. Всяка десета жена — малко ли е? Когато, ако можеше да се появява поне по една добра жена при всяка комета или земетресение, пак би било грамадна печалба за нашия пол! Човек може да пукне, преди да си намери свястна съпруга!

 

ГРАФИНЯТА

Марш оттука, хитрецо, и изпълнявай, каквото ти заповядах!

 

ШУТЪТ

Да трябва мъж да изпълнява женски заповеди и нищо да не последва! Честта ми не е пуританка, но и тя се въздържа от насилие и ще трябва да навлече белия стихар на смирението върху черното расо на гнева си^[9]. Отивам, тръгнах! Значи Елена да дойде?

 

ГРАФИНЯТА

Е, казвайте!

 

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ

Зная, госпожо, че обичате своята възпитаница.

 

ГРАФИНЯТА

Така е наистина! Нейният баща я повери на грижите ми, но тя и сама би могла да предяви законни права над обичта, която намира в дома ми. Достойна е за повече от това, което получава, и ще получи повече, отколкото би могла да поиска.

 

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ

Госпожо, преди ден-два се оказах по-близо до нея, отколкото, струва ми се, тя би могла да очаква. Беше сама и аз чух как езикът й поверяваше на собствения й слух думи, които тя, уверен съм, не би желала да стигнат до чуждо ухо. Говореше за своята любов към вашия син. Възкликна, че Фортуна не била никаква богиня, щом така много ги била отдалечила по степен един от друг; че Купидон не бил бог, щом можел да свързва само хора от еднакъв ранг; че Диана не била царица на девствениците, щом била допуснала една нейна рицарка да бъде пленена в първата схватка, без да се опита да я спаси на място или откупи по-късно. Това всичко тя изля с най-горестния тон, с който съм чувал да говори девица, и затова счетох за свой дълг да ви го съобщя веднага, за да знаете навреме, преди да се е случила някоя беда.

 

ГРАФИНЯТА

И добре сте постъпили, но запазете това, което сте узнали, за себе си. От доста време много признаци ме караха да подозирам това чувство, но везните се колебаеха и не знаех дали съм права, или не. А сега искам да остана сама. Заключете всичко това в сърцето си и благодаря ви за вашата преданост и усърдие. Ще продължим този разговор по-късно.

И с мен бе тъй, когато млада бях.

Не се забравят тези мъки зли.

Трендафилът на младостта ни, ах,

разцъфва сред безжалостни бодли!

Ала човек от плът е и от кръв

и с младите законът е такъв;

това че буйна страст ги обладава

е знак, че в тях природата е здрава.

От млади дни тоз грях го помня аз,

и не за грях го смятахме тогаз!…

Да, туй ще е. Очите й го казват.

 

ЕЛЕНА

Какво ще заповядате, госпожо?

 

ГРАФИНЯТА

Нали съм твоя майка, мила моя?

 

ЕЛЕНА

Любима господарко!

 

ГРАФИНЯТА

                „Майко!“ „Майко!“

Защо не „майко“? Сякаш че съгледа

змия, като ме чу да казвам „майка“!

Какво те стресна толкоз в тази дума?

Аз включих те във своето потомство

и значи съм ти майка. Много често

присадката, при избор сполучлив,

надвивайки природата, се хваща

към ствола ни, макар от чуждо семе.

От тебе вик родилен аз не знам,

но майчина любов ще ти отдам…

О, Господи! Какво ти е, момиче?

Нима туй слово „майка“ ти смразява

кръвта във жилите? Защо дъгата,

предвестница на изобилен дъжд,

блести на миглите ти? Затова ли,

че моя дъщеря си?

 

ЕЛЕНА

                Затова че,

уви, не съм!

 

ГРАФИНЯТА

                Но аз съм твоя майка,

повтарям ти!

 

ЕЛЕНА

                Простете ми, госпожо!

На графа Русильонски аз не мога

да съм сестра. Той води своя корен

от знатен род, а моят род е низък

и жребият на двама ни е този:

да властва той над мен, а нему аз

да служа до последния си час.

Не съм сестра за него!

 

ГРАФИНЯТА

                        И аз майка

не съм за тебе?

 

ЕЛЕНА

                Не, госпожо, вие

сте моя майка… О, да би могло

да сте ми майка, без да ми е брат

синът ви, графът! О, защо не може —

и повече от рая го желая! —

да сме ви син и дъщеря, без аз

сестра да бъда негова! Нима,

ако не сме сестра и брат със него,

наистина възможност друга няма

да ви зовем с туй име „майко“ двама?

 

ГРАФИНЯТА

О, да, Елено! Дъщеря за мен

ще бъде и снахата ми. Ах, как

тез думи „дъщеря“, „снаха“ разтупват

сърцето ти!… Сега пък побледня!

Страхът ми, значи, вярно е прозрял.

Сега разбирам твоето странене,

откривам извора на твоя плач.

Ти любиш моя син! Това е ясно!

И туй вълнение ще заклейми

измислицата ти, ако речеш да

отричаш свойте чувства; затова

кажи ми истината! Хайде, казвай!

Страните ти със плам една на друга

признават я; очите ти я виждат

и казват я по своему. Грехът,

единствен той могъл би да принуди

езика ти да крие упорито

таз истина! Нима е тъй, кажи!

Ако е тъй, добре си се оплела,

ако не е, под клетва отречи го!

Небето праща ме да ти помогна,

затуй кажи ми всичко!

 

ЕЛЕНА

                        О, простете!

 

ГРАФИНЯТА

Обичаш ли го?

 

ЕЛЕНА

                Милост, господарко!

 

ГРАФИНЯТА

Обичаш ли го, питам?

 

ЕЛЕНА

                Вий, госпожо,

нима не го обичате?

 

ГРАФИНЯТА

                Хитруваш!

В основата на мойта обич има

причина всеизвестна. Хайде, хайде!

Признай ми туй, което и така

разкрито е!

 

ЕЛЕНА

                Тогава си признавам

пред вас и пред небето, че веднага

над вас и след небето любя него,

сина ви, графа!… Беден, ала честен

е моят род, и любовта ми също

такава е. Не се гневете, моля,

той няма да пострада от това, че

обичам го! Не съм жена, която

преследва тоз, когото е избрала,

пък и не бих желала да го имам,

преди да го заслужа, а не виждам

как туй ще стане! Зная, че обичам

напразно, но наливам и наливам

в това огромно, безнадеждно сито

извиращата непрестанно струя

на своята любов! Като индийка

ръце простирам аз към свойто слънце,

което озарява във лицето

поклонницата си, ала дори

не я и забелязва! О, госпожо,

за туй, че съм обикнала, когото

и вий обичате, недейте среща

с необич обичта ми! Ако вие,

чиято зряла чест свидетел днес е

за добродетелност в момински дни,

сте някога изгаряли от пламък,

тъй странно смесил чистота и страст,

че вашите Диана и Венера

да са едно, смилете се над тази,

която — като в гатанка — тъй люби,

че там залага, дето явно губи,

и пий нектар, без устни да накваси,

щастлива, че живее във смъртта си!

 

ГРАФИНЯТА

Не се ли готвеше ти тези дни —

но честно! — да заминеш за Париж?

 

ЕЛЕНА

Да, готвех се.

 

ГРАФИНЯТА

                Какво да правиш там?

Но искрено!

 

ЕЛЕНА

                Заклевам се, госпожо,

не ще укрия нищичко от вас!

Баща ми, помните, ми завеща

преди смъртта си няколко рецепти

с почти вълшебно действие, събрани

от книгите или от личен опит,

които ми заръча да използвам

в най-редки случаи като лекарства

не от посредствените, а посредством

които се постигат чудеса.

Едно от тях доказано лекува

безмилостната болест, от която

угасва кралят ни.

 

ГРАФИНЯТА

                И към Париж

влече те тази мисъл?

 

ЕЛЕНА

                        Граф Бертрам

на нея ме наведе, господарко.

Без него Крал, Париж, и Медицина

не биха съществували в ума ми!

 

ГРАФИНЯТА

Но как си представляваш, че ако

на краля ни предложиш своята помощ,

то той ще я приеме? В двора вече

и лекари, и болен са единни:

той в тях надежда няма, а пък те

са обявили него безнадежден.

Как, мислиш, той и те ще поверят

на някаква неучила девойка

болника, от когото толкоз школи,

изчерпали докрай учеността си,

са вдигнали ръце?

 

ЕЛЕНА

                Госпожо, нещо

над знанията на баща ми, който

бе първомайстор в своята наука

ми казва, че добрата му рецепта,

ще бъде за тоз случай осветена

от най-щастливите звезди в небето;

и ако ваша чест ме пусне само,

главата си рискувайки със радост

за тъй висока цел, ще се наема

да изцеря нещастния ни крал

във даден срок!

 

ГРАФИНЯТА

                И вярваш във това?

 

ЕЛЕНА

Уверена съм в него, господарко!

 

ГРАФИНЯТА

Добре тогаз! Изпращам те с любов!

Пътувай още утре! Ще получиш

пари, придружници и препоръки

до мои близки в двора. А оттук

за твойто дело аз ще моля Бога

и знай, че съм зад теб с каквото мога!