Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (24)

Трета сцена

 

КРАЛЯТ

Тя беше рядък бисер и със нея

короната ни обедня не малко,

а лудият ви син не оцени

какво му бяхме дали!

 

ГРАФИНЯТА

                        Господарю,

това е минало и аз ви моля

да видите във него бунт простим

за младостта, във чийто плам, подобен

на огън, в който е подлято масло,

изгарят ум и разум!

 

КРАЛЯТ

                Тъй да бъде!

Простено и забравено е всичко,

макар да бях опънал своя гняв,

готов за изстрел.

 

ЛАФЬО

                Бих желал да кажа —

простете ми намесата! — че графът

извърши грях към своя повелител,

към майка си, към своята съпруга,

но троен грях към себе си с това, че

лиши се от жена, която с хубост

учудваше най-опитния поглед,

пленяваше със говор всеки слух

и правеше със свойто съвършенство

най-гордите сърца да я наричат

със радост „господарко“!

 

КРАЛЯТ

                        Като хвалим,

което е загубено, ний правим

по-остра липсата му. Нека дойде!

Простихме му и срещата не бива

да спомня миналото. Не желаем

да проси извинение от нас.

Причината за нашата обида

е мъртва и последния й въглен

заравяме дълбоко под самото

забвение. Да се яви пред нас

тъй, както се явява не виновен,

а непознат. Да знае, че желаем

да бъде тъй!

 

БЛАГОРОДНИК

                Разбрано, господарю!

 

КРАЛЯТ

Какво ви каза той за дъщеря ви?

Говорихте ли?

 

ЛАФЬО

                Каза, че зависел

във всичко от върховната ви воля.

 

КРАЛЯТ

Ще ги венчаем. Пишат ми, че бил се

прославил там.

 

ЛАФЬО

                И славата стои му!

 

КРАЛЯТ

Днес, момко, в мене можеш ти да видиш

размесени и слънце, и градушка,

но златните лъчи надвиват вече

чернилката на облаците. Ставай!

Небето ти е ясно.

 

БЕРТРАМ

                Господарю,

простете осъзнатия ми грях!

 

КРАЛЯТ

Простен е. И на миналото — точка!

Улавяй за перчема всеки миг,

защото стар съм и крадецът Време

с безшумната си стъпка ми задига

най-бързите решения. И тъй,

надявам се, че помниш дъщерята

на този благородник?

 

БЕРТРАМ

                        Да, кралю,

и с възхищение! На нея първа

бях спрял очите си; тогаз не дръзна

езикът ми да стане глашатай

на моето сърце, но затова пък

презрението сложи криви лещи

пред зрението ми и загрози

с тях всички хубости около нея,

направи да изглежда некрасив

или изкуствен всеки женски тен,

така разтегна тук, а там скъси

лицата правилни, че ги превърна

във уроди. Затуй оназ, която

ценяха всички — а пък аз, уви,

залюбих, щом загубих! — бе за мене

като прашинка, влязла във окото

със вятъра.

 

КРАЛЯТ

                Добре се извиняваш.

Таз твоя късна обич облекчава

донейде твойта сметка, но все пак —

като на властник, твърде закъснял

с помилването си, ти казва с горест:

„Които са покойни, са достойни!“

В живота ценността неоценима

презира всеки, щом като я има,

и късно вижда колко е голяма

когато я потърси, а я няма.

Приятел тъй приятеля убива,

а сетне го оплаква в скръб горчива

и обичта му късна бди над гроба,

а гузна спи виновницата злоба…

Но туй „Амин“ да бъде за Елена!

Сега Мадлена ти е отредена.

Прати й знак! Ще чака кралят тука

до втората ти сватба. Бог сполука

тоз път да ти даде!

 

ГРАФИНЯТА

                Или навреме

на майка ти живота да отнеме!

 

ЛАФЬО

О, сине мой, чието славно име

ще глътне името на моя дом,

дай нещо свое в дар за дъщеря ми,

та блеснало в душата й, да тласне

крака й в път насам!

                Какво е туй?

Заклевам се в брадата си, когато

прощавах се във двора със Елена,

видях на пръста й подобен пръстен!

 

БЕРТРАМ

Не е бил този.

 

КРАЛЯТ

                Дайте да го видя!

Сега, говорейки, все спирах поглед

на него… Да. Тоз пръстен беше мой.

Аз сложих го на пръста на Елена

във знак на туй, че щом изпадне в нужда,

ще има мойта помощ. Как успял си

да я откъснеш от това, което

било й е най-скъпо?

 

БЕРТРАМ

                Господарю,

не се гневете, моля, но тоз пръстен

не е бил нивга неин.

 

КРАЛЯТ

                Слушай, сине,

заклевам се в живота си, че тя

го носеше и че й беше скъп

като живота й!

 

ЛАФЬО

                Познах го. Той е.

 

БЕРТРАМ

Вий лъжете се! Този пръстен тя

не го е и сънувала. Веднъж —

туй беше във Флоренция — към мене

от някакъв прозорец той долитна

в хартийка с името на таз, която

го беше хвърлила. От знатен род,

тя бе помислила, че съм свободен,

но щом узна, че нейната покана

не може да намери отклик в мен,

се примири, но не пощя да вземе

обратно пръстена си.

 

КРАЛЯТ

                Даже Плутос^[42],

пръв майстор на науката, която

превръща низките метали в злато,

природните потайности не знае

тъй, както аз познавам този пръстен!

Той беше мой, а после на Елена,

отдето да го имаш! Затова,

ако съзнаваш своите постъпки,

признай ни как и със каква принуда

си й го взел. Тя сто светци извика

свидетели, че няма да го смъкне

от пръста си, освен за да го сложи

на твоя пръст, но в брачното ви ложе —

където не си бил — или на мене

да го изпрати, в случай че я стигне

нещастие!

 

БЕРТРАМ

        Тоз пръстен не е неин!

 

КРАЛЯТ

Кълна се във честта си, че говориш

неистина и правиш да покълнват

във мене подозрения, които

желая да отпъдя!… Ако ти

окажеш се дотолкоз безчовечен…

Но туй не е възможно!… И все пак

ти мразеше я смъртно и смъртта

постигна я; и че това е тъй,

не би ме уверило нищо, както

тоз пръстен тук, освен ако сам бях й

склопил очите!… Да се задържи!

Таз улика, каквото и да стане,

ще оправдае мойто безпокойство,

защото досега неоправдано

съм бил спокоен. Махайте го! После

ще видим тази работа!

 

БЕРТРАМ

                        Когато

докажете, че пръстенът е неин,

ще сте доказали и че съм спал

със нея във Флоренция, където

кракът й не е стъпвал!

 

КРАЛЯТ

                Грозни мисли

забулват челото ми!

 

ПРИДВОРНИЯТ

                Господарю,

със страх от укор ви поднасям тази

молба на една знатна флорентийка,

която пет-шест пъти безуспешно

се е опитвала да ви я връчи

от град на град. Приех да й услужа,

склонен от нейната учтива реч

и мила прелест. Тя е тук отвън

и образът й развълнуван явства,

че туй, което води я, е важно,

а тя подсказа ми, че то засяга

и вас, и нея.

 

КРАЛЯТ (чете)

        „Подир много обещания, че ще се венчае за мене след смъртта на жена си, Русильонският граф — червя се да го напиша! — успя да ме обладае. Сега той овдовя и с това срокът на клетвите, които бях получила от него срещу честта си, изтече. Той избяга тайно от Флоренция и аз го последвах в родината му, за да търся справедливост. Дайте ми я, Ваше Величество — Вам се полага това! Инак един съблазнител ще тържествува, а една бедна девойка ще загине. Диана Капилети“

 

ЛАФЬО

Ще си купя зет от панаира, а този ще го обявя за продан. Не искам да го видя!

 

КНЯЗЪТ

С това разкритие, Лафьо, небето

опази те… Извикайте жената!

И графът тук да дойде незабавно!…

Боя се, че снаха ви е била

убита подло!

 

ГРАФИНЯТА

        Справедлива казън

убиеца да стигне, ако тъй е!

 

КРАЛЯТ

Учудва ме, човече, че готов бе

да се венчаваш, след като за теб са

съпругите чудовища дотам, че

след клетвите от тях побягваш в ужас!

Това ли е просителката?… Слушам.

 

ДИАНА

Пред вас е на колене, господарю,

една опозорена флорентийка

от старото семейство Капилети.

Узнали сте молбата ми и, значи,

узнали сте и колко съм достойна

за съжаление!

 

ВДОВИЦАТА

                Пък аз, кралю, съм

нещастната й майка, оскърбена

на стари дни в честта си — чест и старост,

които, ако цяр не им дадете,

ще свършат едновременно!

 

КРАЛЯТ

                        Кажи:

познаваш ли тез две жени?

 

БЕРТРАМ

                        Кралю,

не мога и не искам да отричам,

че ги познавам, но, освен в това,

в какво ме обвиняват?

 

ДИАНА

                        О, мой графе,

защо тъй хладно гледате жена си?

 

БЕРТРАМ

Не съм я взимал за жена, кралю!

 

ДИАНА

Но вземете ли друга, тя ще вземе

една ръка — пред небесата моя,

един обет — и той пред Бога мой,

самата мен ведно със всичко мое,

защото аз тъй плътно с вас съм слята,

че таз, която иска ви за мъж,

ще трябва и за мен да се ожени!

 

ЛАФЬО

Вие така сте си орязали доброто име, че то ще е късо за дъщеря ми. Не сте мъж за нея!

 

БЕРТРАМ

Кралю, това е само едно лудо,

отчаяно създание, с което

един път — два пъти съм се шегувал,

но трябва мислите ви да ценят

не много мойта чест, за да допуснат,

че бих я принизил до туй равнище.

 

КРАЛЯТ

Тез мисли, дръзки момко, ще ти бъдат

враждебни, докато с добри постъпки,

не ги спечелиш пак. Честта си ти

тепърва ще издигаш!

 

ДИАНА

                Господарю,

под клетва нека каже дали смята,

че ми е взел моминството!

 

КРАЛЯТ

                        Да чуем!

Какво ще отговориш на това?

 

БЕРТРАМ

Че тази тука в лагера ни беше

жена за общо ползване!

 

ДИАНА

                        Кралю,

това е клевета! Той би ме купил

по-евтино, да бих била такава.

Не вярвайте на думите му! Вижте

тоз пръстен тук, чиято красота,

цена и благородство нямат равни —

със тази ценност той е заплатил

една солдатска дрипла, ако съм,

каквато тук твърди!

 

ГРАФИНЯТА

                Поруменя!

И пръстенът е нашият, познах го!

До днес шест пъти от баща на син

в рода ни той е бивал завещаван

като върховна ценност. Таз жена

е негова съпруга. Този пръстен

доказва го!

 

КРАЛЯТ

                Май казахте, че в двора

вий имате и кой да потвърди.

 

ДИАНА

                        Да, имам, господарю,

но чувствам се неловко да извикам

такъв свидетел. Казва се Парол.

 

ЛАФЬО

Днес срещнах тоз човек… ако човек е!

 

КРАЛЯТ

Докарайте го!

 

БЕРТРАМ

                И защо ви трябва?

Това е всеизвестен негодяй,

когото хваща болест, ако сбърка

да каже истина. Нима ще бъда

за вас такъв, какъвто ме представи

тоз пръв лъжец?

 

КРАЛЯТ

                Тя има твоя пръстен.

 

БЕРТРАМ

Да, има го! Хареса ми и аз

край нея завъртях се, а пък тя

започна да ме мами и отблъсква,

раздухвайки със хладина жарта ми —

понеже, както знаем, в любовта

препятствията само ни пришпорват

към повече любов — и тъй накрая

със своята обикновена хубост

и необикновена хитрина

изнуди ме и пръстена й дадох

за туй, което друг, от мен по-низък,

би купил на безценица.

 

ДИАНА

                        Ах, прав сте.

Напъдили сте вий жена тъй рядка,

та мене ли ще вземете! Щом вие

безчестен сте, без чест ще преживея.

Вземете своя пръстен и ми дайте

обратно моя си!

 

БЕРТРАМ

                Не е у мен.

 

КРАЛЯТ

Какъв бе пръстенът?

 

ДИАНА

                Съвсем подобен

на този върху пръста ви, кралю.

 

КРАЛЯТ

Тоз пръстен беше негов преди малко!

 

ДИАНА

И него съм му дала във леглото!

 

КРАЛЯТ

Не сте ли му го хвърлили, когато

минавал е под вашия прозорец?

 

ДИАНА

Аз казах истината.

 

БЕРТРАМ

                Господарю,

признавам, да, получих го от нея!

 

КРАЛЯТ

Листо да шумне, стряска те, храбрецо…

Това ли е човекът?

 

ДИАНА

                Да, кралю.

 

КРАЛЯТ

Разказвай, хайде, истината цяла

без страх от господаря ти, когото

ще знам да укротя, ако си честен!

Какво е имал той със таз жена?

 

ПАРОЛ

Ваше величество, моят господар, с ваше разрешение, беше честен благородник. Това-онова е правел като всеки благороден човек.

 

КРАЛЯТ

Недей извърта! Имал ли е той

любов със таз жена?

 

ПАРОЛ

Имаше, ваше величество, но то каква любов беше?

 

КРАЛЯТ

Е, каква?

 

ПАРОЛ

Такава, като на благородник.

 

КРАЛЯТ

И каква именно?

 

ПАРОЛ

Ами, любов и нелюбов.

 

КРАЛЯТ

Както ти си мошеник и немошеник. Какъв изврътлив хитрец!

 

ПАРОЛ

Само бедняк и покорен слуга на ваше величество.

 

ЛАФЬО

Добър барабанчик е, господарю, но ужасен оратор.

 

ДИАНА

Знаете ли дали графът ми е обещавал да се ожени за мене?

 

ПАРОЛ

Което си е истина, знам повече, отколкото ми се иска да кажа.

 

КРАЛЯТ

И няма да кажеш всичко, което знаеш?

 

ПАРОЛ

Ще кажа, щом е угодно на ваше величество! Както ви казах, аз им посредничих, но освен това той беше влюбен в нея, и още как! Ей Богу, луд беше и само говореше за сатаната, и за ада, и за фуриите, и за разни там, какви ли не! Те тогава още ми имаха вяра и аз знаех, че са спали заедно, и разни други работи, като туй, че той й обеща венчило, само че ако ви го кажа всичко това, ще си изпатя и затова няма да го казвам.

 

КРАЛЯТ

Ти вече всичко си каза, освен ако можеш да кажеш, че са и венчани. Но твърде много хитруваш в показанията и затова стой настрани!…

Тоз пръстен, значи, твой е?

 

ДИАНА

                        Да, кралю.

 

КРАЛЯТ

Кой даде ти го в дар? Или го купи?

 

ДИАНА

Не ми е подаряван. Нито купен.

 

КРАЛЯТ

Заел ти го е някой?

 

ДИАНА

                Не и туй.

 

КРАЛЯТ

Тогаз си го намерила?

 

ДИАНА

                        Не съм.

 

КРАЛЯТ

Но щом като не си го придобила

ни тъй, ни тъй, то как си му го дала?

 

ДИАНА

Не съм му го и давала, кралю.

 

ЛАФЬО

Тази жена, ваше величество, е като ръкавица. Обръща се и налице, и наопако.

 

КРАЛЯТ

Той беше мой, а после на жена му.

 

ДИАНА

За мен могъл би да е ваш и неин.

 

КРАЛЯТ

Задръжте я! Не ми се нрави вече!

В затвора!… И тогова също там!…

Не разберем ли как си се сдобила

със този пръстен, ще умреш след час!

Ще кажеш ли?

 

ДИАНА

                Не бих могла, кралю!

 

КРАЛЯТ

В затвора!

 

ДИАНА

        Ще посоча поръчител!

 

КРАЛЯТ

Продажница си ти! Сега го вярвам!

 

ДИАНА

Кълна ви се, че мъж не съм познала!

 

КРАЛЯТ

А този тук защо го обвини?

 

ДИАНА

Защото е виновен и невинен:

че е лежал със мен, той твърдо знае,

аз твърдо знам пък, че лъжа това е!

Не съм пачавра! Лъже тоя тук!

Мома съм или тоз ми е съпруг!

 

КРАЛЯТ

Слуха ни тя обижда! Във затвора!

 

ДИАНА

Викнете поръчителя ми, майко!

Кралю, почакайте! Златарят, който

е собственик на пръстена, след миг

ще дойде да внесе залог за мене.

А графът, който (както сам той знае)

ми взе честта, но без да я покътне

(тъй както аз пък знам), простен да бъде!

„Той спи с една и я оставя дева,

жена му пък във тоя миг зачева;

тя мъртва е, а плод във нея рита.“

И ето мойта гатанка разкрита!

 

КРАЛЯТ

Дали вълшебник духове не вика

насреща ми? Действителност ли виждам?

 

ЕЛЕНА

Не, господарю. Призрак на съпруга

вий виждате. Съпруга, но на име

без същността и.

 

БЕРТРАМ

                С нея! С нея! Прошка!

 

ЕЛЕНА

О, скъпи господарю мой, когато

за таз мома ме взехте, вие бяхте

свръхнежен с мен! А ето тук това е

писмото ви: „От мене щом получиш

семейния ми пръстен и заченеш

от мене плод, тогаз…“ и тъй нататък.

Тоз пръстен ваш е, плод аз нося ваш —

ще сте ли мой, така спечелен дваж?

 

БЕРТРАМ

Кралю, щом свойте думи тя докаже,

ще бъда неин и в смъртта си даже!

 

ЕЛЕНА

Кралю, щом те окажат се измама,

развод до смърт да ни разкъса двама!…

О, майко моя, жива ли ви виждам?

 

ЛАФЬО

Очите ми усещат дъх на лук.

След миг ще се разплача…

Ей, ти, спукан барабан, дай ми кърпа! Благодаря. Върви вкъщи — ще ми доставяш забавление. И престани с тези поклони, не мога да ги понасям!

 

КРАЛЯТ

Подробности от теб, умнице млада,

след малко ще изслушаме с наслада!…

Ти мъж търси си — зестрата от нас,

защото виждам, че си чист елмаз,

опазил с добродетелна услуга

една девица и една съпруга!…

По-късно и останалата прежда

ще разплетем. Но всичко се нарежда.

А след горчилки, както всеки знай,

по-сладостен е сладостният край!