Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (18)

Втора сцена

 

БЕРТРАМ

Узнах, че ви наричат Флорибела.

 

ДИАНА

Не, казвам се Диана.

 

БЕРТРАМ

                Чисто име

и истински заслужено!… Но, драга,

защо страни небесната ви хубост

от любовта? Ако не ви съгрява

чудесният й пламък, ваян камък

ще бъдете, не — жива, млада плът!

Каквато сте сега — студена, строга, —

ще бъдете в смъртта си, а сега

бъдете като майка си, когато

зачевала е дивната ви хубост!

 

ДИАНА

Била е честна тя!

 

БЕРТРАМ

                И вий сте!

 

ДИАНА

                        Не!

Тя изпълнявала е брачен дълг,

какъвто вий дължите на жена си,

почтени графе!

 

БЕРТРАМ

                Стига за това!

Повярвайте на клетвите ми, скъпа.

Към нея прикован бях, а към вас

ме свързва любовта със сладка нишка

и аз, додето жив съм, ще ви служа,

заклевам се!

 

ДИАНА

                Ах, служите ни вие,

дордето ний ви служим; но когато

окъсате цвета ни, голи тръни

оставяте ни, та сами о тях

да се бодем; и гаврите се с нас,

че голи сме!

 

БЕРТРАМ

                Стократно се заклех, че…

 

ДИАНА

За да е вярно нещо, трябват не

стократни клетви, а един обет,

опазен вярно. Ние се кълнем

във Бога и в светите му закони

и ако аз във тях се закълна,

че ви обичам чисто, а във същност

обичам ви греховно, каква тежест

ще има клетвата ми? Не върви

да се кълнем в небето, че ще вършим

дела, противни нему! Затова

тез ваши клетви са хвърчащи думи

и договори без печат и подпис!

Поне за мен!

 

БЕРТРАМ

                Недей мисли така!

И не бъди така жестоко свята!

Обичам те аз чисто и са чужди

на мен похватите, в които ти

виниш мъжете! Ах, защо упорстваш

пред моето томление? Отдай се

на неговия жар и любовта ми,

започнала тъй чиста от лъжи,

до сетния ми дъх ще продължи!

 

ДИАНА

О, виждам, вий, мъжете, сте тъй хитри,

а ний — тъй слаби… Дайте ми тоз пръстен!

 

БЕРТРАМ

Вземи го, скъпа… но до време само!

Завинаги не мога.

 

ДИАНА

                А защо?

 

БЕРТРАМ

Защото в тази ценност е честта

на моя род, предавана до днеска

през много поколения мъже,

и срам ще е за мен да я загубя.

 

ДИАНА

А в моята пък чест е ценността

на моя дом, предавана до днес

през много поколения жени,

и срам ще е за мен да я загубя.

Вий, графе, сам във спора призовахте

боеца Чест и той осуети

безумния ви пристъп!

 

БЕРТРАМ

                На, вземи го!

Родът ми, мойта чест, животът мой

от този миг са твои с този пръстен!

 

ДИАНА

Почукайте, щом дойде полунощ,

на моето прозорче! Ще направя

така, че майка ми да не усети.

Но искам обещание от вас:

щом пусна ви в моминското си ложе

да престоите в него час най-много,

без дума да пророните във мрака!

Причината ще чуете, когато

ви върна пръстена. Друг пръстен аз пък

на пръста ви ще сложа, за да бъде

свидетел мълчалив, но несъмнен

за минали неща във бъден ден.

Ще чакам там. Спечелихте ме вие,

но в таз печалба скръб за мен се крие.

 

БЕРТРАМ

Недей скърби! Със теб ще стигнем рая!

 

ДИАНА

Благодаря ви. Дълги дни желая!…

… За да благодариш и ти на мен!

Като че ли бе майка ми прочела

в сърцето му — тъй точно ми предрече

с какво ще ме залъгва! „Всички — каза, —

мъже еднакво мамят.“ Щял за мене

да се ожени, щом умре жена му.

Пък аз тогаз ще легна с него, щом

ме погребат! Мошеници-французи!

Щом толкоз верни са като съпрузи,

мома оставам и не ще е грях

да надхитря един хитрец от тях!