Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (27)

Трета сцена

 

КОРИОЛАН

Обсадата на Рим започва утре.

От тебе, съначалнико Авфидий,

държавата на волсците очаква

да чуе дали честно съм ви служил

във този поход.

 

АВФИДИЙ

                В наша полза беше

най-малката ти стъпка, ни за миг

на римските молби ти слух не даде,

отблъсна даже шепота на близки,

уверени в успеха си.

 

КОРИОЛАН

                Тоз старец,

когото върнах тъй убит във Рим,

ме любеше по-силно от баща,

боготвореше ме. За тях било е

последен изход туй, да ми го пратят.

Заради дружбата ни аз (макар че

държах се хладно с него) му предложих

отново тез условия, които

преди отхвърлиха, а и сега

не могат да приемат. Толкоз малко

отпуснах му, за да окажа чест

на него, който бе очаквал много.

На нови ходатайства и молби —

държавни или лични — вече няма

да давам слух…

                Какъв е този шум?

Нима обетът ми, едва изречен,

е вече застрашен? Не, аз съм твърд!

Жена ми първа, а след нея тази,

чиято ценна форма е отляла

таз моя плът, поела за ръчица

детенцето ми!… Не, махни се, обич!

Права природни и семейни връзки,

разкъсвайте се! Ти, неумолимост,

бъди едничката ми добродетел!

Не ме засягат тез поклони, тези

очи на гълъбица, пред които

и боговете биха нарушили

обета си!… Размеквам се! А аз съм

от глина като всички! Мойта майка

пред мен склонена, сякаш че Олимп

се кланя на къртичина! Синът ми

с молба в очичките, която кара

Природата да вика в мен: „Смили се!“

Не, нека волсците със своя плуг

обърнат Рим и разорят страната!

Аз няма като патенце да следвам

инстинкта си, аз твърд ще бъда, сякаш

човек е сам на себе си създател

и родства не признава!

 

ВИРГИЛИЯ

                        Мъжо мой,

нима не ме познаваш?

 

КОРИОЛАН

                        Тез очи

са други, не онези, със които

ви гледах в Рим.

 

ВИРГИЛИЯ

                Не, ний сме променени

от мъката, довела ни при теб.

 

КОРИОЛАН

Като актьор, забравил свойта роля,

провалям се… О, най-добро във мен,

прости жестокостта ми, без да казваш:

„Прости на Рим!“… О, таз целувка — дълга

като живот в изгнание и сладка

като разплата! Устните ми, скъпа —

кълна ти се в ревнивата Юнона! —

я пазят непорочни оттогава

за този миг… О, богове, аз бъбря,

а най-почтената от всички майки

очаква моя поздрав! О, коляно,

печатай във земята знак на почит,

каквато друга майка не познава!

 

ВОЛУМНИЯ

Вдигни се с благослов и нека аз

върху възглавката на този кремък

окажа ти необичайна почит,

като че ли съм бъркала до днеска

закона между майка и дете!

 

КОРИОЛАН

Да коленичи майка ми пред мен?

Тогава песъчинките крайбрежни

да шибат безочливо светилата;

зефирите да мятат горди кедри

до слънцето; да няма невъзможно,

щом туй възможно е!

 

ВОЛУМНИЯ

                        Боецо мой,

спомогнах аз да израстеш такъв!

Познаваш ли коя е тази с нас?

 

КОРИОЛАН

Сестрата на Публикола^[42]? Как не!

Здравей, Валерия, луна на Рим,

по-девствена от ледните висулки,

красящи с непорочната си хубост

Дианиния храм^[43]!

 

ВОЛУМНИЯ

                А туй е твойто

конспектче малко, но което може,

разгърнато от Времето, да стане

като баща си.

 

КОРИОЛАН

                Богът на войната

със разрешение на Зевс да вдъхне

във мислите ти доблест, та да бъдеш

във битките като маяк в морето:

вълните да посрещаш и да носиш

спасение на който те съгледа!

 

ВОЛУМНИЯ

Коленичи!

 

КОРИОЛАН

                О, страшният ми воин!

 

ВОЛУМНИЯ

И той ведно с Валерия, с жена ти

и с мен дошъл е да…

 

КОРИОЛАН

                Мълчете, майко!

Ни дума повече! Или щом трябва

да молите за нещо, то помнете:

не искайте от мен неща, които

под клетва обещал съм да не върша —

войската си аз няма да разпусна

и няма с римските занаятчии

да преговарям повече! И, моля,

недейте ми доказва колко туй е

против природата! Не се мъчете

да изстудите жарката ми мъст

със хладни доводи!

 

ВОЛУМНИЯ

                О, стига, стига!

Разбрахме, че не ще получим нищо,

понеже нямаме какво да просим

освен това, което ни отказа.

Но за да падне, като кажеш „не“,

срамът върху упорството ти — слушай!

 

КОРИОЛАН

Внимавай ти, Авфидий, и вий, волсци!

Без вас не ща от Рим да чуя нищо…

Молбата ви?

 

ВОЛУМНИЯ

                И неми да стоим,

тез дрехи и видът ни ще ти кажат

какъв живот сме водили, откакто

ти бе прогонен. Помисли си колко

сме по-злочести ний от всички други

жени на този свят, щом тез очи,

наместо да блестят, и тез сърца,

наместо да танцуват при вида ти,

очите плачат, а сърцата стенат

затуй, защото ти накара майка,

жена, дете да гледат своя син,

съпруг, баща без жалост да разкъсва

отечеството си! И твойта злоба

за нас, нещастните, е дваж по-страшна,

защото ти на нас отне дори

молитвите, които са утеха

за всеки друг: кажи ни, как да молим

небето за победата на Рим —

което е наш дълг — и в също време

за твоята — което е наш дълг?

Едно от двете: трябва да загубим

или отечеството си, или

теб, който си във него наша радост!

Очаква ни беда неотвратима,

дори и да изпълнят боговете,

което им поискаме, защото

ти или ще преминеш в белезници,

проведен из града като изменник,

или връз неговите съсипии

ще стъпиш триумфално увенчан,

загдето си пролял кръвта на свойте

жена и син. За себе си аз няма

да чакам свършека на таз война —

не те ли убедя да се покажеш

великодушен към двете страни —

наместо да помагаш на едната

да срине другата — повярвай, сине,

преди да тръгнеш срещу Рим, ще стъпчеш

утробата, която ти е дала

живот на тоя свят!

 

ВИРГИЛИЯ

                И таз, която

дари ти този син, за да запази

чрез него името ти от забрава!

 

МАЛКИЯТ МАРЦИЙ

Мен няма да ме стъпче! Аз ще бягам

и после, щом порасна, ще се бия!

 

КОРИОЛАН

Не щеш ли да омекваш, стой далеч

от женски лик и от детинска реч!

Премного чух.

 

ВОЛУМНИЯ

                Не ни оставяй тъй!

На волсците ти служиш и ако

за да спасим родината си, ние

те молехме за техния разгром,

ти с право би могъл да ни упрекнеш,

че тровим твойта чест. Но ний те молим

да станеш помирител между двата

враждуващи народа, та едните

да си рекат: „Показахме се щедри“,

а другите: „Показахме се мъдри“

и в хор щастлив да те благословят

за сключения мир. Ти знаеш, сине,

несигурен е краят на воините,

а пък едно за таз война се знае:

че ако ти превземеш Рим, в награда

ще имаш само туй, че твойто име

ще бъде вред сподиряно от клетви

и летописните за теб ще пишат:

„Той беше благороден, но накрая

окаля свойта чест и разруши

родината си, за да всява ужас

сред бъдещите люде.“ Говори!

Ти винаги стремил си се да стигнеш

върха на благородството, като

по примера на Юпитер издуеш

със грозен грохот бузите безкрайни

на въздуха, а след това изчерпиш

страхотния заряд на своя гръм

във цепене на дъбове. Приказвай!

Нима злопаметството е достойно

за благородния? Кажи му, дъще!

Той глух е за плача ти! Хайде, внуче!

Успей със детски глупости там, дето

о камък удря възрастният ум!

Едва ли има на света човек

по задължен към майка си, а ето,

държи ме като улична жена,

изложена във стеги! Ни веднъж

към майка си не си бил ласкав ти,

когато — бедна квачка, не желала

втор полог — само клоках покрай теб

и пращах те на бран, за да се върнеш

покрит със чест! Кажи ми, че ти искам

нечестно нещо и ме отритни,

но ако то е честно, ти без чест си

и боговете ни ще те накажат,

задето ми отказваш туй, което

дължиш ми като син!… Обръща гръб.

Коленичете! Нека го посрамим!

„Кориолан“ нали е — по върви му

да бъде горд, а не да се разтапя

пред женски хленчове. Коленичете!

За сетен път. И да се върнем в Рим,

за да умрем сред своите… О, виж го,

горкичкото! Не знае какво иска,

но вдигнало и то след нас ръчици,

подкрепя нашата молба при туй

със доводи по-силни от онези,

с които ти отблъсваш я… Но стига,

достатъчно стояхме! Тоз човек

е волск по кръв, волскиня му е майка

и за волскиня женен е в Кориоли;

а приликата с туй дете от Рим

е сигурно случайна. Сбогом! Млъквам,

додето Рим превърне се на клада,

след туй ще чуеш нещо!

 

КОРИОЛАН

                        Майко, майко,

какво направи? Виж небето горе

разтваря се и боговете гледат

туй зрелище, което с теб играем

против природата. О, майко, майко!

За Рим спечели ти победа трудна,

но своя син — о, вярвай ми, о, вярвай! —

със нея ти излагаш на опасност,

огромна, ако не и смъртоносна.

Но тъй да е! Авфидий, аз войната

не смогнах да довърша, но ще сключа

изгоден мир! Кажи, ти би ли бил

по-скъп на слух, по-сдържан на отстъпки

към майка си? Отговори, Авфидий!

 

АВФИДИЙ

И аз се трогнах.

 

КОРИОЛАН

                Сигурен бях в туй!

И моите очи не овлажняват

от дребно нещо. Но какви да бъдат

условията ни? Самият аз

не ще се върна в Рим. Ще дойда с вас —

поддържай ме в съвета!… Майко скъпа!

Съпруго моя!

 

АВФИДИЙ (настрани)

                Радвам се, че ти

допусна чест и милост да се сблъскат

в душата ти. Това ще ми възвърне

загубеното щастие.

 

КОРИОЛАН (към Виргилия и Волумния)

                Но първо

ще пийнем заедно и ще ви връчим

свидетелство, по-силно от словата,

което Рим ще трябва да ни върне

с печата си до нашия. Да влезем!

Жени достойни, Рим дължи ви храм

във ваша чест. Ако не бяхте вие,

не би получил той със всички свои

войници — италийски и съюзни —

подобен мир!