Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (13)

Четвърта сцена

 

ГРАФИНЯТА

Тя дава ви писмо и вий мълчите!

Не ви ли стана ясно, че ще стори,

което сторила е, щом ми пише?

Четете пак!

 

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ (чете)

        „Към мощите на Якова свети^[27],

        отправям се, поклонница смирена,

        за да изкупя с кървави пети

        греха на любовта си дръзновена.

        На своя син, на моя скъп съпруг

        пишете, майко, да се връща вече —

        когато в мир вий срещнете го тук,

        и аз ще съм щастлива отдалече.

        Дано прости на таз Юнона^[28], той,

        която го прокуди, тъй коварна,

        от дворцови игри във кървав бой,

        где дебне храбреците гибел вярна.

        В смъртта не искам да го притежавам

        прегръщам я и свобода му давам!"

 

ГРАФИНЯТА

Как остро жилят меките й думи!

Риналдо, толкоз неразумно вие

до днес не сте постъпвал! Как можахте

да я изпуснете! На ваше място

аз бих я убедила да остане.

Сега е вече късно.

 

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ

                Да, госпожо,

ако ви бях предал писмото снощи,

ний щяхме може би да я застигнем;

но тя ни пише, че ще е напразно

да я преследваме.

 

ГРАФИНЯТА

                Сега кой ангел

ще бди над тоз безсъвестен съпруг?

Той няма никога да преуспее,

ако оназ, чиито просби Бог

с охота слуша и изпълня с радост,

не го спаси от Неговия гняв!

Риналдо, напишете — бързо, бързо! —

на тоз „съпруг“ за станалото тук!

Придавайте със всяка дума тежест

на нейните достойнства, към които

той гледа толкоз леко! Опишете

дълбоката ми скръб, макар че той

е твърде плитък, за да я почувства!

И изберете пратеник надежден!

Възможно е да се завърне той,

щом чуе, че е тръгнала. А вярвам,

че тя — за туй узнала — не след много

ще бъде тука. Кой ми е по-скъп

от двамата, не бих могла да кажа!…

Човекът да се готви!… В мойта възраст

сърцето трудно с чувствата се бори —

скръбта ми плаче, мъката говори!