Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (22)

Първа сцена

 

ЕЛЕНА

От бързото препускане без отдих

духът ви е отпаднал, но това, че

забравили природата си крехка,

за мойто дело сляхте нощ със ден,

в мен, знайте, пусна корени, които

не ще изскубне нищо.

                        Ето кой,

ако поиска, път ще ми проправи

към краля ни… Здравейте, господине!

 

ПРИДВОРНИЯТ

Здравейте!

 

ЕЛЕНА

                Аз ви зная от двореца.

 

ПРИДВОРНИЯТ

Възможно е.

 

ЕЛЕНА

                Простете, господине,

но вярвайки, че още е правдив

слухът за добрината ви, ще дръзна —

принудена от нуждата, която

забравя за изящните обноски —

да ви поискам нещо срещу свойта

признателност до гроб.

 

 

ПРИДВОРНИЯТ

                        Какво е то?

 

ЕЛЕНА

Да поднесете таз молба на краля

и ми помогнете със свойто име

да се явя пред неговия поглед.

 

ПРИДВОРНИЯТ

Че кралят не е тук.

 

ЕЛЕНА

                Как тъй?

 

ПРИДВОРНИЯТ

                        Така.

Внезапно отпътува снощи късно.

 

ВДОВИЦАТА

О, Господи, напразни труд и мъки!

 

ЕЛЕНА

Щом краят е добър, добро е всичко.

Не става нищо на света самичко.

Търпение!… Загде замина кралят?

 

ПРИДВОРНИЯТ

Доколкото разбрах, за Русильон.

И аз отивам там.

 

ЕЛЕНА

                Тогава моля,

понеже вероятно вий по-рано

от нас ще го настигнете, вложете

писмото ми във благата му длан.

То укор няма да ви навлече,

а може би ще бъдете доволен,

задето сте си дали труд за него.

И ние според силите си също

ще бързаме.

 

ПРИДВОРНИЯТ

                За вас ще го направя.

 

 

ЕЛЕНА

Пък аз ще знам, каквото и да стане,

да ви докажа свойта благодарност…

По-бързо! На конете!