Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1941 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2012)
Издание:
Александър Беляев. Ариел
Руска. Второ издание
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Редактор: Жела Георгиева
Художник: Ясен Василев
Художник-редактор: Веселин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Стойка Василева
Издателство „Отечество“, София, 1983
Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец
Изд. №964.
Дадена за набор: март 1983 г.
Подписана за печат: юли 1983 г.
Излязла от печат: август 1983 г.
Формат 1/16/60/90.
Печатни коли 25.
Усл. изд. коли 24,53
Цена 2,04
История
- —Добавяне
Глава XXV
Господарят е непостоянен
Слугите напъхаха Ариел в чувал, завързаха го отгоре и го понесоха. Помощникът на Мохита даваше с дрезгав глас заповеди.
Чувалът беше стар, не много плътен. Ариел видя светлина и като почувствува пресен въздух, разбра — носеха го през двора. После светлината помръкна, въздухът стана задушен и по-прохладен… Носеха го по дълги коридори, после почнаха да се спускат по стръмна стълба. Отново ходници, стълби… Най-после го сложиха върху студените плочи. Трепна жълт пламък на фитил. Развързаха чувала и мълчаливо поставиха в него два тежки камъка. В очите на един от слугите Ариел забеляза сълзи, а на лицата на другите — мълчаливо съчувствие. Но помощникът на Мохита следеше неотстъпно всяко тяхно движение. Ариел видя отвора на каменен кладенец. „Ето къде ще трябва да свърши дните си летящият човек“ — помисли си той с тъга.
Двама слуги завързаха чувала, вдигнаха Ариел и с въздишка го хвърлиха в дълбокия кладенец.
А в двореца, в стаята на Шияма, Мохита пълзеше на колене подир своя господар, биеше се с юмруци по челото и ридаеше:
— Смили се, господарю!…
Раджата се мяташе по стаята, отблъскваше с ритници Мохита от себе си и крещеше:
— Ти, ти, ти единствен си виновен за всичко! О, гнусен, проклет гад! Ти ме лиши от най-доброто украшение на моя дворец, от най-добрата ми утеха — летящия човек! Ти оклевети и него, и най-честната жена! Ако Шияма умре, а тя сигурно ще умре…
— Боговете ще я запазят, владетелю! Докторът каза…
— О, лукав роб! Как се обърна езикът ти да оклеветиш най-добрата жена в света? Защо това змийско жило не се покри с язви? Ти ме накара, лъжливо куче, да извърша престъпление… Пред смъртта хората не лъжат, а тя ми викна…
— Тя не ще умре, владетелю!…
— Та тя не е виновна за нищо и ти, гнусен злодей, я оклевети. Очите ми се отвориха — Раджата плесна с ръце.
— Пощади ме, владетелю! Изслушай ме!
— Почакай, гадино!… Вземете тази гнусна твар! — обърна се раджата към дотичалите слуги. — Хвърлете го в клетката при тигрите! О, ти достойно ще ме позабавляваш с това зрелище!
Слугите хванаха Мохита. Той зарева така, сякаш вече бяха го хвърлили в клетката на тигрите.
Но когато го изнесоха в другата стая, той изведнъж престана да крещи и заговори тихо, обръщайки се към слугите:
— Не ме хвърляйте на тигрите днес. Почакайте до утре. Всеки ще получи по хиляда рупии… Утре гневът на раджата ще премине и той ще ви накаже, ако избързате да ме хвърлите в клетката. Аз пак ще му потрябвам. И на вас ще потрябвам! Чуваш ли, Банким, чуваш ли, Ганендра?… По хиляда рупии!… Утре раджата ще зашита: „Къде е моят любим Мохита?“. Няма го Мохита! „Кой е посмял да го хвърли? Да му се отреже главата!…“ А ако не ме хвърлите, ще каже: „Добре, че сте запазили моя скъп Мохита“. И ще ви възнагради щедро… И за всеки случай нахранете тигрите до пресищане. Така, че късове месо да стърчат от устата им. Така, че зверовете да не искат и да ме погледнат.
… Всичко това стана вечерта, а на другия ден при раджата дойдоха Боден, Пирс, Доталер и Джейн.