Александър Беляев
Ариел (27)

Глава XXVII
Находка

При изгрев-слънце по пътя се появиха селяни, странствуващи монаси, магарета, натоварени с кошници.

Наближаваше пладне, когато по пътя се зададе прашен автомобил, в който седяха трима мъже и една девойка. Като видяха автомобила, изплашените селяни се отбиха от пътя и ниско се поклониха.

— Спрете, Джеймс — каза един от сахибите, обръщайки се към шофьора, когато колата наближи легналия в канавката човек. — Тука, изглежда, е извършено престъпление. Виждате ли онази окървавена глава?

Девойката, която седеше в автомобила, побледня.

— Какво ни интересува това, мистър Доталер? — възрази старият сахиб, лицето на когото приличаше по нещо на бухал. — Малко ли хора се убиват по пътищата на Индия? Защото това са диваци! Карайте, Джеймс!

Колата полетя напред.

— Стойте, Джеймс! — строго викна Доталер. — Върнете колата назад. Не можем да отминем това, мистър Бодеж. Вижте по-хубаво — това е бял човек. Може би е англичанин и е още жив. Защото негоднидите-туземци са готови всякога да изпратят на онзи свят сахиба! Както щете, но аз ще отида да го огледам.

Колата спря.

— Той още пъшка! Той е жив! — извика Доталер. — Някакви върви, трябва да го развържем — продължаваше той, като се; наведе и с погнуса отряза люлеещите се на ръцете и краката парчета върви. — Ей, вие! Някой от вас! Елате тук! — викна той, обръщайки се към спрелите наблизо селяни.

Този жест беше разбираем и за онези, които не знаеха английски, но никой не направи ни едно движение.

— Магарета! Страхливи говеда! — изруга Доталер. — Джеймс, бъдете така любезен, помогнете ми!

В същия момент Пирс с ужас извика:

— Това е той!

— Кой той? — запита бързо девойката, като още повече побледня.

— Той… вашият нещастен брат Ариел… Аврели Халтън…

Джейн извика и се облегна на седалката на автомобила. Боден и Пирс забързаха към Ариел. С общи усилия мъжете го пренесоха в колата. Джейн кършеше мълчаливо ръце, като гледаше брат си.

Ариел беше в безсъзнание.

— Да вървим, Джеймс! — командуваше Доталер.

Рязко изсвирване на автомобила. Тълпата се отдръпна встрани и колата потегли.

Когато тълпата селяни остана назад и автомобилът почна да ускорява движението си, минаващата наблизо девойка в бедно сари простря ръце и извика:

— Ариел!

При този вик по лицето на Ариел се изписа радост, той леко се усмихна, но клепачите му не се отвориха.

„Само това липсваше! Бедна улична девойка знае името му!“ — помисли си Джейн.

„Трябва да се изясни тази работа!“ — реши Пирс, като изпроводи беднячката с учуден поглед.