Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

ЦЕЗАР

Сега, Лепиде, ще се увериш,

че не от злост вродена Цезар храни

съмнения във своя стар събрат.

Писмата от Александрия казват,

че пиел, ловял риба и хабял

светилници за нощни пиршества.

Бил станал — казват — не по-малко женствен

от Клеопатра, тя пък — не по-малко

мъжествена от него. С труд изслушал

посланиците ни и не обелил

и зъб дори, че с нас дели властта си.

Ще видиш в него каталог на всички

човешки недостатъци!

 

ЛЕПИД

                        Аз мисля,

че всички недостатъци в света

не могат заличи доброто в него.

Пороците му са — като звездите —

по-явни в мрак; по-скоро наследен,

отколкото добити, и по-скоро

упорстващи, отколкото желани.

 

ЦЕЗАР

Премного му прощаваш. Да приемем,

че няма нищо лошо в туй да мачка

постелята на Птолемей^[14], да плаща

с царства за духовитости, да вдига

наздравици в компания на роби,

пиян-залян по пладне да се люшка

насред града, в юмручен бой да влиза

със низка сган, миришеща на пот;

да кажем, че туй всичко му подхожда

(макар че рядко хора оцеляват

със чисто име при такъв живот),

но леките постъпки на Антоний

тежат на нас. Във друго, празно време

да си заплаща сластния характер

с изгнил гръбнак; но той прахосва дни,

когато общите ни интереси

зоват го със тревожен барабан —

за туй си заслужава да го смъмрим

като хлапе, което пренебрегва

поуките и тича по забави

срещу добрия разум!

 

ЛЕПИД

                Нови вести!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Изпълнена е волята ти, Цезар:

през час ще имаш новини за всичко

извън Италия. Помпей владее

моретата и явно е обичан

от тез, които само страх е свързвал

със Цезар. Недоволните се стичат

към пристаните и навред за него

говори се, че бил онеправдан.

 

ЦЕЗАР

Така и трябваше да предполагам:

откак държава има, е известно,

че всеки властвуващ е бил желан,

додето идел е на власт, и всеки,

свален от власт, е бивал пак обикван,

макар и с нищо не заслужил обич.

Народът, като късче тръст в морето

напред-назад блуждае, раболепен

към прилив и към отлив, докато

разложи се от плакнене!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        И още:

разбойниците Менекрат и Менас,

безспорни властелини над морето,

го порят с килове неизброими

от всеки вид и яростно нападат

Италия. При мисълта за тях

брегът бледнее, а румянец гневен

залива бузите на младежта.

Не може лодка нос да подаде

и да не бъде хваната, защото

Помпеевото име поразява

по-силно от войските му!

 

ЦЕЗАР

                        Антоний,

прекъсвай блудните си пиршества!

При Мутина^[15], когато бе подгонен

от Хирций и от Панса, макар те

самите да загинаха във боя,

гладът те погна по петите — помниш?

но ти (макар израснал във излишък)

го изтърпя достойно, както даже

дивак не би могъл. Тогава ти

пи лигав жабуняк и конска пикоч,

които даже звярът би повърнал;

небцето ти тогава не презря

плода горчив на дивите трънаци;

като елен, когато снеговете

покрият пасбищата, гриза ти

кората на дърветата и, казват,

че в Алпите си ял животни гнъсни,

от чийто вид призлявало на други;

и всичко туй — сега е срам за тебе

да ти го казвам! — не направи твойте

страни да хлътнат!

 

ЛЕПИД

                Жалко за човека!

 

ЦЕЗАР

Дано срамът го върне скоро в Рим!

А ние трябва да подтегнем вече

войските си. Съвет военен — утре!

Бавежът ни е в полза на Помпей.

 

ЛЕПИД

До утре, Цезар, аз ще разбера

със колко кораби и легиони

ще мога да участвам във войната.

 

ЦЕЗАР

И аз ще сторя същото. Прощавай!

 

ЛЕПИД

Прощавай и споделяй, ще те моля,

със брат си вестите, които стигат

до теб отвън!

 

ЦЕЗАР

                Не се съмнявай, драги.

Това е дълг за мен!