Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Julius Caesar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
Alegria(2012)
Корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. —Добавяне

Пета сцена

Другаде на бойното поле.

Влизат Брут, Дарданий, Клит Стратон и Волумний.

 

БРУТ

Елате тук, приятели последни,

да си отдъхнем между тез скали!

 

КЛИТ

Статилий даде с факлата си знака,

но никакъв го няма. Или в плен е,

или убит!

 

БРУТ

        Убит ще е навярно…

„Убит“, „убивам“ — чести думи днес!…

Послушай, Клите!…

 

Шепне.

 

КЛИТ

Кой? Аз? Не, не! За нищо на света!

 

БРУТ

Тогаз мълчи!

 

КЛИТ

        Аз себе си по-скоро!…

 

БРУТ

Дарданий, чувай!

 

Шепне.

 

ДАРДАНИЙ

        Аз да го направя?

 

КЛИТ

Дарданий!

 

ДАРДАНИЙ

        Клите!

 

КЛИТ

                За какво те моли?

 

ДАРДАНИЙ

Да го убия. Гледай как е мрачен!…

 

КЛИТ

Тъй пълен е съдът му скъп със мъка,

че виж я, от очите му прелива!

 

БРУТ

Ела, Волумний!

 

ВОЛУМНИЙ

        Да, достойни Бруте?

 

БРУТ

Волумний, слушай ме: духът на Цезар

ми се яви на два пъти: във Сардис

и тука, в равнината край Филипи,

през тази нощ. Волумний, знам — дошъл е

последният ми час.

 

ВОЛУМНИЙ

                Не е! Не е!

 

БРУТ

Дошъл е. Аз съм сигурен, Волумний.

Сам виждаш накъде вървят нещата.

Далечен сигнал за тревога.

Врагът изтласка ни до пропастта

и по-достойно е да скочим в нея,

отколкото да чакаме безволно

да бъдем блъснати. Волумний мой,

със тебе сме училищни другари —

за старата ни дружба аз те моля:

подръж тъй меча ми, додето аз

се хвърля върху него!

 

ВОЛУМНИЙ

                Господарю,

това не е приятелска услуга!

 

Отново сигнал за тревога.

 

КЛИТ

О, бягай, вожде! Бягай! Нямаш време!

 

БРУТ

Прощавайте вий, всички! Ти! И ти!

И ти, Волумний мой! Стратоне, сбогом!

Ти хъркаше през всичкото туй време,

но сбогом и на теб! Щастлив съм, братя,

че във живота си един не помня

да ми е изменил. От тоз разгром

аз слава ще получа по-голяма,

отколкото Антоний и Октавий —

от своята победа… Стига толкоз!

Езикът на Марк Брут разказа вече

почти докрай горчивата му повест.

Нощта тежи на морните ми клепки

и костите ми, трудили се само

да стигнат тук, са жъдни за покой.

 

Сигнал за тревога. Викове: „Бягайте! Бягайте!“.

 

КЛИТ

По-бързо, вожде!

 

БРУТ

                Тръгвайте! След вас съм!

Клит, Дарданий и Волумний излизат.

Стратоне, стой при своя господар!

Слуга си ти с неопетнено име,

животът ти излъхва дъх на чест.

Дръж този меч и гледай настрани,

додето аз се хвърля срещу него!

Нали ще го направиш?

 

СТРАТОН

                Да, но първом

ръка ми дайте! Сбогом, господарю!

 

БРУТ

Благодаря!… Дух Цезаров, спи тих,

по-тъжен бях, когато теб убих!

 

Умира.

Сигнал за тревога. Сигнал за отбой. Влизат Антоний, Октавий, Месала, Луцилий и войници.

 

ОКТАВИЙ

Тоз кой е тук?

 

МЕСАЛА

                Слуга на моя вожд.

Къде е господарят ти, Стратоне?

 

СТРАТОН

Далеч от твойто робство, о, Месала!

От него победителите могат

най-много да направят една клада.

От себе си той само победен бе

и краят му прослави само него!

 

ЛУЦИЛИЙ

Тъй трябваше! Благодаря ти, Бруте,

че потвърди словата на Луцилий.

 

ОКТАВИЙ

На служба взимам всичките, които

са служили до днес на Брут. Ти, драги,

ще дойдеш ли?

 

СТРАТОН

                Ако Месала каже,

че съм достоен.

 

ОКТАВИЙ

                Говори, Месала!

 

МЕСАЛА

От що загина вождът ни, Стратоне?

 

СТРАТОН

От тоз меч. Той хвърли се на него,

а аз държах го.

 

МЕСАЛА

        Вземай го, Октавий!

Последен той направил е услуга

на вожда ни.

 

АНТОНИЙ

        Той беше най-добрият

от всички римляни, които знам.

Останалите в заговора бяха

завистници; единствен той, Марк Брут,

се ръководеше от честна мисъл

и грижа за общественото благо.

Животът му бе чист, незнаещ корист,

и елементите на нрава бяха

така добре размесени у него,

че би могла природата да каже,

посочвайки го с пръст: „Той бе човек!“

 

ОКТАВИЙ

Защото бе такъв, ще му дадем

такова погребение, каквото

заслужил е. Под моята палатка

останките му нека да преспят

във воински доспехи! Дайте отдих

и тръгвайте да поделите с мен

трофеите от този славен ден!

 

Излизат.

Край
Читателите на „Юлий Цезар“ са прочели и: