Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (12)

Шеста сцена

 

ПОМПЕЙ

Сега аз имам вашите, вий — мойте

заложници. Преди да се преборим,

да поговорим!

 

ЦЕЗАР

                Именно затуй

изпратихме ти своето писмо

със предложения. Отговори ни,

ако размислил си над тях, дали

те могат да обвържат твоя меч

и върнат във Сицилия тъй много

младеж, която инак ще погине

из тез места?

 

ПОМПЕЙ

        Аз питам вас, о, трима

властители над този ширен свят

и пълномощници на боговете,

нима баща ми трябва да остане

неотмъстен при живи син и близки,

щом Юлий Цезар, който при Филипи

се появи на Брут^[32], видя ви в боя

така да се стараете за него?

Какво подтикна бледия Кай Касий

да заговорничи? Какво накара

почитания, доблестния Брут

и волнолюбците му да опръскат

със кърви Капитолия^[33]? Не туй ли,

че не желаеха един човек

да става бог? Затуй и аз подтегнах

тоз мощен флот, чието бреме кара

морето да се пени и със който

аз ще накажа гордия ви Рим

заради злата му неблагодарност

към моя скъп родител!

 

ЦЕЗАР

                По-полека!

 

АНТОНИЙ

Не ни плаши със флота си, Помпей!

Ще поговорим с теб и по море,

а сушата владеем, сам го знаеш!

 

ПОМПЕЙ

Да, сам го знам — нали си завладял

семейния ми дом! Но стой си в него —

щом кукувицата гнездо не вие, —

додето щеш!

 

ЛЕПИД

        Кажи, Помпей, как гледаш

(понеже туй са спорове странични)

на точките от нашето писмо?

 

ЦЕЗАР

Да, туй кажи!

 

АНТОНИЙ

                И никой не те моли.

Претегляй сам каква изгода имаш,

ако приемеш ги!

 

ЦЕЗАР

                И ако не —

възможните последствия!

 

ПОМПЕЙ

                        Аз трябва

морето да очистя от пирати

и да снабдявам със пшеница Рим,

срещу която вий ще ми дадете

да властвам над Сицилия и над

Сардиния. Разбрали се така,

ще можем да се разотидем, без да

ударим меч о щит.

 

ЦЕЗАР, АНТОНИЙ и ЛЕПИД

                Такива са

условията ни.

 

ПОМПЕЙ

                Тогаз узнайте,

че дойдох тук, решен да ги приема,

ала търпението ме напусна,

когато чух Антоний.

                Знам, заслуга,

изтъкнем ли я, губи стойността си,

но ще ти кажа, че когато Цезар

се сблъска с брат ти, майка ти избяга

при мен в Сицилия и аз й дадох

радушен прием.

 

АНТОНИЙ

                Чух за туй, Помпей,

и търсех как да ти се отплатя

за стореното.

 

ПОМПЕЙ

                Дай ръка, Антоний!

Съвсем не исках да те видя тук!

 

АНТОНИЙ

Александрийските легла са меки.

Благодаря ти, че заради теб

по-рано ги напуснах и с това

спечелих много!

 

ЦЕЗАР

                Доста променен си,

откак не сме се виждали.

 

ПОМПЕЙ

                        Не знам

какво е рязал тежкият ми жребий

по работа на моето лице,

но знам, че никога не ще зароби

сърцето ми!

 

ЛЕПИД

        Таз среща на добро е!

 

ПОМПЕЙ

Дано, Лепиде!… Значи се разбрахме.

Остава да напишем и скрепим

с печати договора.

 

ЦЕЗАР

                Незабавно!

 

ПОМПЕЙ

А после всеки да даде гощавка

на другите. Да теглим жребий кой

да бъде пръв!

 

АНТОНИЙ

                Не, нека бъда аз!

 

ПОМПЕЙ

Не, не! По жребий! Рано или късно,

египетските ти готвачи, знаем,

ще се прославят. Чух, че Юлий Цезар

бил затлъстял в Египет!

 

АНТОНИЙ

                        Чул си много!

 

ПОМПЕЙ

Не казах нищо лошо.

 

АНТОНИЙ

                И аз също

с добро ти отговорих.

 

ПОМПЕЙ

                Щом е тъй,

дочух и друго: че Аполодор

пренесъл…

 

ЕНОБАРБ

        Стига! Вярно е.

 

ПОМПЕЙ

                        Кое?

 

ЕНОБАРБ

Че е пренесъл в спалнята на Юлий

царица някаква, увита в черга.

 

ПОМПЕЙ

Познах те кой си! Как върви, войнико?

 

ЕНОБАРБ

Добре и по-добре ще бъда скоро,

защото виждам четири гощавки

пред себе си.

 

ПОМПЕЙ

                Така е. Дай ръка!

Не съм те мразил никога, а в боя

съм ти завиждал често.

 

ЕНОБАРБ

                        А пък аз

не съм те никога обичал много,

но съм те хвалил, щом си заслужавал,

пет пъти повече от туй, което

съм ти признавал.

 

ПОМПЕЙ

                Тази прямота

ти отговаря!… Каня всички тук

на борда на галерата^[34] си. Моля,

пред мен!

 

ЦЕЗАР, АНТОНИЙ и ЛЕПИД

        Не, ти води!

 

ПОМПЕЙ

                Така да бъде!

 

МЕНАС (настрани)

Твоят баща, Помпей, никога не би сключил такъв договор!… Ние сме се срещали, приятелю.

 

ЕНОБАРБ

По море, струва ми се.

 

МЕНАС

Улучи.

 

ЕНОБАРБ

Потръгна ти на теб по море.

 

МЕНАС

А на теб по суша.

 

ЕНОБАРБ

Хвала на който ме хвали! Макар че никой не може да отрече моите подвизи на суша!

 

МЕНАС

Нито моите по море!

 

ЕНОБАРБ

Ако ти е скъпа кожата, сам ще трябва да отречеш някои от тях: ти си голям морски грабител!

 

МЕНАС

А ти — голям сухоземен!

 

ЕНОБАРБ

От това пък аз се отричам. Дай ръка, Менас! Ако очите ни бяха нощен патрул, можеха сега да хванат две крадли, които се прегръщат.

 

МЕНАС

Кой гледа ръцете! А няма крадлив мъж, да не е с чисто лице.

 

ЕНОБАРБ

Както няма красива жена, да не е с нацапано.

 

МЕНАС

На тях им е простено — те крадат сърца.

 

ЕНОБАРБ

Ние дойдохме да се бием с вас.

 

МЕНАС

Мене ако питаш, съжалявам, че вместо да се бием, ще пием с вас. Днеска Помпей със смях си прогонва щастието.

 

ЕНОБАРБ

Ако е тъй, и с плач няма да си го върне.

 

МЕНАС

Чиста правда. Не очаквахме да срещнем тук Марк Антоний. Вярно ли е, че се е оженил за Клеопатра?

 

ЕНОБАРБ

Сестрата на Цезар се казва Октавия.

 

МЕНАС

Знам. Тя беше жена на Кай Марпел.

 

ЕНОБАРБ

А сега е жена на Марк Антоний.

 

МЕНАС

Какво говориш?

 

ЕНОБАРБ

Каквото чуваш.

 

МЕНАС

Тогава Цезар и той са свързани навеки!

 

ЕНОБАРБ

Ако трябваше да гадая за този брак, не бих предрекъл такова нещо.

 

МЕНАС

Мисля, че при него сметката е имала повече пръст от любовта.

 

ЕНОБАРБ

И аз така мисля, но помни ми думата — тази връзка, вместо да съедини двете страни, ще удуши приятелството им: Октавия е свята, хладна, с тихо държание.

 

МЕНАС

Че кой не иска жена му да е такава!

 

ЕНОБАРБ

Който сам не е такъв. Като Марк Антоний. Той ще се върне към египетското си лакомство и тогава въздишките на Октавия ще раздухат огъня на Цезар и, пак ти казвам, това, което скрепява дружбата им, ще се превърне в клин между тях. Антоний ще бъде там, където е любовта му, а в Рим е женен само за изгодата си.

 

МЕНАС

Може би си прав. Но хайде с мен на борда! Запазил съм един кърчаг за нас двамца.

 

ЕНОБАРБ

Няма да ти откажа — гърлата ни са привикнали от Египет!

 

МЕНАС

Да вървим тогава!