Александър Беляев
Ариел (36)

Глава XXXVI
Полет

Като достоен, завършек на своята мисионерска дейност в Индия пастор Кингсли реши с помощта на Ариел да даде последно „галапредставление“ — възнесението на светията на небето подобно на праведника Енох.

Това трябваше да предизвика извънреден религиозен ефект и същевременно да бъде най-добрият начин за заминаване на Бен.

Набъбналият мисионерски отчет беше снабден със справки за огромния брой покръстени в християнство. Епископът ще бъде доволен и според заслугите ще възнагради апостолския труд на Кингсли. Пасторът потриваше ръце, предвкусвайки успеха. Бен се съгласи на драго сърце и всичко трябваше да стане отлично. Светията ще отлети в небето, а пасторът ще си прибере куфарите и още същия ден ще замине за Англия.

В тържествения ден, отреден за възнесението, много селяни и граждани бяха заели още в зори голямата ливада пред църквата, за да видят по-хубаво чудото. Дори пастирите докараха стадата в дъбравата, за да присъствуват на необикновеното зрелище. За местните сахиби бяха поставени няколко реда столове.

Към десет часа сутринта пред църквата се събра безброен народ. Мнозина пристигнаха отдалече, яхнали биволи, коне и магарета. Хората стояха и по талигите, а децата висяха като гроздове по дърветата.

Леличка Флорънс уши за Бен дълга дреха по подобие на онази, която художниците рисуват, когато изобразяват Христос, а Сюзън — кой можеше да очаква това! — му сплете венец от тъмночервени карамфили.

В тази премяна Ариел се яви пред тълпата. Видът му беше извънредно ефектен.

Приветствени викове, жест на пастора, който се беше изкачил на специално приготвена катедра — и сред тълпата настъпи благоговейна тишина. От църквата, вратата и прозорците на която бяха отворени, се разнесоха тържествените звуци на органа. Когато органът замлъкна, пасторът започна реч, но тълпата се вълнуваше и явно не можеше да дочака края й. Кингсли трябваше да съкрати проповедта.

Ариел излезе на средата на зелената ливада, усмихна се, вдигна ръце и започна бавно да се издига. Лекият ветрец развяваше края на дългата му дреха и кичурите пораснала коса. Зрелището беше завладяващо.

Няколко секунди тълпата безмълвно наблюдаваше като омагьосана Ариел, после изведнъж се развълнува, зашумя. Хората падаха на колене, крещяха в екстаз, протягайки ръце нагоре: „Господи, защо ни напускаш?“. Те очевидно го смятала вече за бог. Майките вдигаха на ръце децата си и крещяла: „Благослови, господи!“.

Като излетя до височината на камбанарията, Ариел спря във въздуха, махна с ръце, приканвайки тълпата да замълчи, и когато шумът утихна, извика със силен глас:

— Внимание! Внимание! Циркът на Четфилд е най-добрият в Америка и в целия свят! Внимание! Тези дни започват представления в тукашния град! Побързайте да си купите билети! Там ще видите и други чудеса!

И като хвърли в тълпата венеца, който падна до краката на съвсем слисаната леличка Флорънс, Ариел се изви във въздуха, прелетя над църковния купол и се скри зад дъбравата.

Скоро оттам се чу автомобилна свирка. Едно изплашено магаре провлачено зарева: „И-о! И-о! И-о!“. Този рев бе подхванат и от други магарета.

Те сякаш се присмиваха на измамения пастор Кингсли.