Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy Of Antony and Cleopatra, 1607 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011)
- Корекция
- Alegria(2012)
- Корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- —Добавяне
Пета сцена
Александрия. Дворецът на Клеопатра.
Влизат Клеопатра, Хармиана, Ира и Мардиан.
КЛЕОПАТРА
Ей, Хармиано!
ХАРМИАНА
Господарко?
КЛЕОПАТРА (прозява се)
Дай ми
да пия мандрагора[16]!
ХАРМИАНА
Но защо?
КЛЕОПАТРА
За да проспя тоз празен промеждутък
от време без Антоний.
ХАРМИАНА
Не мисли
за него толкоз много, господарко!
КЛЕОПАТРА
О, той ме е оставил!
ХАРМИАНА
Не, госпожо,
заклевам ти се!
КЛЕОПАТРА
Мардиан, ела!
МАРДИАН
Какво желае нашата царица?
КЛЕОПАТРА
Не песните ти! Не желая нищо,
което би могъл един евнух
да ми даде. Блазе ти, че понеже
безполов си, най-жарките ти мисли
не бягат към чужбина! Я кажи ми:
ти можеш ли да любиш?
МАРДИАН
Да, госпожо.
КЛЕОПАТРА
Наистина?
МАРДИАН
Наистина не мога.
Защото неспособен съм за нещо
нецеломъдрено. Но страсти имам
и често мисля си за туй, което
Марс вършил е с Венера[17].
КЛЕОПАТРА
Хармиано,
как мислиш ти, къде ли е сега?
Дали стои, или върви, или
е седнал? Или може би на кон е?
Блазе на коня, който носи толкоз
богат товар! Щастливец-кон, гордей се,
че язди те тоз нов полу-Атлант[18],
ръка и шлем на цялата земя!
Сега навярно заповеди дава
или си шепне сам: „Къде си, мое
египетско змийче?“ (защото тъй
нарича ме). Но аз сама си вливам
най-сладката отрова! О, помни ме,
макар да съм нащипана до черно
от влюбения Феб[19] и вече с бръчки
от времето!… Широколоби Юлий[20],
когато тъпчеше със крак земята,
ти в мен намери мръвка за монарси;
а и Помпей[21], преди да дойдеш ти,
не снемаше очи от моя образ
и искаше да хвърли в него котва
и да издъхне тъй!
Влиза Алексас.
АЛЕКСАС
Привет на теб,
царице на Египет!
КЛЕОПАТРА
Как различен
си ти от Марк Антоний, ала той
със своя еликсир те е превърнал
във злато[22]! Как е славният Антоний?
АЛЕКСАС
Последното, което той направи,
бе — след като обсипа със целувки
тоз едър бисер — да излъхне думи,
които са в сърцето ми!
КЛЕОПАТРА
Веднага
измъквай ги и дай ги на слуха ми!
АЛЕКСАС
„Приятелю — той рече ми, — кажи й,
че любещият римлянин изпраща
за дивната царица на Египет
това съкровище на бедна мида,
но после ще прибави сто царства
в нозете й! Цял Изток — тъй кажи й —
ще бъде неин!“ Кимна ми и яхна
спокойно бойния си кон, чието
високо цвилене не ме остави
да му изкажа свойта благодарност.
КЛЕОПАТРА
Как беше? Тъжен? Весел?
АЛЕКСАС
Като ден
в междинните годишни времена:
не тъжен и не весел.
КЛЕОПАТРА
О, какво
душевно равновесие! Но друг
не би могъл да бъде! Виж го само!
Не, виж го само, скъпа Хармиано:
не е бил тъжен — за да не посърнат
онез, които се менят по него;
но не и весел — за да им покаже,
че с мисълта си е в Египет, тук,
при свойто щастие! О, дивна смес,
какъвто и да бъдеш — весел, тъжен, —
на теб и крайностите ти прилягат
като на никой друг!… Не си ли срещнал
по пътя писмоносците ми?
АЛЕКСАС
Срещнах
най-малко двадесет. Защо ги пращаш
така начесто?
КЛЕОПАТРА
Да умрат бедняци
родените в деня, във който аз
ще съм оставила без вест Антоний!
Хартия[23] и мастило, Хармиано!…
Добре завърнал се, Алексас!… Казвай,
нима обичала съм толкоз Цезар?
ХАРМИАНА
О, дивният ни Цезар!
КЛЕОПАТРА
Повтори го,
дано хвалбата ти да те задави!
Кажи веднага: „Дивният Антоний!“
ХАРМИАНА
Безупречният Цезар!
КЛЕОПАТРА
О, Изидо,
заклевам ти се, ще строша зъбите
на тази тук, ако сравни със Цезар
най-първия сред първите!
ХАРМИАНА
Царице,
аз пея само прежния ти припев!
КЛЕОПАТРА
Тогава съм била сукалче още,
студенокръвна и зелена, щом
могла съм тъй да казвам! Бягай бързо!
Мастило и хартия! Всеки ден
ще пращам писмоносци, докато
обезлюдя страната си!
Излизат.